"Зловещ е цвета на кръвта кога се плисне. Не е красив, не е поезия кога кипне. Кога тялото бърза през пробив да напусне, кога съхне, или навътре се пръсне. Не е цвета на гората, ни на морето, не е цвят на радост, а е нещо зловещо. И единствено тази обич силна към родина и към отечество, утеха едничка е за всина. Че без тази обич силна и всепоглъщаща към справедливост толкова могъща, към единство, чест, житие щастливо. Само така в този цвят има нещо красиво." Из Черният полк "Гледайте, очи, и нигвга не забравяйте робията и гнета нивга не прощавайте. Широко отворени, изтръпнали от гледката, пълни с гняв, не ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Златни страници на българската поезия за деца" на издателство "Пан". ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Златни страници на българската поезия за деца" на издателство "Пан". ... |
|
|
"В тази своя поетична книга Румен Шомов предлага широка тематична панорама, осветена всестранно. В нея читателят става естествен съучастник в преживяваното, случващото се, осмисленото и разгадаваното, което битието и духът превръщат в съдба. Пропускам представянето на автора - популярен и обичан поет, белетрист, драматург, преводач, кинематографист - съдържа го всяка литературна справка у нас и в чужбина - оценен е престижно и на европейските сцени. Заглавието на книгата е от едноименното стихотворение, чрез което надникваме в двойнствеността, извираща отвсякъде - смехът е подплатен тъй често от тъга, оптимизмът - ... |
|
|
Стефан Гончаров е роден през 1996 година в София. Завършил е Скандинавистика и Изкуства и съвременност в Софийския университет, където в момента е докторант по Теория на литературата. През 2015 година е публикувана първата му стихосбирка - Геон (изд. АРС), а през 2019 година излиза втората - Смъртта не се чака (изд. Scribens). Има редица поетични публикации в българската литературна преса и е част от редакторския екип на списание Нова асоциална поезия. През 2016 година е отличен с първо място на Националния студентски литературен конкурс Боян Пенев, а през 2019 година - с приза за поезия Ваня Константинова. Печели и ... |
|
|
Желание Толкова ми е спокойно - искам да умра край тези детелини. Тишината кротко да се бистри в мигове, отекнали в годините. Да ме милва нежно чичопея, да съм клонка и листо от габър. В залеза безмълвно да се влея с разпиляното по хълма стадо. Да изтичат силите. Жаловно да проплаква тънка окарина. Момина ръка да спре съдбовно над четирилистна детелина. Люба Александрова е родена през 1942 година. Завършва Химическия факултет на СУ Св. Климент Охридски. Специализира и работи предимно в областта на приложната екология. Има публикации в сп. Пламък, Жената днес, Отечество. Автор на стихосбирките: Безоброчно (1996), ... |
|
|
"Поезията и прозата на Дора Габе за деца е незаменима за развитието на детската сетивност. Творбите на голямата поетеса отдавна са станали важна част от литературната ни класика. Те развиват художествените умения у малките, способността им да се изразяват образно и художествено-емоционално, да бъдат по-чувствителни, добри и отворени към света. Затова творчеството за деца на Дора Габе е неоценим помощник при изграждането на най-важните добродетели у най-малките и подрастващите. Макар и писано преди десетилетия, творчеството на поетесата не губи своята актуалност във времето, а напротив - става все по-необходимо за ... |
|
|
"Никой не знае колко пътува пътечката до своята височина." Навярно само авторката знае колко е пътувала нейната пътечка, за да достигне висината, с която ни дарява нейната богата, красива и добротворна поезия. Поезия, събрала цял един свят и цял един живот. Кръговратът на годините в своята изменчивост и в своето постоянство се разгръща пред нас в една богата, наситена с топли багри палитра. С овладяно поетично майсторство авторката рисува невероятните пейзажи на детството и на родната земя, топлия дъх на началото, зреещото семе, дървото, което се ражда от космическото усилие, а след това, топло и осезаемо, се ... |
|
|
Код на Съдбата Наравно със всички съм пред Съда на Небето, В този ден Последен ни чака Смъртта! Гледам с очите и със сърцето екзекуцията на безброй грешни тела. Не предадох ли пред Изкусителя Дявол Душата? Но Тя, признавам, и за миг не сгреши. Разчетох ли с нея моя Код на Съдбата? Възмездителя какво ли за мен ще реши? Александър Ал. Хаджихристов ... |
|
|
Александър Кирилов Алексиев е роден на 27.10.1977 г. в София - експерт в туризма, хералдик, футболен статистик, общественик, екскурзовод, краевед, колекционер, меломан и пътешественик. Средното си образование получава в ЕГ Бертолт Брехт в Пазарджик в немска паралелка, но завършва училището и с английски като частен ученик. Води младежки авторски предавания по радио Пазарджик и радио Оберон. Завършва специалност Туризъм в СУ Св. Климент Охридски като бакалавър и магистър, а второто си висше образование получава в УНСС в специалност Фирмено управление. Работи 27 години в сферата на туризма. Създател, редактор и автор на ... |
|
|
Камбана Намерих в тревата език от камбана. Нагоре погледнах - камбана видях. Едва се полюшваше - зеленясала, няма. Пепел от нея се ръсеше. Прах Обложен със туфички мъх бе металът, години в тревата зелена лежал. Поръбено с капки роса наметало паяк над бездна от бронз бе развял. Звуци да екнат в небето. Съзвучия. Капчуци да текнат. Да млати кълвач. Камбани - кокичета под капчуците - от южняка люляни - да бият до здрач. Звъни и ликуй, весели се, камбано. Желязото кално в небето забих. Съешете се, звуци, звуци, кал изначална, ечи и ехти, намълчал се език! Любомир Николов ... |
|
|
"малката вечер е хванала дърветата за ръцете и танцува с тях в ритъма на вятъра празнотата на ноември се простира по улиците опакова сградите лампите плочките на тротоара поглъща студа и той омеква в гърдите ѝ градът е облечен в късна самота и тя така му отива всяко жълто листо на асфалта е обещание за тиха и дълбока зима всяко око на нощта е будно и гледа през теб хоризонта" Петя Богданова ... |
