1928 г., Париж. Измършавяло и болно момче е намерено от добро семейство. Талантът и добрината му го превръщат в любимец в новия дом, а семейството му показва живот, за какъвто не е мечтал. Но момчето е нямо, или поне така смятат всички. Докато израства като млад мъж, влюбвайки се в красивата Ел, и посещавайки уроци в престижната Парижка консерватория, той почти е забравил за ужасите от миналото си или за обещанието, което се е заклел да спази. Но в цяла Европа злото се надига и никой не е в безопасност. В сърцето си момчето сякаш знае, че цял живот ще му се наложи да бяга. 2008 г., Егейско море. Седемте сестри се събират ... |
|
|
"Отдавна подозирах, че Боряна Богданова умее да размества небето с думите си. Втората нейна книга, този път с кратки разкази, категорично ме убеди в това. Не е лесно най-напред да съзреш, а после и да разкажеш за малките детайли, които градят големия живот - подлез, изпитващ надежда, хризантема, от която боли, въже, на което виси надеждата, леха с ягоди, която лекува загуби... Боряна има очи и сърце за облаците, плаващи в бездънни локви, за любимия в отраженията, за възможното и реално бъдеще, за старците и децата, чиито души са най-близо до небето. Тя не измисля, тя сътворява. В това е и силата на изкуството - да ... |
|
|
Одобрен от МОН с Протокол № 6 от 12.05.1999 г. ... Тази книга е продължение на издаденото помагало по религия "Свещена история на Стария Завет". Издържана в същия дух, тя задълбочава и доразвива началните знания в областта на християнската вяра. Всичко, което бе казано за целите и същината на първото помагало, важи и за настоящият труд, но съкровената дълбочина на евангелското повествование налага известна специфика. Сравняват книгите на Новия завет с християнската иконопис и характерната за нея обратна перспектива. Иконите постигат особено силно въздействие, като центрират линиите на изображението в ... |
|
|
Спиращите световете и времето разкази на Кънчо Атанасов. Словото на Атанасов е по човешки вълнуващо, неусетно думите в делничен порядък се настаняват в душата и здраво "те хващат" за сърцето, неочаквано те превръщат в един от героите на прозата му на пръв поглед обикновените малки истории всъщност представляват цялата палитра на човешкото битие. ... |
|
|
Книгата съдържа 16 кратки разказа, в които те води не сюжетът, а лабиринтът на чувствата. Историите отвеждат във френската област Бретан, далечна Япония или обикновено българско село, в съвремието или векове назад, а емоциите след прочитането провокират диалог с чувствата и мислите на читателя. Оставаш с усещането, че конкретната история се отнася за теб и си я преживял, но не си я определил по начина, по който например я разпознава японският самурай в края на дните си, спомняйки си своите безброй амбиции, болки и мечти. Запитваш се забелязвал ли си любовта на родителите си по безбройните дребни неща, които са правили за ... |
|
|
"Гласът на разказвача" включва къси разкази и есета за бележити китайски личности - единствената императрица в историята на Китай, видни държавници, известни актриси и хора на изкуството - както и есета за творческия процес и ролята на писателя в съвременния свят. Представят се и разтърсващи социални събития като културната революция в Китай и въздействието ѝ върху хората. Стилът е лек, непринуден и подчертано четивен. Долавя се въздействието на западноевропейската литература и по-специално на Вирджиния Улф . Джао Мей (1954) е китайска писателка, родена в Тиендзин. Получава бакалавърска степен в ... |
|
|
"Четивна, остроумна, написана с въображение, с познаване на най-добрите образци в жанра, абсурдна, смешна, тъжна. Такава е новата книга с кратки разкази на Иван Димитров . Сбито писане, крайна пестеливост към думите. Иронично-саркастично и меланхолно-тъжното надделяват над историите в нея - ту измествани към есеистичния фрагмент или драматургията, ту към сюреалистичното или автентиката на преживяното. Иван Димитров успява да събере отделните части, на които се е разпаднал животът ни и от тези парчета се е получила малко мрачна картина, но читателят в крайна сметка остава обнадежден. Защото, докато четеш, се усмихваш, ... |
|
|
"В "Живот на половини" авторът предлага съвсем кратки разкази, каквито някога се търсеха за литературните страници на вестниците. Пишеха ги Дончо Цончев , Янко Станоев, Деян Енев , Виктор Пасков и мнозина други писатели. Отдавна вестниците нямат литературни страници. И съответно нямат нужда от такива разкази. Затова усилията на автора са насочени към привилегированото лично за мене малцинство ценители на финото изкуство, каквото е писането на кратки разкази." Палми Ранчев "Прозата на Антон Терзиев търси проход към други светове в лабиринта на градското ежедневие. Банални наглед случки се ... |
|
|
"Тема на разказите на Елена Алексиева е природата на човешкото. Те мерят степените на чудачество и чешитлък, които природата на човешкото може да понесе, изпитват устоите ѝ при сблъсъка с абсурдите и нюансират тънката мяра между реалното и нереалното. С много ирония, но и с много топли цветове, с фин усет и с богат, разгъващ силата си език, Елена Алексиева събира нишките от трудното живеене на въпросните малко странни хора, на които привидно все нещо не им достига, макар дълбоко в себе си да крият доказателствата за щастието." Амелия Личева "Мнозина писатели се опитват от малка случка да напишат ... |
|
|
"Такова е писането на Иван Сухиванов - лаконично, без заврънтулки, стегнато и събрано. Това е достойнство: няма разсейване, няма литературщина, няма евтини сецесионни и символистични орнаменти, всичко е изчистено в почти класицистичен (в архитектурния смисъл) маниер. Историите, които ни поднася, са странни, необикновени: смесване на реално и нереално, на всекидневие и мистика. Това превръща разказите му в кутия с няколко дъна, която все отваряш и все не стигаш последното. Всъщност може ли да говорим за истинско дъно? Мисля, че не: историите са с такива дълбоки значения и внушения, че всеки път откриваш все нови и ... |
|
|
"Из лабиринта от кратки истории, размишления, откровения в тази книга ни води един особен, препинателен герой: ?. Да, именно препинателен, защото е обозначен не с име, а с въпросителен знак, но и защото "препъва" нашето четене, озадачава вътрешния ни глас, огъва го в нямо, взиращо се питане. За себе си го нарекох Пан Дубито, т.е. Господин Съмнение (по някаква аналогия с Пан Когито на Збигнев Херберт). Наречете го както искате, но се оставете на този ходещ въпрос, вечно разпънат между въже и гълъб, небе и катедрала, да ви води. По пътя ще се преобразява във вехтошар, овчар, прилеп, супергерой, ще среща ... |
|
|
Валентин Василев е роден през 1952 г. в София. Завършва строително инженерство в Университета по архитектура и строителство, а по-късно и журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като проектант на хидротехнически съоръжения, редактор на научно-техническа литература, водещ на програма Екология в БНТ и БНР. Морето е голямата му любов. Автор е на подводни филми, публикации и изследвания за екологичното състояние на Черно море. Дългогодишен състезател по подводен рибилов, носител на много призове от състезания за купата на България. "С автора на "Ловецът на баракуди" ни е свързвала общата ... |
