Магдалена Абаджиева е родена в гр. Русе. През 2002 г. завършва българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работи в Института по български език към БАН."Излекувана Забрава" е нейна дебютна стихосбирка. "Любовта идва само веднъж, ала с дрехи различни облечена. Пие топъл чай с нас посред дъжд, замъглява стъклата ни вечерни. Днес я срещаме в някой познат, непознатият кара сърцето ни да се впуска напред като влак, да се пръска на малки парчета. Тя е моят единствен другар, вечно с мен, но и вечно я няма. Пропиляна, когато е дар, невъзможна, но силно желана. На очакване парещо дълго е оставила в ... |
|
Докато музика изпълва града, един сериен убиец дебне. Добре дошли в Ню Орлиънс през 1919 -а : зората на джаза, където ври и кипи екзотичен микс от традиции и колоритни култури, опасни мафиоти изникват из цветния уличен пейзаж, а в сенките се спотайва мрачен сериен убиец. Бруталните престъпления на Секирата парализират Празнуващия град от страх. Но никой не очаква писмото, което един майски ден пристига в местния вестник. Написано от името на престъпника, в него се заявява, че той ще се завърне, за да отнеме живота на още жертви, ала ще пощади всеки, в чийто дом тази нощ звучи джаз. Вдъхновен от действителна история, ... |
|
Поезия, проза, диалози. ... Преди повече от три десетилетия - в апогея на "Златната епоха Чаушеску" - Ана Бландиана заяви, че не може повече да търпи насилието, унижението, лъжата. Престанаха да я печатат, уволниха я, беше принудена да напусне работата и дома си в Букурещ. Но тя бе един от светилниците в дългата и сякаш безкрайна нощ, спуснала се над многострадалната ни северна съседка. Идва момент, казва Бландиана, когато или трябва да се откажеш от всичко, или трябва да станеш защитник, прокурор, съдия, да минеш през тези трудни състояния като през празни пространства, да намериш ъгъла, своя ъгъл, откъдето ... |
|
Изданието включва: предговор от Мария Бейнова ; биографична справка за П. Яворов и неговото творчество; П. Яворов в спомените на своите съвременници; фрагменти от литературната критика за П. Яворов; фрагменти от литературните анализи за П. Яворов; избрана библиография за ученика. Книгата е част от поредицата "Библиотека на ученика" на издателство "Скорпио". ... |
|
Четвъртият случай на комисар Карл Мьорк. ... 1987 година: Нете Хермансон си мисли, че кошмарите на младостта ѝ са останали в миналото. Внимателните грижи на нейните приемни родители и любящ съпруг са помогнали да започне отначало. Не за дълго - в една съдбовна нощ Нете отново се сблъсква с ужасяващ мъж от предишния ѝ живот и над нея надвисва опасност да изгуби всичко. Но тя отказва да бъде погълната от мрака. Нете Хермансон няма да бъде жертва отново. 2010 година: Ръководителят на копенхагенския Отдел "Q" за неразкрити престъпления комисар Карл Мьорк разследва изчезването на Рита Нилсен, ... |
|
Утро Дъждовни ветрове от север веят и плъзва по дърветата слана. Разплакани прозорците люлеят в стъклата си студената луна. Броя беззвучно облаците тъмни, измислям им различни имена и взирам се във склоновете стръмни на въздуха - висок като стена. Защо нощта започна да открадва от светлия ми млад и хубав ден? Защо луната, тежка като брадва, се мъчи да отчупи нещо в мен? Но утрото отново се прокрадва във нощната мътилка с бавен ход, то идва, идва, за да ме зарадва със светлото на своя къс живот! Петя Дубарова Комплектът съдържа: Том 1 - Поезия Том 2 - Проза Том 1 - Поезия е 224 страници и съдържа ... |
|
Избрана лирика. ... |
|
"Усещам тялото си - като пръст и топлина, които ме извайват - атлазена и гладка... Усещам всеки мускул, кост, докосване... и всяка болка, трепване, копнеж... Усещам кислорода - дълбокото му сливане с кръвта и милионното докосване на капилярите... Усещам и войната в себе си - смъртта на моите войници... и на победените. Мълчание... Усещам битката на мислите в главата си." Габриела Цанева ... |
|
Независимо от различните форми, които Людмила Балабанова разработва в своята стихосбирка "Храна за луната", тя винаги се движи към лаконичния израз на поезията на Далечния изток. Затова в тази книга толкова често се търси отвъдната страна на нещата (на слънчевия лъч и на слънчогледа, на луната и на звука), скритото за окото възприятие. Нещата изтъняват и клонят към скъсване на нишката, която ги свързва със света и с нас. Животът е разнопосочен и непрекъснато разпиляващ и скриващ лъчите си. "Храна за луната" ни говори за хармонията, която трябва да открием. ... |
|
Когато смъртта е навсякъде, можеш ли да избягаш от нея? Колимската магистрала, или Пътят на костите, разсича вечния студ на Сибир в продължение на 2000 километра. Изградена от затворниците от близо 80 трудови концлагера на Сталин , тя се оказва лобно място за стотици хиляди от тях, много от които невинни. Труповете им остават там, където са паднали безжизнени, завинаги във вечно замръзналата земя, без опело и погребение. Когато телевизионният продуцент Феликс Тигланд чува за тази история, е зашеметен от потенциала ѝ. Заедно със свой приятел оператор той наема местен водач и тримата тръгват по Пътя на костите към ... |
|
"Зад гърба - една крачка към онази част от битието оставяме встрани, зад гърба. Но не като загърбване и бягство, а като онова квантовомеханично ненаблюдение, което позволява едновременно съществуване на много възможни състояния. Зад гърба е сборник на безбрежието ма онези случвания на поезията, източните литературно-естетически форми и живописта, чието вплитане - във всеки смисъл на думата, променя очертанията на техните очаквания и пълнота. Един опит да намеря всичко неслучило се. Но не неслучилото се пропуснато, а онова, което ще се случи в друго бъдеще, основано на едновременността в развитието на цялата гама от ... |
|
Подобно превъплъщение като че ли предполага непригодност към земните предели, точно както се случва в знаменитата Андерсенова приказка с нежното морско създание. И я обрича на Завръщане в прастихията на водите, извечните, бездънните, трагичните, яворовските бездни... Като че ли самият ѝ жизнен път е заключен между стихотворението Морето (на деветгодишната поетеса) и Ела сега - последното ѝ, отново морско стихотворение, събрани в стихосбирката с емблематичното заглавие Аз и морето, съставена от Георги Константинов след смъртта ѝ... Чувството за неприспособимост към земното съществование е пронизвало ... |