"Исках да разкажа за гласовете, за тишината и за шума на думата, за скритата ѝ сила, за досадата и ужаса, които носи. И за своята вяра в живата енергия на писаното слово, за истинската книга. Какво страшно оръжие е в ръцете на спекулативния ум и какво спасение свише за човека, от сърцето на човека. Тирани, сектанти, пророци и проповедници - отляво и отдясно, - всички залагат на думата. Отвред, всякога. И днес. Думите се огъват от блясък, мъка и надежда. Или пълни с въздух се пукат пред очите ни като мехури. Но как жадно ги поглъщаме, щом носят истина с любов." Любен Петков ... |
|
|
"При разработката на темата много добре разбирам, че не може да се осигури равен старт при представянето, изучаването и разискванията по нея, тъй като едни от читателите са по-напред в усвояването на материята, а други едва сега започват да я усвояват. Ето защо ще помоля първите да бъдат търпеливи и спокойни. Има какво ново да научим всички, включително и аз, тъй като тази сложна материя предлага стотици хипотези, които се извличат постоянно в работата с нея и то от минимален брой текстове на закона. Групиране на наказанията при множество престъпления. Много държа да се изяснят най-напред някои основни принципи и ... |
|
|
"Или пък тези разкази идваха от някой, който не знаеше границите между истинското и неистовото, между чудното и чудовищното. От някакво митологическо същество, подобно на феникса, което ту мен измисляше, ту аз - него..." Николай Петков "Николай Петков, наричан още отец Николай от Дивдядово в Шуменско, в някакъв смисъл не съчинява, макар да доразвива събитията, следвайки собствената им логика. Той разказва за себе си, линиите на собствения си живот, станалото с него и в него. Факт е, че някои от историите му се случват след записването им, което той отбелязва, без прочее да изпада в особено удивление... ... |
|
|
Шарки, документи и дрънкулки, фрагменти от ръкопис. ... "Четем и препрочитаме купища книги; и за какво ги четем? – подхвърля с насмешка интернет-поколението, а интерактивистите отиват по-далеч и гледат на четящите като на изкопаеми, на хора от друга планета." От хребета на годините и опита си писателят Любен Петков вижда всичко това, но добавя: "Добрата книга е като добрия човек – рядко ни навестяват. Общуването с книга, която ти харесва, е същото, и може би повече от общуването с най-добрия събеседник, приятел, любим..."Така, като общуване с приятел, е замислена и тази наглед странна книга с дълго ... |
|
|
Книгата разглежда външната политика на Русия, чиято главна цел е да постигне влияние на Истанбул (Константинопол) и над православното население на Балканите в периода 1772 г. - 1827 г. Осъществяването на желаната цел зачева серив от войни, които се водят и на завоюваните от османците през XIV век територии, населени с българско население. Тези десетилетия са превърнати в период на забравени герои и изчезващи традиции, които дават отражение върху познанията по история на целия български народ. На този народ тепърва му престоят нелеки научни битки за възстановяване на окупираната, от нашите съседни държави, българска ... |
|
|
"Ще напиша кратко стихотворение и ще го изпратя на целия свят. А после ще се радвам на трите харесвания и ще си представям, че тримата дори го четат. Ще напиша кратко съдържание, колкото един живот. Рими за грешки и смешни прозрения, събрани в хартиен вързоп. Ще напиша кратко съдържание. Може и да му провърви. Недовършено ще заспи изречението. И ако има смисъл - друг ще го продължи." Мартин Петков "Още с първите стихове усетих, че авторът е от моята кръвна група - той гледа на света през сатирична призма. Без да се прави на интересен с ефектни постмодерни трикове, този поет пише за обикновените неща от ... |
|
|
Авторът предлага избрано от своите най-добри постижения в детската литература. Включени са приказки за Странджа - родната планина на писателя; неговите много интересни и четивни спомени от детството и селцето край реката; както и романа "Варненският часовник" за символа, построен от родолюбеца Антон Иванов - спътник на Бенковски. Детската литература върви винаги с илюстрации, затова в сборника творбите са представени с оригиналните илюстрации на Стефан Десподов, Александра Чаушова и Мария Зафиркова. За творбите авторът Любен Петков има награда за детско творчество на името на Петко Р. Славейков . ... |
|
|
Николай Петков е български писател и свещеник. Роден е на 15 юли 1971 г. във Велико Търново. От 1989 до 1995 г. учи във Великотърновския университет. Учи едновременно българска филология, философия и богословие. Между 1998 и 2000 г. преподава антична философия във философския факултет на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". По това време написва книгите "Архе" - сборник за Антична и Средновековна култура и "Божествените имена във философията на Прокъл Диадох". През 2002 г. е ръкоположен от великотърновския митрополит Григорий. От края на 2003 г. досега е свещеник във Варненска епархия, в храм & ... |
|
|
"За осъществяване на дейността на помощник-възпитателя са много важни наличието и изграждането на определени личностни качества, които ще дадат възможност за осъществяване на ефективен образователен процес, съответстващ на изискванията, заложени в държавните образователни стандарти по предучилищно образование, по приобщаващо образование и по гражданско, здравно, екологично и интеркултурно образование. Едно от тези личностни качества е общителността (комуникативността), която се развива и формира в процеса на педагогическо взаимодействие. Тя включва обмен на информация, взаимодействие, както и възприемане и разбиране ... |
|
|
"Отец Николай е алергичен към този свят и към неговата естетическа глазура: реализма, пък бил той и критичен (колко да е критичен един реализъм?). Николай се държи на равно разстояние от безвкусната мистика, недоизмислената литература, недоизживения живот, както и от всеки делир и всяка екстремна есхатология, готов да воюва срещу тях включително с една гореща шкембе чорба. Напук на предразсъдъците, Николай Петков е сигурен, че животът е подражание на литературата, а хората се раждат от историите си. Връзката си с тези истории той обвързва със своята професия: "Както трахеята пропуска въздуха, така и свещеникът ... |
|
|
"– Кафето с мляко ли? Две лъжички или три лъжички? – глези ме Доли в малкия си уютен апартамент в Хайфа. – На мен чисто! – нарежда сестра ѝ, захласната в барабанения звън на дъжда. – Дъждовни дни, буря в средата на февруари; Боже, това чудо ти го донесе от България – чурулика близначката на Доли. – В София газих в сняг, докато се добера до летището, но такава буря нямаше. – Шептят снежинките, помня!... В залива на голямото средиземноморско пристанище вълните се плезеха срещу надвисналите облаци. Ревът на морето приковаваше в смирение многохилядния град, ширнал се по хълмовете на свещената планина Кармел; с ... |
|
|
Съставянето на книгата е изградено върху архивно-документална и литературна основа. Използвани са автентични документи от Военноисторическия архив в гр. Велико Търново, от Военноморския музей в гр. Варна, от Български исторически архив към Национална библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", над 80 научни публикации (включително и от чужди автори) по темата, голям брой периодични издания, както и специализирани нормативни документи и ръкописи от фонда на Военноисторическата библиотека в гр. София. При формулирането на анализа и изводите много е помогнала личната практика на автора като артилерийски офицер. ... |
