Това е книга с разкази за Русия, изпълнена с различни преживявания и необикновени случки и за взаимоотношенията ни като цяло с руснаците. Главни герои в книгата са четирима българи - Митко, Сашо, Огнян и самият Иван Иванов-Иванич. Иван Иванов-Иванич е завършил СУ "Св. Климент Охридски", специалност Философия. Член е на Съюза на българските писатели. "Всичко е интересно - Иван Иванич умее да разказва. А и нуждата от такава книга за Русия е голяма. Все още има хора, които като нас са учили или работили там. Сега младите не знаят нищо за Русия - нито филми има, нито преса, нищо. А беше, беше!" Никола ... |
|
|
В книгата авторът засяга темите за любовта и омразата, за красотата и уродството на човешката душа. Ние всички искаме да живеем като в приказка и мечтаем да намерим своята голяма и чиста любов - любовта на живота си. А къде да търсим това велико, опияняващо, тайнствено, неуловимо, божествено чувство? Още повече, че живеем в един прекалено пресметлив свят, който на всичко поставя цена! Ако човек може да обясни защо обича някого - той не го обича и истински. Но никой и с никакви средства не може да ни спре да обичаме и да искаме да бъдем обичани! ... |
|
|
В новия си роман авторът отново се връща към темите на любовта и омразата, доброто и злото, мечтите и страданията на обикновения човек в един нов свят, неразбираем за него свят, където вилнее законът на джунглата, в една държава, проядена от корупция и все по-нарастваща наркомания. Свят на жестоки и ненужни показни убийства, където обществото признава единствено върховенството на парите и брутално, с всякакви средства, налага диктата на хората, които ги притежават. ... |
|
|
Двуезично издание на български и английски език. ... В богато илюстрираната двутомна, двуезична книга-албум с научна студия авторът доц. д-р Соня Пенкова представя част от възможните употреби на културата и интелигенцията в първата тотална война в историята на човечеството през призмата на участието на българските художници в Първата световна война. Направен е исторически прочит на творческите им ареали на основата на проучване върху богатата колекция произведения на изобразителното изкуство на Националния военноисторически музей, както и на документи, периодика, научна литература, художествена критика, спомени и ... |
|
|
"Ако си добър разказвач, с няколко щрихи можеш да разкажеш цял един живот, с шепа думи да създадеш портрет на герой, толкова дълбок, че влезеш ли веднъж зад чертите му, да не успееш да го забравиш никога или история, толкава истинска, че читателят да се преоткрие в нея. Ако си добър разказвач, можеш да рисуваш светове с няколко изречения или да уловиш състояния сред скрития смисъл, във въздуха и свободата между думите. Георги Христов прави точно това - той е художник и фотограф на реалността. Едновременно, но боравещ със слово. Стегнат, репортажен, със силен емоционален заряд, разпознаваем стил - това ще откриете в ... |
|
|
Второ обновено издание. ... В един бързо променящ се свят на противоречия и несправедливости мъж на средна възраст решава да гледа на всичко с усмивка - и да бъде щастлив, независимо от обстоятелствата. Българинът Иван Иванич се радва на скромния си, но приятен живот като университетски преподавател. С падането на дългогодишния диктатор страната изпада в политическа и икономическа криза. Тогава съдбата неочаквано отваря пътя на Иван към САЩ. Той пристига с отворени очи в Америка - и открива, че раят не е място, а отношение на сърцето към света и живота Любопитно е дали идеите в книгата не са дошли от собствения ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Мнемозина е гръцката богиня на Паметта. Като дъщеря на Уран и Гея, тя е сред предолимпийското поколение божества. Следователно тя пази паметта за предисторията на света. От Зевс тя родила деветте Музи - покровителки на изкуствата. Чрез тях тя дава на поетите званието и те само повтарят божествените видения. Древните вярвали, че има два извора - на Лета, Забравата, и на Мнемозина, Паметта. А по пътя към безсмъртното отвъдно орфиците вземат мерки да не се объркат тези извори и жаждата за душа да пие само от извора на Мнемозина, тъй като не трябва да забравя паролата за допуск до царството на Персефона. Гърците ... |
|
|
Критически анализ. ... Поемата се чете като химн на гетското божество, подобен на омировите, калимаховите или орфическите химни. Започва, както му е редът, с обръщение към бога - сякаш го призовава да стане свидетел на човешкото знание за него. След като определя функциите му, които се очаква да бъдат реализирани, авторът изпраща Залмоксис в неговото пътешествие из ойкумената - познатия свят. ... |
|
|
"Много гръцки математици (особено Архимед) са били и поети, използващи числата и смятането не само естетически, но и заполитически цели. Мистиците търсят скрития смисъл на числата, да видят в тях тайни истини и знакови предсказания. Интересът на Иван Гранитски към числата не е случаен. Той постоянно се обръща към Питагор, когото смята за един от най-големите философи преди Платон. Защото той открил числото като структуриращ елемент на космоса - крайно абстрахиране от телесността на съставните корени у Парменид и Емпедокъл. Количественият принцип на космогонията заменя качествени, телесния." Иван Маразов " ... |
|
|
"Няма митология, в която да не присъства фигурата на певеца. Тя е особено необходима, тъй като неговата функция е да съхранява свещеното знание, т.е. миторитуалната традиция на народа и да го предава от поколение на поколение. Певецът е образ на колективната памет, той е неин пазител. В гръцката митология поетът получава певческия си дар от Музите, дъщери на Мнемозине, персонифицираната Памет. Поетът предоставя гласа си на божеството, богът го обсебва и го заставя да възпява или да интерпретира неговите речи. За тази цел помага свещената напитка. В нея се съдържа Знанието, което винаги е течно. Второто виждане на ... |
|
|
В книгата "Тракийският конник" са включени мистична поема от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов. Иван Гранитски предлага на читателите си нова поема - този път за военния герой на траките. Богатата ерудиция на автора подклажда поетическото въображение: той сякаш "вижда" своя герой и го разпознава в стотиците имена и под хилядите лица. И, както и в други свои поеми (а в случая напълно оправдано), той стига до върховния смисъл на Героя и неговите подвизи: чрез придобитата слава те му осигуряват вечността на безсмъртието. Тази поема не се различава много от основната функция на ... |
|
|
Книгата се състои от мистичната поема "Гибелта на Троя" от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов. Сцените върху ритона от Далакова могила показват, че Тракия е била земя, където и през 4 в. пр. Хр. звучали епическите сказания за героите и за техните военни и ловни подвизи. Те предоставяли на аристокрацията епически модели за доблест, воините ги пеели по време на походите, а юношите черпели от тях примери за подражание. Затова и изкуството на траките е запечатало славата на героите от миналото в безсмъртни образи."И ето случи се непоправимото Падна възхитителната Троя С раздрани ризи и ... |
