Избра и подреди Светослав Игов. ... "Ha Атанас Далчев От синята небесна тишина порониха се чисти едри капки, затрупаха в праха, по мойта шапка и на ръката ми се спря една. Тя е дошла от толкова високо, та нейното око е още чисто, защо смени лазурите дълбоки със тоя прах ти, бисерно мънисто? Дали помисли, че и тука има лазури, вечост в погледа под шапката? Ако е тъй, напразно си дошла, че те са тука тъй непостижими. Докосвам устни и изпивам капката, частица от небесната душа." Лъчезар Станчев ... |
|
Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
Това съм аз Харесвам шарени костюми и пъстри ризи на цветя, свежи и сладникави парфюми - с две думи - влюбен в любовта. Животът ми е театър с вдигнати завеси. Чувствам, че съм вятър, малко луд и отнесен. Съдбата ми е накичена мулатка - ту горчива, ту много сладка. Душата ми е поетеса силно гримирана - носи медальон с моята буква гравирана. Това съм аз - отричан, обичан, отхвърлян, желан. На клоун от цирка много приличам, не на икона от Божия храм. Това съм аз - докрай преследващ всяка мечта, със звездите до късно беседващ - за хората, за слънцето и любовта. ... |
|
В ранната есен на 1846 година Лола Монтес - млада авантюристка с гореща кръв, танцьорка, интригантка, може би испанка, може би аристократка, бунтарка, във всички случаи фатална жена, пристига в Кралство Бавария и покорява сърцето на ексцентричния Лудвиг I, който е подчинил късните години от живота си на мечтата да превърне студения Мюнхен в класическа Атина. В любовни, властови, политически, верски и културни водовъртежи от страсти фаталната жена ускорява въвличането на страната в настъпващия революционен хаос на бурната за Европа 1848-ма и става причина за абдикацията на владетеля. "Капка испанска кръв" на ... |
|
Когато жаждата за живот е единственото ти оръжие за оцеляване... ... Лин и майка ѝ населяват свят, в който питейната вода е на изчерпване и се е превърнала в най-голямата ценност за хората. Все пак двете са щастливки - в близост до къщата им има малко езеро. За 16-годишното момиче това е единственото, което познава. Лин никога не е виждала град, не е ходила на училище. Но майката е научила дъщеря си на жестоките правила на природата - никога на никого да не се доверява и първо да стреля, после да пита. Останала сама след смъртта на майка си, Лин установява контакт с добронамерен възрастен мъж, който живее наблизо. ... |
|
Тази книга, ако я оприличим на река, е образувана от два притока. И тяхната вода са думите. Първият приток - това са моите впечатления от книги и авторите им, с които сме от една и съща духовна група. Греят имената на велики творци и други, чието приятелство е най-голямото богатство в живота ми. Вторият приток изразява отношенията на творчески личности, всеотдайно посветени на Словото, към литературните ми опити. И в двата случая духовното родство е озарено от звездната мисъл, изказана от Наполеон: "Думите са всичко". Защо военният гений не достига до това прозрение? Ето един от възможните отговори: " ... |
|
Книжката е в удобен джобен формат: 9 x 12.8 cm. ... Виолета Пенушлиева е родена в град Плевен. Театърът, поезията чертаят пътя ѝ. Лауреат е на третия републикански фестивал за художествено слово. След дългите години театъра, днес има само поезията. Издала е 11 книги. Главен секретар на Съюза на Независимите български писатели. Член на комисията за преглед на поезия. Има награди за хайку поезия. Получила е и престижната голяма награда за поезия на СНБП "Йосиф Петров". Член е на Световната хайку асоциация. Била е председател на жури в конкурси за хайку. "Престарял вятър. Подпрян на онзи ъгъл затрупан с ... |
|
Дълбоко прикривани тайни... Шестото и последно съавторство между Мери Хигинс Кларк и Алафеър Бърк ни отвежда в навечерието на сватбата на телевизионната продуцентка Лори Моран, но щастието е помрачено, защото племенникът на годеника ѝ е отвлечен. Седемгодишният Джони изчезва от плажа. Сформираният издирващ отряд узнава от свидетели, че Джони си е играл във водата и е събирал мидички, но след злополучната сутрин никой не го е виждал. По залез вълните изхвърлят на брега скимборда на Джони и всички осъзнават: детето може да е навсякъде, дори под водата. Часовникът тиктака, появява се неизвестен преследвач, ... |
|
"Майсторска творба, движена от безпогрешен разказвачески импулс, който повежда читателя на незабравимо пътешествие през историята, хората и природата по поречието на река Места в родината на авторката." Waterstones "Мерилото за добрите книги е, че те ни променят. Понякога малко, понякога много. Рядко ми се е случвало толкова ясно да си давам сметка за промяната, която се случва вътре в мен, дума подир дума, както в последните дни, докато бях погълнат от алхимичната проза на Капка Касабова . Омагьоса ме още от първата страница. Еликсир е като разгръщащ се наяве сън, съграден от плът и дух едновременно, ... |
|
"Най-хубавото нещо, което можем да изпитаме, е усещането за мистерия. То е изворът на цялото истинско изкуство и наука." Алберт Айнщайн ... Богомил Герасимов призовава всеки, който вземе тази книга в ръцете си, да прочете няколко пъти отпечатаната на корицата мисъл на великия Айнщайн и да я свърже с продължението ѝ: "Онзи, на когото това чувство е чуждо, който не може да се възхищава и да изпада в благоговение, все едно, че е мъртъв, очите му са затворени". Със своите книги, включително и с "Капки в морето", авторът се стреми да отваря затворени очи, да споделя очарованието си от ... |
|
"Капка, изпреварила дъжд е съдържателно, концептуално и емоционално свързана с другите ми две книги - Памет за щастие и Градът - любовна карта, но заедно с това е различна - и като послания, и като конструкция. За мен това е книга за изпитанието да бъдем отвъд условностите на времето, за стремежа към дълбоко познание, което носи просветление, но и рани, за любовта - състоянието на непрогледна светлина, което извира от нас и прелива във всички измерения на живота. Капка, изпреварила дъжд е моят начин да помиря сензитивното с рационалното, защото и най-мащабните идеи имат смисъл, ако започват от човешкото сърце." ... |
|
Стихотворение с хриле Но ако пише стихове, той непременно ще остави една сълза в очите или драскотина в паметта ви… Борис Христов През тази нощ една звезда не спи и сякаш, че е фар на небосвода. Как ме привличат звездните лъчи! И шепотът ѝ звезден как ме води! Ще бъда много смела да доплувам до пристан сред сърцето, храм в душите. До белега, че всъщност съществувам за драскотина в паметта, сълза в очите. Въпрос на гледка Не чакам вече. Просто си живея. Ала кога Животът бил е простичък?! Подмамва те привидно откровено, поваля те небрежно вместо поздрав. Такъв си е. Такъв си го приемам. И връзката е здрава ... |