"Стефан Мавродиев събира в едно ядро цялото си можене и мощ, опита си, личните си горчилки и възторзи, мисълта и усета си за света, за да поведе битка за мечтата при ясно съзнание за краткостта, временността на нещата. Да заговори за: сивотата и вълшебството; свободата - илюзорната и действителната; достойнството - накърнявано и съхранявано; рехавостта и интензивността на съществуването; заблудата, но и за истината. Той във всеки случай е тук толкова истински, че внушава отиване оттатък играта; или действително отива отвъд нея. В интервю за БНР от 14 март 2019 г., запитан кой е Фойербах, Мавро отговаря: & ... |
|
|
Стефан Мавродиев е един от най-популярните български актьори - създал стотици роли в киното, театъра и телевизията. Неговото странно чувство за хумор, невероятната му прецизност при пресъздаването на ролите го е тласнало по пътя на откривателството и в царството на словото. Стихотворенията му се четат на един дъх. В тях поетът-актьор търси сложната метафора и така открива своя стил - ръбат и нежен, смущаващ и привличащ. "Читателю, макар и несериозен да е тонът, познавам лично обертона на белите прищявки на раздялата. Познавам те, любов, ах, цялата, и гледам да съм разказвач без страсти. На тъжното и веселото казвам „ ... |
|
|
За какво живей човекът? Не ли за мига, когато сменя махмурлука с чаша бира? За какво живей човекът? Не ли за мига, когато сменя на маслината солта вечерна с глътка сутрешна вода? За какво живей човекът? Не ли за мига, когато сменя скуката на половия глад с красивата женска досада? ... |
|
|
Съставител Калин Михайлов. Българска християнска лирика. ... "Точно там, където науката спира, продължава поезията. Тя не замества науката и нейните плодове. Поезията просто е най-древният и най-мощен инструмент за изследване на човешките дълбини и тайните на всемира. Поезията е езикът на вярата. Всъщност всяко истинско стихотворение е молитва. Познавам таланта на повечето мъртви и живи поети, събрали споделените си молитви в тази книга. Те вече са достигнали до Бога, а вярвам, че сега ще достигнат и до читателите. Не само до тези, които са приели вярата за своя светлина, но и до всеки умен и буден читател. Всяко ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Нашият обект на изследване е филмът на Бернардо Бертолучи Открадната красота, потопен в поетическата багра на режисьора, преди да бъде заченат като идея. "А бе има нещо в тоя филм, ама авторът не се е постарал да го доизясни, да го доизкаже!" Ако пък случайно някой критик усети магията на филма и опита да я анализира, то и анализът му ще заприлича на кошче за боклук, в сравнение с оригинала. Една магия може да бъде разшифрована само с помощта на друга магия... Преди малко повече от година и бидейки преди това от странния тип хора, аз реших да се впусна в разчитането на поетичните знаци във филма на ... |
|
|
В Наведнъж са събрани негови произведения от този дълъг период от време. Период, в който авторът се наложи и като един от най-самобитните гласове в съвременната българска поезия, и като професионалист в областта на рекламата."Наведнъж са текстовете, събирани в продължение на седем години след дебюта на Стефан Икога - Непукистика. Задъхани, разхвърляни между кварталите и улиците на София и Българското Черноморие, стиховете му рисуват картини на хармоничното съществуване, на споделеност, както и картини на истерията, гнева и ненавистта като отговор на всичко, което ни заобикаля. Препоръчва се да се четат накуп." ... |
|
|
Стефан Гончаров е роден през 1996 година в София. Завършил е Скандинавистика и Изкуства и съвременност в Софийския университет, където в момента е докторант по Теория на литературата. През 2015 година е публикувана първата му стихосбирка - Геон (изд. АРС), а през 2019 година излиза втората - Смъртта не се чака (изд. Scribens). Има редица поетични публикации в българската литературна преса и е част от редакторския екип на списание Нова асоциална поезия. През 2016 година е отличен с първо място на Националния студентски литературен конкурс Боян Пенев, а през 2019 година - с приза за поезия Ваня Константинова. Печели и ... |
|
|
"Небесна гледна точка съдържа стихотворения, които съм писал през XXI век, и няколко по-стари, но, надявам се, че все още са живи. Няма нищо по-тъжно от това да надживееш изкуството си. За поета е все едно дали е жив, или е умрял. Ако те помнят, ако те четат - жив си. Не те ли четат, не те ли помнят - и да са жив, мъртъв си. Жестоко е, но е истина. Изкуството е съпротива срещу смъртта. А какъв е смисълът на живота? Какво представляваме ний, с нашите жалки боричкания за власт, за слава и за богатства, с нашите войни и убийства върху тази третокласна планетка, кръжаща около звезда-джудже в покрайнините на провинциална ... |
|
|
"Разнородният хор на съвременната българска поезия е задръстен от безброй текстове със съмнителни художествени качества или направо глупотевини и кичозни кьорфишеци. Липсата на сериозна критика, на задълбочени анализи и годишни прегледи на литературната продукция, доведе до фундаментално объркване на критериите. Често пъти стойностното скромно и ненатрапчиво стои в ъгъла, а ерзаца и празното бръщолевене се пъчат на първите редове... Слава богу, обаче, в цялата какофония от нестройни лирически гласове, в блъсканицата от безсъдържателни четива се появяват и проблясъци на истински талант, на поетични текстове, които ... |
|
|
"Поезията е нещо, което тръгва отнякъде и стига винаги до сърцето. Тя има безброй пътища, може да се спре в кръчмата край брега, цяла нощ да пътува към звездите, а после да усети дъха на целувката и да започне да строи дворци. Тя може с боси крака да се разхожда край брега, да разказва безброй истории на любовта, а после само с една сълза да сложи точка на миналото време. Тя може да се запие в самотните светове на чувствата, да се блъска във вълните на неразбирането, в скалата на човешкото време с мечтата за една "чиста и светла пътека в очите на другия". Такива мисли се трупаха в главата ми, като четях ... |
|
|
В стихосбирката В полите на Рила Стефан Стоилов разгръща със семплия си поетичен език прелестите на заснежените склонове на планината и слънчевите дворове на село Радуил, възпявайки красотата на българската природа и душевност. В стихосбирката са включени стихотворения, посветени на природата, които одухотворяват образа на Рила, превръщайки я в обект на обич и възхищение, и източник на утеха и опора. В друга част от стихотворенията, Стефан Стоилов разглежда проблематиката на съвременния живот и призовава – с гласа и увереността на български офицер, с живот, отдаден в служба на Родината, към едно по-будно общество. След ... |
|
|
"С "Геон" Стефан Гончаров заявява категорично притежанието на мощен и различим глас, който се разгръща още повече във втората му поетична книга "Смъртта не се чака". Но стиховете на Гончаров не крещят, тяхната сила е в прецизната тишина, която капе от зъбите им. Или от клепачите. Смъртта не се чака, защото какво живеем, ако я чакаме? Но и - смъртта не се чака, тя отдавна е тук. "Като мръсна сълза в затворено око". Затова - отворете очи и прочетете тази книга." Георги Гаврилов ... |
