Един млад човек, роден другаде, израснал другаде, но с български корен, обещал да пръсне праха на праотеца си на българска земя, се завръща след Промяната, за да изпълни обещанието си и да вложи уменията и силите си в процъфтяването ѝ. А в миналото, в един от най-трудните периоди на страната ни - по времето на Карнегиевата анкета, пристига уважаван американски професор, за да се включи в нея и да обори нападките и клеветите за извършваните от българите зверства. Продукт на неговия неспирен труд е книгата му "България и нейните хора", която години по-късно е преведена и на български. Неговата правнучка ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Чавдар Ценов е роден на 24 март 1956 г. в София. Завършил е френска гимназия и българска филология в СУ "Св. Кл. Охридски". Негови разкази са публикувани във вестниците Литературен вестник, Литературен форум, Сега, Капитал, Демокрация, Монитор, списанията Пламък, Страница, Сезон, Алтера, Витамин Б и др. Автор е на книгите "Черно под ноктите", "Удавената риба", "Щраусовете на Валс". Превежда от френски език (автори като Емил Дюркем, Симон Вейл и други)."Респектира ме умението на Чавдар Ценов да си служи с езика. Почти на всяка страница в неговата проза попадаме на дискретно ... |
|
Книга втора от поредицата Пътуване през времето от Ерик-Еманюел Шмит . ... Пътуване през времето се впуска в едно изумително предизвикателство: да разкаже историята на човечеството в чисто художествена форма и да навлезе в Историята чрез отделни истории, все едно Ювал Ноа Харари е срещнал Александър Дюма... Този титаничен проект вълнува Ерик-Еманюел Шмит от трийсет години, стремление, което в крайна сметка проправя своя жизнен път. В сянката на останалите му текстове (романи, разкази, пиеси, есета), той работи неотстъпно, трупа исторически, научни, религиозни, медицински, социологически, философски и технически ... |
|
Дръзкото приключение на един млад човек в търсена на тайните на успеха на Лари Кинг, Уорън Бъфет, Бил Гейтс, Стивън Спилбърг, Марк Зукърбърг, Лейди Гага. Животът, бизнесът, успехът... Всички те са като нощен клуб. Има три начина да влезеш. Първата врата е главният вход, където чакат 99% от хората и се надяват да влязат. Втората врата е входът за ВИП персоните, през който минават милиардерите и звездите. Никой обаче не ви казва, че съществува и Третата врата. За да стигнете до входа ѝ, трябва да изскочите от опашката, да се втурнете по улицата, да заблъскате по вратата или да счупите прозореца, или да се ... |
|
Две жени и един мъж се озовават в затворено помещение. Не са се познавали дотогава и привидно не ги свързва нищо. Защо са там и защо са заедно? Защото вече са мъртви, мястото, където се намират, е адът, а са заедно, защото са еднакво обременени с вина и наказанието им е да си бъдат взаимно палачи - за вечността. Жан-Пол Сартр (1905 - 1980), наричан папата на екзистеницализма, е удостоен през 1965 г. с Нобелова награда, която отказва. В пиесата При закрити врата човешката участ е обобщена чрез знаменитата фраза: Адът - това са другите. ... |
|
Дилиън Стич никога не е имала намерение да се връща в родния си град Пърл Лейк. Когато обаче брат ѝ се забърква в неприятности, тя няма избор и се съгласява да се включи в семейния бизнес. Сякаш нищо не се е променило в Пърл Лейк. Освен може би едно. Съседната къща вече е собственост на Донован "Ван" Файърстоун. Познанството им започва зле - семейството на Дилиън е затънало в проблеми, а това на Ван не одобрява постъпките му, а и нито един от двамата не се чувства добре в малкия град. Но независимо от всичко, привличането между тях е магично. Дали Ван и Дилиън ще успеят да намерят път към сърцето на ... |
|
Никой не може да ти даде това, което сам даваш на себе си. Никой не може да те лиши от това, от което сам се лишаваш. "Играта на живота" е като пасианс - промениш ли себе си, всичко се променя. Променете мислите си и в един миг обстоятелствата около вас ще се променят. Вашият свят е свят на кристализирани мисли и думи. Разно или късно вие ще берете плодовете на вашите мисли и думи. Хората, които винаги говорят за бедност и ограничения, жънат бедност и ограничения. Вие няма да влезете в царството на изобилието, оплаквайки съдбата си. Ако сте убедени, че сте неудачник, ще бъдете неудачник, докато не запечатате в ... |
|
"Вълните изхвърлиха ключ на брега. Пенливите им гребени го заливаха и го криеха в мимолетните си тънки дантели. Какво ли мога да направя с този ключ, та той за нищо не става, в същото време, като че ми казва: Вземи ме! За нищо не става ли, а ако е отключвал нечия врата, а може би това е вратата на лятото?! То, все още, със солени пръски и галещо слънце се помайва наоколо. Ето го, подскача на ей онази скала. Оттам вика делфините, суши крилете на кормораните. Те разпъват ветрилата им и се оставят на вятъра, да ги разрошва. Ключът ме кара да погледна напред, където е лодката - точица на хоризонта. Дочувам съвсем слабо ... |
|
"Хъшо отвори една врата и влезе в умовете ни с рязко движение. Направо ни се вряза. "За кожата на една врата" е един от любимите ми разкази, четени някога в клуба. Ако беше поп песен, щеше да е от онези, които те държат буден нощем. Хитът, който всеки композитор иска да е написал. Искаш да спреш да си го пееш, но не можеш. Можеш да спреш да си го пееш, но май вече не искаш. Рядко има такива попадения в писаното слово, които да се връщат непоканени в ума ти. Които да разказваш на приятели." Гергана Турийска ... |
|
"Играта Играехме на карти с Бог и той цака попа ми с двойка. - Ама Господи, според правилата не може така – размахах аз ветрилото си от карти. - Тогава си измисли някакво обяснение – отвърна той. И раздаде наново.""Преди време една журналистка от радиото ме покани да избера песните за предаването, в което трябваше да си приказваме някакви умни думи. Изброих няколко песни, които ми харесват. Осъзнавах, че нямат нищо общо помежду си, но това си бяха мои любими песни и дори се притеснявах, че не успях да включа повече. Самото радиопредаване за мен беше малко разочароващо. От имената, които бях споменала, бяха ... |
|
Можеш да скриеш една омраза, но не можеш да скриеш една любов. ... Бюрото на Стефан е по средата. Вляво седи жена му Магда. Вдясно - колежката им Емилия. До вчера сякаш всичко е било нормално - Стефан и Магда живеят спокойно, гледат детето си, нищо не им липсва, но и нищо не им предстои. След толкова години съпрузите се превръщат в сътрудници, защото животът е жесток, а още по-жесток би бил, ако го живеят сами. Не знаят, но върховните изпитания им предстоят. Някои от тях именно защото не са сами. Стефан се влюбва в Емилия. Едно увлечение прераства в любов, която ще промени и тримата. Страстта и скръбта, щастието и вината, ... |
|
Нова страница, ново начало. Това мотивира Сейди и Уил да вземат двете си момчета и да заменят бурния и динамичен живот в Чикаго със спокойствието на малко островно градче в щата Мейн. Но могат ли наистина да започнат начисто, ако преместването им е съпроводено от горчивия вкус на загубата и смъртта? Домът им още пази спомените за предишната си собственичка - сестрата на Уил, чийто живот е завършил трагично. А като призрак из къщата броди нейната дъщеря Имоджен - груба и необщителна тийнейджърка, която ясно демонстрира, че присъствието на роднините ѝ е нежелано. Докато всички свикват с новата обстановка, върху тях ... |