Една фотография, един скъп спомен, една възможност да се върнеш обратно... Това е историята на чудато фотостудио, зад чийто обичаен интериор се крие тайна. Мястото всъщност е врата към отвъдното, където починалите имат шанс за последен път да видят целия си живот като на лента. В студиото ги очаква господин Хирасака, който предлага на посетителите купчина със снимки - по една за всеки ден от живота им. От тях те имат възможност да изберат една и да се върнат в конкретен момент от живота си, за да заснемат наново този скъп за тях спомен. Срещаме Хацуе, бивша детска учителка на деветдесет и две, закоравелия Ванигучи, член ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Изданието се осъществява по повод честването на 125-годишнината от рождението на Дечко Узунов."През 1999 г. ЮНЕСКО обяви Дечко Узунов за световна личност на годината....Трудно могат да се обхванат всички области, в които той е работил - от кавалетните и монументални форми, театъра, графиката, илюстрацията до декоративно-приложните изкуства, керамиката и мазайката, от ефирните му седефено-сребристи акварели до проектите за панаири и архитектурни сгради. Той бе художникът, който винаги търсеше нови форми, обогатявайки изразните си възможности, беше и сред любимите преподаватели в Академията, предоставяйки пълна свобода ... |
|
|
Саид ал-Уахид носи паспорта си навсякъде - дори когато, живеейки в Нойкьолн, отива до супермакета. Вестта, че майка му е тежко болна, го връща за пръв път от години в Багдад. Колкото повече се приближава към семейството си, толкова по-дълбоко се завръщат и неговите спомени: към дългото бягство, към първите години на пристигането си в Германия, към детството в Ирак. Кои спомени са изчезнали, кои са измислени, кои - фалшифицирани? Саид не знае и като че ли именно там се крие неговото спасение. Фалшификаторът но спомени е кратък поетичен роман за крехката природа на паметта, за изгнанието и достойнството, за ... |
|
|
Лорън Магуайър определя жанра на книгата си като медицинска мистерия, която все още не е разгадана. Науката няма отговор на въпроса защо фентанилът, който се използва от десетилетия като доказано безопасно средство за анестезия при милиони пациенти, в определени условия се превръща в нещо, което лишава човек от оперативна памет? Крадецът на спомени е хроника на разследването на рядка и опустошителна амнезия при група оцелели от свръхдоза фентанил. След многото пътища, водещи до задънена улица, и случайни попадения, дължащи се на чист късмет, лекарите доказват, че опиоидите могат да увредят хипокампуса - мозъчния център ... |
|
|
В сътрудничество с Валери Пероне. Паметта на тялото е съхранила спомена за триумфите и травмите, всичко, предадено ни чрез семейната и родовата памет. Безгрижното детство отлита, когато двегодишното момиченце загубва майка си. Въдворена от роднините на баща си като послушница в манастир, Мириам не се задържа там и поема по житейския си път. В зряла възраст я диагностицират с напреднала форма на рак, същото, което е отнесло майка ѝ навремето. И когато медицината вдига ръце, един мъдър глас ѝ нашепва, че тя ще живее... Гласът на тибетски лечител, когото Провидението ѝ изпраща. Мириам оздравява и прегръща ... |
|
|
Златко Ангелов е уловил една неразработвана тема - за комунистическите пари, която, за разлика от издевателствата и доносничествата, все още не е експлоатирана в съвременната българска литература. Властта и доминацията са движещи мотиви в романа. Те се разпределят естествено, очертавайки промените в средата и героите, те са основната им контурна линия. "Хотелът на спомените" се вписва в едно развиващо се самостоятелно течение в българската литература - течение, изследващо близкото минало през погледа и спомена на преките му наблюдатели. Това е отглас на нуждата от преосмисляне, от пречупване на отраженията. ... |
|
|
"Дървото на спомена", припомня автори, литературни сюжети, културни пластове, но тук те не просто образуват ерудитски нива на текста, а са част от самата тъкан на творбите, явяват се причина за самото им възникване. В съвременния свят, който като че ли все по-често живее само в пласта на днешното, където паметта е все по-краткосрочна, авторката посочва тъкмо отстояването на спомена за миналото като особено важна способност на поезията. Затова тук цитатите и препратките към различни поети и произведения са много повече от интертекстуална препратка или литературна игра-всъщност те се превръщат в етически залог на ... |
|
|
"... В събота привечер лежи на брега на океана. Мисли за родителите си и мисълта му е ясна, опитва се да подреди доминото на спомените, но не се получава. Шарада. Спрял е Форда на 100 m от брега. Зяпа носталгично изчезващото зад хоризонта слънце. Дошъл е да остане, и толкова. Това, което е видял, не му дава спокойствие. Дойде, побачка, Guten Abend, дори утре ще се натурализира. Иска да мисли за онова петънце на Балканите, но вълните изтриват мислите му като фигури по пясъка. Единственото, което съзира ясно, е краят. Там, където слънцето залязва. И своя програмиран финал. Бяга на запад при залез слънце, за да види по- ... |
|
|
Юбилейно издание. ... Юбилейният поетичен сборник "В полумрака на спомена" със стихове на Михаил Белчев включва над 200 стихотворения, писани в различни етапи от развитието на поета, обединени в няколко тематични направления. Във всеки екземпляр от сборника читателите ще намерят специално приложение с факсимиле на едно от стихотворенията и QR кодове, които осигуряват достъп до аудиофайлове със записи на две песни, изпълнени от автора - "От много, много отдалеч", по музика на Хайгашот Агасян и "В полумрака на спомена", по музика на Стефан Димитров, както и до аудиофайл със стихотворението & ... |
|
|
Евгения Иванова е доктор на науките и културата и доцент в Нов български университет. Изследователските и интереси са в областите антропология, етническа политика, балканистика. Сред многобройните и публикации са монографиите "Българско дисидентство", "Отхвърлените "приобщени" "Балканите: съжителство на вековете" и романа "Фото Стоянович", получил приза "Рпман на годината" за 2008. Какво помним и какво забравяме от историята? Миговете на позор или миговете на слава? Героическите подвизи или мъченическото страдание? Победите или пораженията? Текстът изследва паметта на ... |
|
|
Надежда Георгиева е завършила българска филология през 1995 г. в СУ "Св. Климент Охридски". През 2017 г. получава магистърска степен, специалност "Литература, кино и визуална култура". Интересите ѝ са в областта на културната антропология; фолклор и митотворчество; семиотика; рецептивистика. Има множество публикации в периодичния печат и електронните медии. Настоящото изследване обединява двете посоки на академичните търсения на автора. Представя различните гледни точки за историческото значение на френската Нова вълна, както и влиянието на две от най-значимите ѝ личности в развитието на ... |
|
|
Вангел Имреоров (1988) пише поезия за личния си блог и е публикуван в Литературен клуб, Кръстопът и други литературни интернет списания. Завършил Езикова гимназия "Пловдив" и бакалавърска програма "Дигитални медии" в английския университет "Брадфорд". Работи в сферата на телекомуникациите. След осем години в Англия се връща в България през 2017. Обича новите начала. "Напускане на спомена" е пътешествие от черното към бялото. Фрагменти от вътрешни реакции, които не са нагласени за продан или харесване. Невинни чувства, едва оцелели, но запазили равновесие в трезвата болка на паметта, ... |
