Трудът на изтъкнатия филолог и обществен деятел в следосвобожденска България проф. д-р Любомир Милетич не е издаван на български език досега. Изданието "Родопските говори в българския език", изцяло за първи път през 1912 г. във Виена ("Die Rhodopemundarten der bulgarischen sprache"), е най-всеобхватният научен труд, разглеждащ тези говори и до днес. Преводът на изследването от немски на български език е направен от Енчо Тилев през 2012 г., сто години след излизането му в Австрия. "Любомир Милетич е един от най-изтъкнатите български учени филолози и обществени деятели след Освобождението. На ... |
|
Тази монография е първото цялостно изследване на традиционната кулинарна терминология в българските диалекти, свързана с ежедневното хранене. В нея са представени за пръв път около 1500 названия от всекидневната българска кухня на макродиалектно равнище (върху цялата българска езикова територия). Направена е пълна класификация на тези названия според техния произход, семантика и разпространение в общобългарски и общославянски аспект и през призмата на българската народна култура и светоглед. Д-р Маргарита Котева завършва Софийския университет "Св. Климент Охридски" специалност Българска филология през 1998 г. ... |
|
Учебникът се основава на задължителния университетски курс по старобългарски език, който студентите филолози изучават. Граматичният материал е изложен по дялове - увод, фонетика, морфология. Старобългарският език - най-древният писмен език на славяните и трети класически език на средновековна Европа - се разглежда в индоевропейски и праславянски контекст, във връзка със съвременните славянски езици, със съвременния български книжовен език, диалектите и народното творчество. Целта е да се изгради представа за фонетичната система и морфо-синтактичната структура на старобългарския език в диахронен и синхронен аспект. ... |
|
Книгата "Събирателните имена в българския език в съпоставка с други балкански езици" представя първото цялостно изследване на лингвистичната категория събирателност и на класа на събирателните съществителни имена в българския език. Събирателните имена са изследвани в синхрония и диахрония, проследява се промяната в коцептуализацията им от най-старите писмено засвидетелствани събирателни имена в българския език до днес. В резултат на анализ на множество лексикографски източници и наблюдения върху някои от българските диалекти, както и върху разговорния български език, са открити и приведени като илюстративен ... |
|
В монографията се изследва речта на българската етническа общност в Австрия, която е основно билингвална. Във Виена българите използват помежду си най-вече разговорната форма на книжовния български (или мезолект). В австрийската столица и старите, и новите имигранти са по-често с относително добра професионална квалификация (бизнесмени, дипломати, дейци на изкуството, науката и образованието - ученици, студенти, специализанти, научни работници и др.). Междинният (смесеният) език във Виена е регистриран с ярки особености най-вече чрез лексиката, защото по принцип тя е най-податлива на чуждоезиково влияние. Фонетичните и ... |
|
В книгата са изследвани майчиният български език и споменът за българския произход, запазени и досега в Раховец, Призренско (дн. Република Косово), въпреки историческите и политическите превратности. Установяването на съвременното състояние на говорите е от изключителна важност за очертаването на актуалните граници на съвременния български език в неговото диалектно единство. Проф. Лучия Антонова-Василева работи в Института за български език "Проф. Любомир Андрейчин" при БАН. Защитила е дисертация на тема "Говорът на с. Волак, Драмско - с особен оглед към морфонологичната система". Хабилитационният ... |
|
"B този сборник от два тома съм се постарал да припомня на читателя един отдавна забравен въпрос, съзнателно игнориран от академичната ни наука в годините след Първата световна война като резултат от всеобщата пораженческа апатия, обхванала от тогава до ден днешен българското общество. И този въпрос е свързан със съдбата и сърбизацията на моравските и тимошките българи, обитавали историческите области Моравско и Тимошко. Моравско обхваща долината на р. Българска Морава и Голяма (Велика) Морава с притока ѝ Ресава, а Тимошко обхваща долините на реките Бели и Черни Тимок. Днес тези области са части от Сърбия и ... |
|
Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през XX век ... С подписване на Берлинския договор през 1898 г. се ревизира Санстефанският мирен договор, в резултат на което България е разпокъсана. Княжество България и Източна Румелия остават в границите на съвременна България, но останалите територии от Санстефанска България са завинаги откъснати от родината. Македония и част от Одринско се връщат на Османската империя, Пирот и Враня се дават на Сърбия, а Северна Добруджа на Румъния. През 1912 г. Егейска Македония попада в границите на Гърция. Вместо свобода на егейските българи, съдбата отрежда жестока участ, ... |
|
"В този сборник от два тома съм се постарал да припомня на читателя един отдавна забравен въпрос, съзнателно игнориран от академичната ни наука в годините след Първата световна война като резултат от всеобщата пораженческа апатия, обхванала от тогава до ден днешен българското общество. И този въпрос е свързан със съдбата и сърбизацията на моравските и тимошките българи, обитавали историческите области Моравско и Тимошко. Моравско обхваща долината на р. Българска Морава и Голяма (Велика) Морава с притока ѝ Ресава, а Тимошко обхваща долините на реките Бели и Черни Тимок. Днес тези области са части от Сърбия и ... |
|
Трето издание. ... "Трудът представя развитието на корелацията твърдост-мекост на съгласните в българския език като резултат от взаимодействието на съгласните и следващите ги предни гласни. Изследването е поставено в широк филологически контекст - от православянския фонетичен строй до съвременните български диалекти, които отразяват различни етапи в развоя на палаталните съгласни. Проследяват се в диахронен аспект явленията, свързани с разширяването на мекостната корелация и предизвикали появата на нови меки съгласни в българския език - съдбата на предната ерова гласна, смесването на носовките, ятовият преглас. ... |
|
В сборника "Българският език през XX век" са очертани тенденциите в развитието на българския език, направена е оценка на съвременната българска езикова ситуация, откроява се модерната съвременна методология, прилагана в научните изследвания. Постигнатите резултати, тематичното разнообразие, навременното отразяване на езиковите промени, особено след промените, настъпили в Източна Европа след 1989 г., показват, че науката за българския език през XX в. е извървяла път на непрекъснато развитие и извисяване, на изравняване със стандартите на европейската и световната лингвистика. Внимателният прочит на целия сборник ... |
|
Като отговор на нарасналия в обществото интерес към кулинарията, а и като възможност да бъде представен в пълнота богат и архаичен пласт от народната лексика, свързана с ежедневното и празничното хранене на българина, в Секцията за българска диалектология и лингвистична география към Института за български език Проф. Любомир Андрейчин при Българската академия на науките се родиха идеите за два проекта: съставяне на Български диалектен кулинарен речник (БДКР) и изработване на Интерактивна кулинарна карта на българската езикова територия (ИКК). ... |