"Сигурно няколко живота няма да ми стигнат, за да опиша това, което ми се е случило през съзнателната част от този живот. Ами ако включим и незапомнените събития, случки, страхове, възторзи... Каква е последователността на случващото се, откъде да започне човек? Заради това реших да напиша роман от разкази. Разкази за нещата, които са ме формирали... Разкази за нещата, които са ме накарали да обичам живота. Защото не инстинктът за самосъхранение ни прави живи, а това, което дере паметта ни. И когато от тези драскотини спре да се стича кръв, тогава значи животът е свършил. Оставям ви вас, читателите, да събирате и ... |
|
"Не е въпрос на вкусове и на харесване, когато Поезията те блъсне челно. Когато думите не са хубави или лоши, оптимистични или суицидни, слънчеви или в затъмнение, а единствено възможните, разбираш, че си срещнал Поет и че тази среща всъщност е... неизбежна. Такава ще е съдбата на бъдещите читатели на Писма до Цветаева на Пейчо Кънев. Твърдя го от пресен личен опит. Това не е е книга, която ще затвориш на 13-а страница и ще продължиш следобед или вдругиден. Сгъстената емоция просто не те пуска, докато те разхожда през света и хората, без да напуска в същото време килията на сърцето." Камелия Кондова, рецензент ... |
|
Уиски и порно звезди, тунинговани коли и катастрофи, черни кожени дрехи и високи токчета, свръхдози и смърт... Това е животът на Motley Crue - групата, която пие най-много, бие се най-упорито и притежава най-много сексапил и арогантност в целия свят. Техните небивали подвизи са нещата, които ги правят рок легенди. Те забиха най-готините мацки, дадоха начало на най-кървавите битки, купонясваха с най-големите наркодилъри, и успяха да огледат отвътре всяка затворническа килия от Калифорния до Япония. Те посветиха цяла една кариера на това да живеят на ръба, преминавайки през най-красивите фантазии и най-мрачните трагедии. ... |
|
"Архимандрит Серафим от години не е между нас, а християнската му поезия тепърва ще бъде опознавана от широките кръгове на вярващите. Тя е чист поток от строфи, може би просто едно много дълго стихотворение, което само земната смърт може да прекъсне. Мислите имат своята музика, чувствата - също. Но когато поезията се изразява по този начин, съучастник в делото е Светият Дух. Благодарим ти за всички твои трудове, учителю във вярата!" Димитър Коруджиев ... |
|
Книгата е съставена от шест собственоръчно написани писма до Девическата обител Свети Иоан Богослов в Суроти, за която Преподобни Паисий е полагал грижи до смъртта си и в която сам е погребан. Писмата са писани в годините 1971 - 1975 и са безценно свидетелство за дълбокия духовен опит на преподобния старец. Засягат много страни от живота в Христа, а за нас биха могли да служат като пътеводител в личния ни духовен живот. Книгата е част от поредицата Библиотека Съвременни свидетели на издателство Фондация Наследство на Зографската света обител. ... |
|
Историците се отнасят подозрително към легендите. За тях са фолклор, който няма научна стойност; не са документи, а народни умотворения. Върху преданията не може да се изгради сериозно изследване; легендата обаче е в преддверието на истината. Думата иде от латинското legere - чета с вътрешен смисъл онова, което е достойно да бъде прочетено. Малцина специалисти четат, повече са лаиците. Те вярват на легендите и отключват тайните на историята; понякога правят забележителни открития. Класически е случаят с Хайнрих Шлиман. Любителят археолог тръгва по следите на Омировата Илиада, която е в пространството на легендите. ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Тя трябваше да умре, но смъртта не искаше душата ѝ. Той идва за теб... Животът на Лилит е прекрасен. До инцидента. След него всичко се променя. Връзката ѝ е пред разпад, работата ѝ не върви, а единственото, за което си мисли, е каква е била някога. А после се появява той. Безликия мъж, който обсебва мислите ѝ. Понякога намира писма от него, друг път - цветя. Остане ли сама, усеща дъха му в косите си, а шепотът му я преследва навсякъде. Никой не вярва, че е истински. Но Лилит знае, че Безликия е повече от забранена фантазия. Всяка сутрин намира следи от докосванията му по кожата си, а вечер заспива ... |
|
Главната героиня, успешната писателка Ева Дамянова, заминава на пътешествие с група познати, без да подозира, че скоро ще се озове в центъра на най-опасната история в живота си - и този път тя няма да бъде просто сюжет за нов роман. Сред туристите се крият повече тайни, отколкото приятелства. Всеки от тях носи своето минало, своите страхове и своите мотиви. В групата има бизнесмен, притиснат от изнудване, бивш модел с безупречна външност, лекар с неспокойна съвест, млада почитателка, която знае повече, отколкото показва, журналист под прикритие и трима приятели от детството, чиято връзка крие дълбоки тайни. Когато някой ... |
|
Това е история на "Гулаг" - история на огромната мрежа от трудови лагери, някога разпръснати надлъж и нашир из Съветския съюз - от островите в Бяло море до бреговете на Черно море, от Арктическия кръг до равнините на Централна Азия, от Мурманск до Воркута и Казахстан, от центъра на Москва до предградията на Ленинград. Неотделим от историята на Съветския съюз, Гулаг е наказание за углавни престъпления, но и инструмент за масов терор над реалните и мнимите противници на режима. Освен това е важен фактор в икономическото развитие на страната. В разцвета на лагерите - между 1929 и 1959 г. - през системата преминават ... |
|
"Посвещавам тази книга на моя съпруг Илия, на най-добрия и любящ човек. Човекът, който винаги бе до мен, който винаги ме разбираше и утешаваше, ако имах нужда от това. Човекът, който винаги намираше сила да ми даде, за да не проявявам слабост. Човекът, който винаги ми прощаваше чрез мъдростта, която проявяваше. Това бе Илия, моят съпруг, моето второ аз, което всеки в земния си път мечтае да има, но невинаги успява да го открие. Сега, когато него го няма в нашия материален свят, но аз знам, че не съм го загубила, осъзнавам, че ние не сме човешки същества, които имат духовни въжделения, а сме повече Дух, който има ... |
|
Книгата включва четири непубликувани беседи на протопр. Александър Шмеман, изнесени в 1979 г. по време на летен семинар в Православния богословски институт Св. Владимир и посветени на същностната тема за християнското разбиране за смъртта и съвременната богослужебна практика на Православната църква. Преводът от английски е на Борис Маринов, а редактор на българското издание е Димитър Спасов. Художник на иконата Слизане в ада на корицата е румънският иконограф Йоан Попа, а художественото оформление на изданието е дело на Николай Киров."Смъртта вече не стои в центъра на християнското учение, образование и богословие, ... |
|
"Затворнико, излез от своята тъмница!" Из книгата Давид Холм е фатално привлекателен мъж, олицетворение на злото - пропаднал пияница, който тормози жена си и трите си деца. Попада в малък градец, където Армията на спасението помага на изгубените души. Чарът на Холм покорява сестра Едит, която иска да го спаси, но буди само присмеха му. Тя се заразява от него от туберкулоза и в новогодишната нощ лежи на смъртния си одър. Същата нощ Давид Холм е убит при пиянска свада. Преди да отиде в отвъдното, като пътник в колата на Смъртта той трябва да навести хората, чийто живот е опропастил. Последната му спирка е при ... |