Утрините тихи са моят кръст и моето човешко разпятие. Пред тях коленича пръв и се кълна в съзаклятие. ... |
|
За много от активните потребители Letiashtata Kozzila Erato е явление, което разведрява и провокира пребиваването им в "Социалната мрежа". Дори и да не сте от тях, най-вероятно вече се е случвало да попаднете на някой от нейните неподражаеми статуси. Те биват гневни, шеговити, трогателни, забавни, но като правило - винаги увлекателни. В тази книжка е събрана само малка част от тях, като реверанс към мислещите, привързани към красивото и забавното читатели. Независимо какви емоции ще изпитате, след като срещнете нейния поглед върху живота и проявленията му, знайте – тя "лети" някъде из мрежата, ... |
|
"... Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не "благодарение на...", а "въпреки че..." Това са думи на Станка Пенчева, изречени в първата и мемоарна книга – "Дървото на живота", издадена от ИК "Жанет 45" през 2007 година. Разбираемо за такъв откровен и прям човек като нея, това изявление е валидно и за следващите две "книги на паметта" (от фр. memoire – "памет"), които ИК "Жанет 45" с удоволствие предлага на читателската аудитория през месец юли ... |
|
"... Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не "благодарение на...", а "въпреки че..." Това са думи на Станка Пенчева, изречени в първата и мемоарна книга – "Дървото на живота", издадена от ИК "Жанет 45" през 2007 година. Разбираемо за такъв откровен и прям човек като нея, това изявление е валидно и за следващите две "книги на паметта" (от фр. memoire – "памет"), които ИК "Жанет 45" с удоволствие предлага на читателската аудитория през месец юли ... |
|
"Вие сте тук" е нещо, което виждаме в картите на големите градове. Заставате и там пише "Вие сте тук" и вие знаете откъде да тръгнете и къде да се върнете. И тук аз вложих именно този смисъл: "Това са пътищата, които започват и тръгват от тази свещена точка. И в края на краищата има и нещо преносно, разбира се. "Вие сте тук" означава, че хората, който прочетат тази книга, очевидно остават тук - при мен, в моето сърце." Петър Пунчев "Петър Пунчев предлага на читателя рядка по своята жанрова специфика книга. В нея ще видим органично преплетени елементи на пътеписа, есето, ... |
|
"Говорим за метаморфоза. За това как гъсеницата се превръща в пеперуда. За това как да станем пеперуда." През март 1961 г. професор Ричард Алпърт - който впоследствие получава името Рам Дас - преподава в четири факултета в Харвард, издава книги, кара мерцедес и редовно летува на Карибите. По стандартите на обществото той е успял човек. И все пак, той не може да се отърве от чувството, че нещо му липсва. Псилобицинът и ЛСД променят това. Експериментирайки с тях, Алпърт започва постепенно да се разделя с различните пластове на своята самоличност - първо с професора, после със социалния космополит, а накрая и с ... |
|
Историята на едно много специално приятелство ... Единственото нещо, известно за Фин, автора на "Мистър Бог, тук е Ана", е, че е написал и "Ана и Черния рицар", а освен това е съставил "Книгата на Ана", придружавайки я с коментари. А единственото нещо, което би могло да се каже за тази трилогия е, че е уникална и няма аналог в световната литература. "Мистър Бог, тук е Ана" е първата книга за момиченцето, което Фин намира късно една вечер в средата на 30-те години на миналия век в Лондон. Той се представя съвсем лаконично: "За моя милост не е чувал почти никой, но все пак мисля, ... |
|
Авторът на "Човек на име Уве" и "Баба праща поздрави и се извинява" се завръща с нова трогателна история за любовта и шанса да започнеш отначало. ... Брит-Мари е 63-годишна жена, на която често казват, че е пасивно-агресивна мрънкаща вещица. След 40 години брак тя напуска големия град и неверния си съпруг и попада в Борг. Борг е градче, преминало през финансова криза, след която са останали единствено табелки "Продава се!" и една вмирисана на бира пицария. Брит-Мари мрази футбола, а Борг има само него. Това не е началото на прекрасно приятелство, ни най-малко. Но местният младежки отбор се ... |
|
"Реката тук е ламя. Първо се спуска от Вежен черна и бяла - Черни Вит и Бели Вит. Черната е от земята, бялата е от небето. Черното е от усойните долове, бялото - от снежните хребети. С бялото на бързеите, зеленото на вировете и червеното на чукарите. Сила! И красота. И ако човек има воля да остави от него да се оттече омерзението на ежедневието и седне на върбовия бряг да погледа със сърцето си как струи животът, ще я види. Ламята. Очите и светят с мрачния блясък на предвечните вулкани, лапите ѝ дълбаят каньони и пещери, въртопи и подмоли, мускулите ѝ набъбват от дъждове и порои... Ту е бяла от облаци, ... |
|
Преди цял един живот Каръл Шипли с нетърпение очаква годишнината от сватбата си, но празничното пътуване до Мексико със съпруга и приятелите ѝ завършва с отвличане на малката им дъщеричка - Саманта. Петнайсет години след онзи кошмар, разведена и отчуждена от близките и приятелите си, Каръл е принудена да преживява отново и отново ужаса на отвличането заради репортерите, които ѝ се обаждат всяка година в деня на изчезването на Саманта. Тази година обаче, когато вдига слушалката, Каръл чува момичешки глас да твърди, че е отдавна изгубената ѝ дъщеря. Обратно във вихъра на съмнението подозренията и ... |
|
"Те са тук - бургаските поети и художници, които са напуснали този свят. Но те никога, никога не са си отивали от нас. И сега нашето сърце, петимно за приятелство и близост, отмерва техните стъпки, усеща диханието им, откроява гласовете им. Те са тук. Заслушани в прибоя и корабните сирени, запленени от омаята на златното и синьото, предизвикани от съжителството на кобалта и ултрамарина. Прииждат направо от литературните четения, от изложбените зали, от кафенетата или от слънчевите тротоари. Бързат да населят белия лист с ритъма и римите, да възкресят живописното платно на статива с новите багри. Те са тук... Всеки ... |
|
Първата книга с разкази на Георги Томов е силен дебют, какъвто рядко се среща. С богат житейски опит зад гърба си, в "Не беше тук и си отиде" той разгръща смайваща палитра от чудновати истории, дишащи, живи герои и сложни морални дилеми, които нямат лесно и вярно решение - всичко това гарнирано с чудесен, зрял стил на писане. Сред тези страници има какво ли не - смях, тъга, щастие, има болка и сълзи, но най-вече дълбоко, проникновено разбиране за същността на човешкото в толкова различните му форми. Има ги хората, слаби и подвластни на страстите си, но и силни и помитащи всички прегради, когато си изяснят ... |