„Невероятните приключения на Тартарен Тарасконски” са издадени през 1869 г. и са най-известното произведение на френския писател Алфонс Доде. Трилогията се състои от няколко части: Тартарен Тарасконски, Тартарен в Алпите и Порт Тартарен. Тартарен е любим герой от световната литература – комичен, пълнокръвен, с невероятни идеи и с непресъхваща вяра в живота. Забавен и същевременно хитрец, той ше накара читателя да се посмее от сърце. Като безсмъртния Дон Кихот, Тартарен се опитва със силата на фантазията си да се измъкне изпод похлупака на жестоката действителност. И на него, както на световноизвестния му предшественик, ... |
|
|
Книгата е част от колекция "Върхове" на издателство "Изток - Запад". ... Свят, изпълнен със слънце, смях и малко тъга. Така изглеждат пределите на вселената, описана от Алфонс Доде в страниците на това издание. Всъщност светът, изтъкан от полярно различните чувства, е резултат от живота на героите от двете произведения в този том – "Дребосъчето" и "Писма от моята мелница". Издаден през 1868 г. романът "Дребосъчето" постига блестящ успех. Приживе самият Доде споделя, че е създал първата част на един дъх, докато втората го е поизмъчила. Причината е, както казва автора, това, ... |
|
|
Малко са художниците по света, които могат да се справят с трудната задача да илюстрират над книги за две години. И то не само защото трябва да преминат през визуалния материал на различни епохи и да изпитат физическото съпротивление на километрите линии, щрихи и петна. Дори, когато те са виртуални, задачата не се променя особено. Петър Станимиров успява да го направи успешно. Той е натрупал години тренинг в безброй визуални задачи. Комикси, плакати, визуални фрагменти, прието да се наричат приложни. Да прибавим - живопис, графика, оформление на книги и какво ли още не. Този художник навигира през всички тези жанрове с ... |
|
|
Жул Ренар (1864 - 1910) е френски писател, поет, журналист и драматург, почетен член на Академия "Гонкур". Критиците го наричат "едновременно нежен и жесток" заради хирургическата точност и безкомпромисност на прозата му. Близък приятел на Анатол Франс, Алфонс Доде, Сара Бернар, Стефан Маларме, Сен-Пол Ру, Тристан Бернар и Марсел Швоб, той пламенно защитава Емил Зола по време на процеса "Драйфус", а в същото време вдъхновява творци като композитора Морис Равел да напише музика по изящните му миниатюри. Включените в настоящия сборник книги са част от задължителния курс по литература във ... |
|
|
"Тези разкази, скитащи и хипарливи, нося със себе си почти през целия си живот. Нямаше как да протестирам срещу бетономорието, освен да пиша разкази. Някои от тях излязоха преди десетина години в сборника Стари хипари, към тях сега прибавям и нови. Нови въздишки... Защото още не мога да прежаля и забравя моето море, което остана цветно само в спомените, такова ми се иска да го видите и в тези разкази - и него, и къмпинга, и цветните хора от онова време. Не само морето днес е друго, и къмпингите, доколкото ги има, се промениха. Луксозни каравани с навеси, мека мебел и балдахини изместиха палатките, а децибелите на ... |
|
|
Едно от големите достойнства на Йонел Теодоряну (1897 - 1954) е класическият, ясен, чист език, както и интимният, задушевен тон, убеждаващ ни в неговата искреност. С описанията на природата и нравите в румънската провинция Молдова през "бел епок", преди Първата световна война, и маниера на повествованието тази красива поетична проза се родее с опусите на Алфонс Доде, Марсел Паньол, Ален Фурние, също опоетизирал света на детството. Теодоряну е безспорен майстор на диалога. А разказът му е изграден в голямата си част върху диалозите между героите. С остра наблюдателност, тънък психологизъм, непринуден хумор, с ... |
|
|
Марк Твен казва, че хуморът е най-голямата благословия на човечеството и неговото най-ефективно оръжие, защото срещу атаката на смеха нищо не може да устои. И несъмнено е прав - отдавна е доказано, че смехът е едно от най-добрите лекарства. Но да се пишат добри хумористични истории изобщо не е лесно. Джек Лондон смята, че това е най-трудният жанр. Удхаус , един от най-добрите хумористи, дори вярва, че е невъзможно да се напише забавна история, ако авторът няма подходяща нагласа към живота. Твен пък смята, че истинският хумор е пълен с мъдрост. Според него остроумието само по себе си няма голямо значение, ако не е ... |
|
|
"Разказите са мои, писмата - мои и на дъщеря ми Леда. Затова името ѝ е в авторската двойка на корицата, без тя да подозира. Това ми решение не е подадена ръка, не е удряне на едно рамо, по-скоро е предизвикателство "да влезе в крак", ако иска не само да пише, но и да публикува... Да влезе в крак не като маршировка, а като избор на съдбовен маршрут. Дали Нантъкет ще бъде само един от нейните острови от предишния ден? Избере ли такъв маршрут, пътят ѝ през "течното общество" ще бъде труден и може би (без)славен. Дано опази свежа детската си любов към Пипи Дългото чорапче и да има част от ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Годината е 1866 г. и тримачтовият кораб Генерал Грант е на своя южен маршрут от Мелбърн за Лондон, със злато от разкопките, укрито в подгъвите и джобовете на завръщащите се миньори. В мъглата и тъмнината корабът се удря в скалите на Окландските острови, навлиза в пещера и се разбива. Само четиринайсет мъже успяват да стигнат до брега и една жена - госпожа Джуъл. Тя е бреме, от което те нямат нужда. Заклещени на замръзнал и открит остров, корабокрушенците трябва да полагат усилия заедно осемнайсет месеца, за да останат живи. Те обаче са разнородна група със собствени тайни, които трябва да пазят, а единственият им корабен ... |
|
|
В Норвежка къща Алма обича старата си дървена къща, чийто двор се простира нагоре към гората. Кварталът е заможен, а тя е разведена, с пораснали деца и работи като текстилен дизайнер. За да се издържа, изработва знамена и гоблени, дава под наем част от къщата. Тогава се нанася младо полско семейство, което не се подчинява на нейните правила. От една страна, Алма вижда самата себе си като либерална, от друга, схваща фриволното отношение на поляците към нейната собственост като посегателство върху идентичността и ценностите ѝ. Писателката не рисува красива картина на живота в норвежката къща. Вигдис Йорт пише книга ... |
|
|
В романа действието се развива между 1913 и 1928 г. на малкия остров Барьой на северното крайбрежие. Това е историята на семейството на норвежки рибар, принудено да се бори всеки ден със суровите условия на живот. Централната фигура в романа е малката Ингрид, чувствително и възприемчиво дете, което опознава природата и света на възрастните. Недоизказаното в прозата на Якобсен разкрива простотата, истинността и красотата в отношенията между хората. Стилът на автора, напомнящ на исландските саги, хармонира с историята на малката общност на север и превръща Невидимите в творба от най-висока класа."Рой Якобсен не просто ... |
|
|
Главният герой на романа Дъжд в Париж Андрей пристига в Париж за пет дни и мисли, че този град може да го извади от поредица неуспехи и лични сътресения. За негово съжаление, през цялото време навън вали дъжд, поради което се отдава на пиене и спомени в хотелската си стая: за младостта през 1990-те години, за първата си любов и като цяло - за всичко за първи път - в Къзъл, столицата на Тува. Родителите и приятелите му вече са напуснали града, но това е неговият дом, от който той не желае да си тръгне... Искреността и прецизността на автора, вниманието към детайла създават образа на четирийсетгодишен мъж и неговия живот в ... |
