Има книги, които са за всеки ден и за цял живот. Те са задължителни за всяка домашна и обществена библиотека, за всяко държавно учреждение и частна фирма. Защото ако искаш да напишеш имейл, молба, докладна записка или официално писмо, без да се изложиш пред получателя, те са най-верният ти помощник. Точно такава е тази книга. "Граматика на българския език" е системно, научно и пълно описание на граматичния строй на новобългарския литературен език. Тя съдържа всички дялове - фонетика, морфология и синтаксис. В нея са дадени основните правила на българския правопис и на българската пунктуация. Методът на изложение ... |
|
|
Като отговор на нарасналия в обществото интерес към кулинарията, а и като възможност да бъде представен в пълнота богат и архаичен пласт от народната лексика, свързана с ежедневното и празничното хранене на българина, в Секцията за българска диалектология и лингвистична география към Института за български език Проф. Любомир Андрейчин при Българската академия на науките се родиха идеите за два проекта: съставяне на Български диалектен кулинарен речник (БДКР) и изработване на Интерактивна кулинарна карта на българската езикова територия (ИКК). ... |
|
|
"Мариана Георгиева е професор в Института за български език Проф. Любомир Андрейчин, БАН. Доктор е на филологическите науки. Автор е на монографии, студии и статии, посветени на когнитивните измерения на граматиката, които предлагат не просто когнитивна ревизия на парадокси в морфологията и синтаксиса на съвременния български език, но и преодоляването им на принципа на когнитивното съответствие. Ценното на изследването на Мариана Георгиева е амбицията ѝ да представи от гледище на съвременното състояние на когнитивната наука когнитивната лингвистика и изречението като основна единица на синтаксиса с ... |
|
|
Тази монография е първото цялостно изследване на традиционната кулинарна терминология в българските диалекти, свързана с ежедневното хранене. В нея са представени за пръв път около 1500 названия от всекидневната българска кухня на макродиалектно равнище (върху цялата българска езикова територия). Направена е пълна класификация на тези названия според техния произход, семантика и разпространение в общобългарски и общославянски аспект и през призмата на българската народна култура и светоглед. Д-р Маргарита Котева завършва Софийския университет "Св. Климент Охридски" специалност Българска филология през 1998 г. ... |
|
|
Речникът е изработен в рамките на съвестния проект за лингвистични проучвания на Института за български език "Проф. Л. Андрейчин" (на Българската академия на науките) и Института за лингвистика "Й. Йордан - Ал. Росети" (на Румънската академия на науките). Румънско-българският речник е съпоставителен диференциален речник, който представя общите и подобните (приличащите си) думи от лексикалното богатство на двата езика. Основната цел е да подпомогне обучението по чуждия език, като предложи за бързо и лесно усвояване значителен брой лексикални единици с посочена семантика, уточнена семантична ... |
|
|
Тревожната хетероклитност на българския символизъм ... Книгата е посветена на най-динамичните художествени и метатекстови изяви на българския символизъм до началото на 20-те години на ХХ в. Нищенето на едно стихотворение, целящо навлизането в най-дълбинна за епохата символна система (сонета Пловдив на Димчо Дебелянов ), приближаването към мрежата от текстове, за да се постигне менталната цялост на една година (1907-а), съпоставянето на днес централен за училищния канон поет като Пейо Яворов с напълно маргинализиран като Иван Андрейчин, анализът на образа на цветята като определящ за света на символизма, но и включващ ... |
|
|
"Тя е от онези жени, които Господ е дарил с всичко. И още - сякаш ѝ е вдъхнал онова светличе на духа, което невидимо играе в нея, излиза от нея и броди някъде край нея като ореол от очарование и свобода..." Орисана да бъде свръхземна, свръхестествена и нереална, орисана да бъде светлина, да носи радост и изцеление, тя е заплаха за ограничените духовно хора от "затънтеното из джендема село", които са лишени от вътрешни сили, за да надскочат "вехтите повели", които ги "дърпат и спират, и натискат". Лошотията на хората, породена от "дивота и простотия селска", от ... |
|
|
В книгата са изследвани майчиният български език и споменът за българския произход, запазени и досега в Раховец, Призренско (дн. Република Косово), въпреки историческите и политическите превратности. Установяването на съвременното състояние на говорите е от изключителна важност за очертаването на актуалните граници на съвременния български език в неговото диалектно единство. Проф. Лучия Антонова-Василева работи в Института за български език "Проф. Любомир Андрейчин" при БАН. Защитила е дисертация на тема "Говорът на с. Волак, Драмско - с особен оглед към морфонологичната система". Хабилитационният &# ... |
|
|
Съставител: Иван Теофилов . ... "Тази антология няма строги, наизустени рамки. Нито учебникарски претенции. Тя е вътрешен празник. Отношение на поет към поети. Свободен колаж от творби на 24 автори. Всеки от тях е приемал символизма - цветния въздух и духовния аромат на времето! - индивидуално: като лично убеждение или само като изразна система. Затова съжителството от имена на причисляващи и непричисляващи се пряко към течението поети намирам за съвсем естествено. Още повече че българският вариант на символизма е съществувал твърде либерално - даже някои поети, обвързани с идейните програми на списание Хиперион, са ... |
|
|
В монографията се изследва речта на българската етническа общност в Австрия, която е основно билингвална. Във Виена българите използват помежду си най-вече разговорната форма на книжовния български (или мезолект). В австрийската столица и старите, и новите имигранти са по-често с относително добра професионална квалификация (бизнесмени, дипломати, дейци на изкуството, науката и образованието - ученици, студенти, специализанти, научни работници и др.). Междинният (смесеният) език във Виена е регистриран с ярки особености най-вече чрез лексиката, защото по принцип тя е най-податлива на чуждоезиково влияние. Фонетичните и ... |
|
|
Трудът представлява систематично изследване на фонда от турски лексикални заемки в българския език с оглед на историята на тяхното заемане, разпространение и употреба до наши дни. Той има за цел да покаже как и защо в тях е останало отразено влиянието на османската турска култура върху българската, т.е. в какво се заключава т.нар. османско наследство в езика ни. Турцизмите ни предлагат уникални възможности да изследваме от различни гледни точки в какво се състоят проявите на междукултурен конфликт и какви са неговите най-значими следствия. Въз основа на богат езиков материал, негови анализи и обобщения читателят придобива ... |
|
|
"Боян Магесника (Боян Магьосника, Боян Мага) е българският литературен и културен митичен герой - без аналози в българската култура. Неговата генеалогия не може да бъде изведена пряко от фолклора, каквато процедура традиционно сме свикнали да прилагаме - особеност, която пречи да му прикачим значката народен, но го превръща в особен и провокативен и до днес. Той е от ония противоречиви и трудносмилаеми културни фигури, които не могат да имат единна знакова същност, не могат да бъдат превръщани в герои на общонационалната епика и на нацията като цяло (както например Вазовите герои от "Епопеята"), но от ... |
