Поет, драматург, актьор, режисьор, художник, публицист, философ, етнограф, през 1938 година Антонен Арто (1896 - 1948) публикува сборник с кратки есеистични творби под заглавието "Театърът и неговият двойник". В тях той излага възгледите си за необходимостта от промяна в самата идея за театъра, който губи смисъл, лишен от магическа връзка с действителността. Според Арто съвременният театър, изцяло подвластен на писания текст, трябва да бъде заменен от т.нар. Театър на жестокостта. Авторът твърди, че Театърът на жестокостта е труден преди всичко за самия режисьор, а елементите на жестокост би следвало да ... |
|
Ако през 1936 година един отчаян от Европа и от цивилизацията поет не беше стигнал с цената на неимоверни усилия до индианците тараумара в Мексико, за да изследва "пътя на Сигури" - да се приобщи към тайните на жреците, използващи в своите ритуали халюциногена пейотъл, всичко това нямаше да звучи така познато, нямаше да извиква във въображението приказни пейзажи; и за мнозина от нас тараумара нямаше да са онзи горд, недокоснат от времето и обсебен от философията народ, успял да съхрани в танци с огледала, кръстове, звънчета и стъргала великите ритуали на Слънцето. И докато над осмислянето на преживяното с ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Още в началото на тази книга Мамет пише, че много от наблюденията и идеите в нея биха могли да бъдат сметнати за еретични. И наистина - в "Театърът" той поставя под съмнение смисъла от работата на режисьора и теоретичните трудове по актьорско майсторство - идеи, които са били основополагащи повече от век. Проблемните пиеси, политическата коректност, методът на Станиславски, режисьорските указания, които не могат да се изпълняват - всичко това попада под прицела на критическия поглед на Мамет. Отправяйки предизвикателство към традиционните възгледи за театъра, той предлага на актьорите по-скоро практически, ... |
|
Комплектът съдържа: 8 картонени маски за изрязване; книжка с 5 драматизации на приказки и басни по И. А. Крилов , Жан Луи дьо Лафонтен , Ран Босилек , Петко Рачов Славейков и Езоп , която се състои от 16 страници; илюстрации за оцветяване; емотикони за развиване на емоционалния интелект; литературна викторина; книжка с гатанки за най-малките от Панчо Панчев , която се състои от 14 страници. ... |
|
Комплектът съдържа: 8 картонени маски за изрязване; книжка с 5 драматизации на приказки и басни по Братя Грим , Стоян Михайловски , Л. Н. Толстой и Езоп , която се състои от 16 страници; илюстрации за оцветяване; емотикони за развиване на емоционалния интелект; литературна викторина; книжка с гатанки за най-малките от Панчо Панчев , която се състои от 14 страници. ... |
|
Това томче съдържа два сборника с кратка проза на Гуадалупе Нетел : Брачната двойка червени рибки (2013) и Венчелистчета и други неудобни истории (2008). Разказите са написани често като изповед от първо лице, стегнато, без излишен драматизъм, но с умело поддържано напрежение и дълбочина на образите. Според авторката отделните царства в живата природа са изградени от сходни модели. Нетел описва паралелни ситуации и поведение на хора и животни, поднася по-проникновено разбиране на човешката природа в контекста на родството ни с животинския и растителния свят. Друг тематичен фокус формират хора с чудновати мании, с ... |
|
Сборникът Плюм, в който с най-голяма сила проличава основната тема в творчеството на Мишо - отказът от всекидневната реалност, съдържа текстове в проза, стихотворения и две драми. В него проличава влиянието на постфройдистката традиция на психиатричните представи и несъзнателното писане от 20 -те години на миналия век, както и известен натуралистичен маниеризъм с наративни намигвания към болезненото и нарцистично клинично себеизследване ала Антонен Арто и със силно криптирани, трудно разбираеми препратки към личните преживявания на автора и към повлиялите го литературни произведения. Основна част от този сборник, ... |
|
"Като единствено справедливо средство на творчество върху сцената Гьоте открива и прокламира само: способността на актьора да преобразява себе си; (а не да играе себе си). Това значи: актьорът, който иска да твори изкуство, трябва: не да влее себе си в ролята, а обратно - да влее ролята в себе си. Тогава той няма да играе себе си на сцената, а - ролята. Само тогава актьорът ще може, наистина, да обработи, да изработи художествено ролята си. Само тогава актьорът ще може да се откъсне от онази рутинарна натуралистическа примитивност на творчество, свойствена на стария театър, и да напъти своето творчество към един ... |
|
За радост на децата, барбароните правят увеселителен парк с виенско колело, въртележки, скоростни влакчета. След шеметния весел ден следва театрално представление, което спира дъха на всички. Пъстрото семейство на Татко Барба, Мама Барба и техните седем деца изживява различни приключения пълни с изненади, на които можете да се насладите във всяка една книжка от поредицата за Барбароните . ... |
|
Книгата е част от поредицата "Тезаурус" на издателство "Изток - Запад". ... Според Айзенщайн: "Да бъде наричан формалист някой, който се занимава с формата в изкуството, е все едно този, който изследва сифилиса, да бъде наричан сифилитик". Но през 30 -те години на миналия век властта използва "формализма", за да преследва всеки, отклонил се от каноните на социалистическия реализъм. Под ударите на "формализма" попадат гении като Шостакович и Майерхолд. Театърът на Майерхолд е закрит, свикано е съвещание на режисьорите от цялата страна, на което той трябва да се разкае и да ... |
|
Книгата разкрива творческия свят на големия театрален творец. Авторката е представила както творческия път на Стоян Камбарев, така и своя дневник от непосредствената му работа върху отделни постановки. Поместени са интервюта, био-библиографска справка, богат снимков материал. ... |
|
Ханс-Тийс Леман - професор от университет "Й. В. фон Гьоте" във Франкфурт на Майн, един от основателите на "Институт за приложно театрознание в Гисен, гостуващ професор в редица европейски и световни университети - задачата на теорията е да дава понятията за явленията. През 1999 г. излизат 500-те страници на панорамното му изследване "Постдраматичният театър". На него веднага се възлагат надеждите да даде отговори на потребността за нова теория на съвременния театър и книгата му се превръща във все по-малко оспорвано и все по-утвърдително приемано събитие в световната театрална наука и практика. ... |