Носител на Международната награда за арабска литература за 2014 г. ... Романът на Ахмед Садауи е безспорен шедьовър, а багдадският Франкенщайн е събирателният образ на едни непознат за нас автентичен свят от образи, пейзажи и ситуации, погребан под останките на унищожителната война в Ирак. В историята се преплитат съдбите на няколко герои: Хади, вехтошар и търговец с незаконен бизнес, който започва да събира човешки части из осените с останки багдадски улици, воден от мюсюлманската традиция - покойникът да бъде погребан подобаващо, Хасиб - охранител на хотел, Махмуд - амбициозен журналист и хроникьор на войната и ... |
|
|
Приказките на Шехеразада , преразказани от големия български писател Светослав Минков , са част от българската духовна култура и са се превърнали в своеобразна класика, с която са израснали поколения български деца. Луксозното издание на този шедьовър на арабската литература и фолклор се посвещава на днешните български деца. Илюстрации: Люба Халева. ... |
|
|
|
|
|
Книгата е първо по рода си изследване на арабското стихознание на български език и е сред малкото монографични трудове по тази тема в европейската арабистика. Освен към тесни специалисти и студенти арабисти монографията е насочена към читатели, интересуващи се от литературознание, изкуствознание, история и теория на културата, както и към всички почитатели на арабското поетическо творчество. Галина Евстатиева е завършила арабистика в СУ „ Св. Климент Охридски “ и е доктор по филология (арабска литература). Понастоящем е главен асистент по арабска култура в катедра „Арабистика и семитология“ при Софийския университет. ... |
|
|
Модерната арабска проза се откроява с богатството на жанрове, стилове и тематика. В книгата тя се разглежда като феномен на арабската художествена словесност от втората половина на XIX - началото на XXI век. Текстовият корпус включва най-значимите произведения на авторите от различни школи и поколения. Сред тях са египтянинът Наджиб Махфуз, суданецът Ат-Таийб Салих, сириецът Закария Тамир, палестинецът Гассан Канафани, алжирецът Ат-Тахир Уаттар и др., отличени с престижни международни награди. Художествените и географските хоризонти на арабската литература се разширяват и обогатяват благодарение на много нови имена, ... |
|
|
"Стихосбирката Пясъчни ветрове, написана от Хайри Хамдан , е дом на щедър и мощен талант. Тя е рожба на родения в Палестина поет, писател и преводач, който с творчеството си внася красота и смелост в българската съвременна поезия. С безстрашната си поетическа дарба, последователността и силата на обичта си към България и българите, Хайри Хамдан създава здрави мостове между съвременната литература на арабските страни и съвременната българска литература. Творчество му има дълбоки, красиви измерения както в областта на прозата, така и в драматургията. Настоящата стихосбирка Пясъчни ветрове на Хайри Хамдан доказва, че ... |
|
|
"Скъпи читателю, сега държиш в ръцете си една необикновена книга - подарък за пораснали деца, запазили умението да виждат приказното и в най-обикновените неща. В нея ще срещнеш Прасчо - весел симпатичен герой, който гледа към читателя с детски очи. В неговия свят всичко е приказно и одухотворено - от гората, в която живее, до сивите градски улици, където се разхожда от време на време. Той ще те посрещне с усмивка и ще те въведе във вълшебното си ежедневие от случки и места, които със сигурност и ти познаваш и преживяваш. Обикновеното необикновено или необикновеното обикновено оживява от страниците в цветни ... |
|
|
Турция се връща на Балканите ... Преди всичко неоосманизмът е повече от идеология. Той е философия на историята, цивилизационна парадигма и светоглед, свойствен на по-голямата част от съвременната турска нация, и особено на нейния интелектуален елит. Неоосманизмът е осмисляне на непревъзмогнатата имперска носталгия на една голяма историческа нация, недоволна от своето положение и роля в света. Като такъв, неоосманизмът е дълбочинна константа във външната политика на Турция, въпреки всички действителни и привидни идейни и политически прекъсвания на приемствеността, включително радикалната светска революция на Ататюрк. ... |
|
|
Лекционният курс е опит да се очертаят контурите на историческата съдба на човечеството в рамките на едни от най-съществените ѝ аспекти. В тринайсете лекционни теми са представени постиженията на над четиридесет различни цивилизации. Замислена като университетски учебник, книгата е посветена на студентите, изучаващи различни хуманитарни дисциплини, както и на всички останали, които се интересуват от цивилизованото израстване на човека. Трудът съдържа множество любопитни подробности, които мамят въображението и ни подканят да продължим да търсим и да узнаваме все повече за света преди нас, потънал в мрака на ... |
|
|
Д-р Галина Евстатиева е завършила арабистика в СУ "Св. Климент Охридски". Понастоящем е главен асистент по арабска култура в катедра "Арабистика и семитология" при Софийския университет. Преподава различни дисциплини, свързани с изучаването на обществото, културата и изкуството на арабския свят. Водила е лекционния курс "Ислямско изкуство" в Националната художествена академия, София. Автор е на монографията "Арабското стихознание" (2011). Член е на Европейския съюз на арабистите и ислямоведите (Union Européenne d'Arabisants et Islamisants - UEAI). Провеждала е ... |
|
|
Сборник в чест на 80-годишнината на проф. д-р Кирил Топалов . Проф. д-р Кирил Любомиров Топалов е роден на 21 май 1943 г. в София. Завършва гимназия през 1961 г. През 1964 - 1968 г. следва българска филология в Софийския университет. През 1969 - 1970 г. е филолог специалист в БАН. През 1970 - 1973 г. е аспирант по българска възрожденска литература с научен ръководител акад. Петър Динеков. През 1974 г. защитава дисертация по проблеми на поетиката на възрожденската поезия. От 1974 г. е асистент, от 1982 г. - доцент, а от 2002 г. - професор. През 1977 - 1989 г. е и редактор в издателство Български писател. През 1978 - 1979 ... |
|
|
Срещи и разговори. ... Петър Андасаров е роден на 16 юли 1937 г. в с. Елешница, Разложко, Благоевградска област. Основно образование получава в родното си село, средно - гимназиално в гр. Разлог, полувисше в Учителския институт - гр. Станке Димитров (Дупница) - специалност български език и литература, и висше - българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работил е като журналист - кореспондент на Радио София и "Работническо дело" в гр. Станке Димитров, редактор във в. "Кооперативно село" и зав.отдел "Кореспонденти" на в. "Земя", консултант по ... |
