" И така, посред моя семеен роман тук могат да се открият единствено отделни изображения на предисторията на тялото - тялото, което се отправя към работата, насладата от писането. В това се състои и теоретичния смисъл на ограничението; да разкрие, че времето на разказа /образността/ завършва с младостта на субекта: биография има единствено в непроизводителния живот. Веднага щом започна да произвеждам, щом започна да пиша, то самият Текст ме лишава /за щастие/ от моята повествователна трайност. Текстът не може нищо да разкаже; той увлича моето тяло нанякъде, далеч от въображаемата ми личност, към някакъв безпаметен език, ... |
|
|
От 26 октомври 1977 г., ден след смъртта на майка си, до 15 септември 1979 г. Ролан Барт си води дневник на скръбта - 330 фиша, повечето датирани, които се издават за първи път във Франция през 2009 г. ... |
|
|
Говори един влюбен... ... Трето допълнено издание. В днешно време необходимостта от тази книга се определя от едно съображение и то е изключителната самота на любовния дискурс. Този дискурс може би говорен от хиляди субекти (кой знае?), но никой не го поддържа; той е напълно изоставен от заобикалящите ни езици, които или не го познават, или го подценяват, или го осмиват - така той бива отрязан не само от властта, но и от своите механизми (знания, умения, изкуства). Когато по такъв начин един дискурс бива увлечен от собствената си сила по течението на неактуалното, изнесен извън всякаква масовост, не му остава нищо друго, ... |
|
|
На сцената на текста няма рампа: зад текста няма действащо лице (писателят), нито пред него някой е пасивен (читателят); няма субект и обект. Текстът обезсилва граматическите поведения: той е неразличимото око, за което говори един автор мистик (Ангелус Силезиус): "Окото, през което виждам Бог, е същото, през което Той ме вижда. ... |
|
|
Разказите в сборника "Мъжът, който уби Ролан Барт" са обединени от темата за убийството. Политическо убийство, нещастен случай, непредумишлено и предумишлено убийство, серийно, поръчково убийство, самоубийство, убийство в състояние на афект, смърт от свръхдоза или СПИН. Разнолики са и жертвите, които са известни публични фигури от близкото минало - американски президент, британска принцеса (лейди Ди, чието име на английски се произнася "Дай" като глагола to die - "умирам"), моден дизайнер и филмов режисьор, поет и писател, руска журналистика и немалко автори на литературни произведения, Всеки ... |
|
|
"На прага на миналото" обединява всички самостоятелни текстове на Зигфрид Кракауер - един от големите мислители на XX в., посветени на фотографията. Те са възникнали между 1927 и 1951 г., писани са съответно в Германия и в САЩ, на немски и на английски. Подборът и събирането им на едно място е дело на изследователи в Канада, които са реконструирали теоретическите занимания на Кракауер с фотографската медия, както и архива му с лични снимки. Изправен пред масовото разпространение на фотографията, на което самият той е и свидетел, Кракауер е един от първите, който схваща цялата необходимост да се развие ... |
|
|
Париж, 1980 г. Литературният критик и философ Ролан Барт умира вследствие на транспортно произшествие. Той е прегазен насред булевард Сен Жермен от управлявана от българин камионетка с пране. Литературният свят е разтърсен от трагичния инцидент. Но какво би било, ако това изобщо не е злополука? Ами ако Барт е убит? В Седмата функция на езика Лоран Бине завърта луда тайна история на френската (и не само) интелигенция, в която участници са знакови фигури като Юлия Кръстева, Филип Солерс, Мишел Фуко , Жак Дерида, Луи Алтюсер, Умберто Еко и Цветан Тодоров ; няколко млади жигола; двама президенти на Петата република ( ... |
|
|
Жан Бодрияр е френски културен теоретик, социолог, философ, политически коментатор и фотограф. Неговата работа често се асоциира с постмодернизма и постструктурализма. Забелязан в прогимназиалните класове, Бодрияр получава стипендия, с която учи в парижки лицей и се подготвя за "Ecole normale superieure". Юношеското му бунтарство стига до отказ от образование и кариера и за кратко той се захваща с тежък ръчен труд. По-късно завършва германистика, работи като преподавател и преводач и се изявява като критик. Интересите му се ориентират към социология и политика, но и към структуралистики теоретизирания, което ... |
|
|
Книгата съдържа безплатно приложение от 5 фотографии ... Поредицата от книги, посветени на теорията на фотографията , започва да излиза в подходящ момент. Изключителната популярност и подмамващата леснодостъпност в производството на фотографски образи поражда своеобразен смислов хаос. Масовостта и всекидневната (зло)употреба с това изобразително средство все по-настойчиво налагат усещането за празнота. Излизащите в големи тиражи разнообразни наръчници и практически ръководства засищат желанието ни да узнаем „как“ да постигнем задоволителни практически резултати. Но това може да донесе само едно първоначално и ... |
|
|
Книгата "Фотографията като път(уване) към..." дълбае в сферата на историята и теорията на фотографията с изразен философски акцент. Също докосва чисто изкуствоведски проблеми, както и такива от сферата на визуалните изследвания, касаещи такъв полифоничен, полисемантичен проблем като фотографията, която бидейки тематична констелация, връзва и развързва цяло всепътие от посоки на развитие. Тя поставя маргинално и антропологични въпроси: как на фона на екстремно развиващите се технологии да съхраним собствено човешката си "природа" и не рискуваме ли да я загубим в непосилния бяг на времето? Вълнуващо и ... |
|
|
Съставил: доц. д-р Васил Гарнизов. ... Материали от Конференция по случай 100 години от "Курса по обща лингвистика" на Фердинанд дьо Сосюр, проведена на 8 ноември 2016 г. в Нов български университет. "Някак неусетно времето за структурални изследвания в средата на осемдесетте бе дошло, но времето им в края на XX в. вече бе минало, перифразирайки Никола Георгиев за чешкия структурализъм. Страницата е затворена, без да е прочетена и осмислена. По думите на Стоян Атанасов, познавач и ценител, слушател и читател на Барт, "когато излезе от мода, структурализмът бе сполетян от съдбата на всяка отминала мода: ... |
|
|
Ханс-Тийс Леман - професор от университет "Й. В. фон Гьоте" във Франкфурт на Майн, един от основателите на "Институт за приложно театрознание в Гисен, гостуващ професор в редица европейски и световни университети - задачата на теорията е да дава понятията за явленията. През 1999 г. излизат 500-те страници на панорамното му изследване "Постдраматичният театър". На него веднага се възлагат надеждите да даде отговори на потребността за нова теория на съвременния театър и книгата му се превръща във все по-малко оспорвано и все по-утвърдително приемано събитие в световната театрална наука и практика. ... |
