Тези великолепно илюстрирани сборници са събрали най-хубавите български стихотворения и песни за деца. Техни автори са любимите на няколко поколения българи: дядо Славейков , Иван Вазов , Елин Пелин и други. Всяко дете би се радвало да ги получи като най-желан подарък. Дядо Коледа Сняг на облаци се вдига. Дядо Коледа пристига в златна хубава шейна чак от Стара планина. Дзън, дзън, дзън. Звънци звънят. В сладък сън децата спят. Но да знаят той що носи, ще наскачат голи, боси и ще вдигнат шум безкрай."Дай на мене, дядо, дай! На мене кукла, на Стоян топка или барабан!" Гео Милев ... |
|
|
Из Неизречената Мъдрост на Първия Старец."Само чистото съзнание може да лети в бездънността на абсолюта. Тръгни на поход към своята собствена чистота, защото тя е окото за видението на бога. Само миг ако не мислиш за бога, и ти вече се отдалечаваш. Не изпускай мига! Това е древният завет. Превърни себе си в дълбинна тишина и тук, в тази тишина, ще откриеш чудото на живота. Казвам: Тишината е окото на истината. В дълбините на тази тишина световете са отстранени. Тишината е самият наш древен живот, но ние сме се увлекли в думите. Тишината е есенцията на всички учения. Те са слезли отломъци от нея, но тя никога не е ... |
|
|
"Дао е птица без крила, тя лети винаги в Безкрая. Птиците с крила летят в света. Дао е леко, защото в Дао няма земя. Дао живее в себе си, в чудния си разкош. Когато умреш в Дао, ставаш още по-жив. Когато си в Дао, умирайки живееш, защото Дао е винаги живеещо. Живея, защото съм умрял в Дао, иначе как щях да бъда жив? Открих, че когато живея в Дао, смъртта ми е жива, а животът ми е радостно умрял. Не можеш да умреш в Дао, защото Дао отсъствува. Който има Дао, смъртта му свети още тук. Най-красивото на Дао е, че не присъства, а пък ако присъстваше, нямаше да Го има. Това, че виждаш един човек, не означава, че той е жив, ... |
|
|
"Вместо увод. Той се стараеше да пише като Пушкин . Да пие като Хемингуей . Да чука като Буковски . И да изглежда като Марлон Брандо на млади години. Но накрая тя му каза: 'Твърде добър си за мен!" И го напусна. Без нея стиховете се удавиха в алкохол, чукането беше само перверзен спомен. А той започна да изглежда като Марлон Брандо на стари години. Можеше единствено да озвучава зад кадър собственото си раздърпано ежедневие. А тя? Не прописа като Ана Ахматова, не пиеше и не се друсаше като Джанис Джоплин, не смени много съпрузи като Елизабет Тейлър, но беше такава, че всички искаха да чуят гласа ѝ, ... |
|
|
"Да се заскитам към безкрая така загадъчно желан..."В книгата ще прочетете вълнуващи редове за любовта, мъдри и духовити размисли, в сатиричните куплети ще почувствате болката на поета за България."Стихове мои - градини небрани, стихове мои - отворени рани, вечно болите. Пада сланата, капят листата, вие стоите на вечна стража дори в съня ми. Песни непети - деца неродени като гугутки пърхате в мене, пърхате в мене... Литнете, мили, със сетни сили, че дни броени вървят към края, вървят към края. дори в съня ми." Гого Гогов Гого Гогов (1929 - 2015) е поет и белетрист. Известен е със сборника разкази ... |
|
|
"Първата дума от тази стихосбирка е "стаята". Последната е "обичам". Онова, което се случва между тях, може да се опише като изпадане от пространството, времето и логиката. То е шарено като в болезнен сън с треска и висока температура. То е кротко и буйно, като най-накрая изкрещяни дълго стаявани истини. Като да се въплътиш в картина и да се оставиш цветовете да те лашкат, където си поискат, а ти да се възхищаваш на въображението им. Музика има в тези стихове. Психеделичен рок, с малко Вагнер и нещо на флейта. Тишина със звън на дърпащи се плюшени завеси и надникнало слънце в отдавна неотваряна ... |
|
|
В книгата "Покоят е виждащ" са включени изключително силни окултни лекции, държани в градовете Варна, София, Бургас и Русе през 2014 г. Мъдростта на бойните изкуства, истинският войн, правилното поведение, ислямът и богомилите са една част от темите, разглеждани в лекциите на Елеазар Хараш. В книгата Елеазар въвежда читателя в дълбините на Словото и Принципите показани от Христос."Реалността е опасна. Истината е още по-опасна, но аз казвам: Тръгни по този Тесен Път, защото там ще откриеш Покоя. Човечеството не познава Покоя, защото то не познава Пътя си - а който не познава Пътя си, се самоунищожава. ... |
|
|
Вторият том от съчиненията на Кирил Кадийски съдържа неговите есета, размисли, стихотворения в проза, размишления върху литературното творчество и върху отделни автори, интервюта."Кръвната, органичната свързаност на човека с неговата люлка - Земята, а заедно с това и неудържимото влечение към мамещите дълбини на Космоса; непостижимото, животворящо слънце - бог, но и вътрешното слънце на духа; чудото на битието в звездните сияния, но и в не по-малка степен и в хармоничната избистреност в музиката на птичите криле, диханието на тревата, усмивката на цветето; любовта на човека и неговата омраза, страха от самотата и ... |
|
|
Романът Смяна на оптиката изследва раздвоението на човешката личност, но не в медицинския смисъл на това понятие, а като присъщо качество на всеки един от нас. В него се разказва за една трийсет годишна млада жена с високи изисквания към себе си и към околните, което прави живота ѝ труден в едно социално слабо и нравствено изостанало общество."Защо идеята за мизерията на всекидневието ме преследва така упорито? Дали защото в момента аз мисля като баща си, който се опитва да избяга от делника, изолирайки се от света? Но с какво друго разполагаме ние, освен с всеки един ден на тази земя? Дори когато мислите ни се ... |
|
|
"Затова зрителите, изпълнили стадиона, видяха как един риж котарак премина като пламък през цялото игрище и накрая, свит на кълбо, се стрелна към вратата на сините. Обърканият вратар помисли, че това е топката, и решен на всичко, направи отчаян плонж към Туфо. Но котаракът се изплъзна ловко в страни и скочи върху главата на един фотограф. В това време шарената топка наистина долетя отнякъде и като тупна в меката трева, неочаквано се търколи в другия край на вратата. -Гооол! - изкрещя неистово стадионът. -Гооол! - извика фотографът, забравил за ноктите на котарака. Играчите в синьо затичаха с протегнати ръце към ... |
|
|
Независимо от различните форми, които Людмила Балабанова разработва в своята стихосбирка "Храна за луната", тя винаги се движи към лаконичния израз на поезията на Далечния изток. Затова в тази книга толкова често се търси отвъдната страна на нещата (на слънчевия лъч и на слънчогледа, на луната и на звука), скритото за окото възприятие. Нещата изтъняват и клонят към скъсване на нишката, която ги свързва със света и с нас. Животът е разнопосочен и непрекъснато разпиляващ и скриващ лъчите си. "Храна за луната" ни говори за хармонията, която трябва да открием. ... |
|
|
Потопи се в магията на думите. В различните светове, сътворени от поезия, пулсираща в ритъма на сърцето, и разкази, преливащи от знаци, от смисли, метафори, преплитащо в себе си фантастичното и реалното. Завладяващо пътешествие - в книга, побрала в себе си емоциите на човешкия живот и мъдростта на уроците, които ни дава."И най-важното, на което ни учи е - че всеки сам избира кой да бъде, какъв да бъде и какво да даде... на света!" Дияна Никова ... |
