"Дневник на писателя" е периодичен сборник от произведения на Фьодор Достоевски , излизали под това заглавие в периода 1873 - 1881 година. Първоначално под рубриката със заглавие "Дневник на писателя" Достоевски публикува свои произведения в седмичното списание "Гражданин", издавано от княз Мещерски и редактирано от самия писател. През 1876 и 1877 г. "Дневник на писателя" излиза самостоятелно като месечно издание. През 1880 и 1881 г. излиза само по веднъж. В "Дневник на писателя" читателя ще се срещне с някои от по-малко известните произведения на Достоевски, сред които ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Приключенията на великата и красива певица Консуело продължават по-шеметни и по-вълнуващи от всякога в третата част на романа. В нея се влюбва император Фридрих Велики, заобикалят я знаменити личности като Волтер, граф Калиостро, Сен-Жермен, композитори, певци и певици. Сестрата на монарха тиранин Амели изповядва трагичната си любов към благородника Фон Тренк. Близостта между дамите кара подозрителния владетел да обвини Консуело в заговор и да я изпрати в зловещата крепост Шпандау, откъдето я извеждат Невидимите - всемогъщ таен орден, чиято цел е да унищожи стария свят и да създаде общество на свободата, равенството и ... |
|
|
"Щом почувства, че настъпва сгоден случай, Консуело излезе от гостната и отиде в градината. Слънцето беше залязло, а бледните ранни звезди кротко сияеха в небето, все още розовеещо на запад, ала вече мрачно на изток. Младата актриса жадуваше да подиша чистия, прохладен въздух, така характерен за пържите есенни вечери. Страстна изнемога душеше гърдите ѝ; в нея се пробуждаха угризенията на съвестта и същевременно девойката призоваваше всичките си сили да окажат помощ на волята ѝ. Задаваше си въпроса: "Как да разбера дали обичам или ненавиждам?" Консуело трепереше, сякаш усещаше, че смелостта я ... |
|
|
"Естествено, като жена тя предпочиташе да рисува героини, а не герои; жените от цял свят трябва да облекат траур за нея, тъй като умря една от най-известните и най-прекрасните им представителки; отгоре на това почти небивала по ум и талант жена - име, което стана историческо, на което не е съдено да бъде забравено и да се излъчи от паметта на европейското човечество..." Из книгата Жорж Санд е литературният псевдоним на френската писателка Амандин Орор Люсил Дюпен по мъж баронеса Дюдеван. Жорж Санд е автор на многобройни романи, разкази, повести, пиеси и журналистически текстове. Нейният първи роман - " ... |
|
|
Името на дръзката жена с мъжки псевдоним Жорж Санд е нерушимо свързано с любовната страст, тази сладка омая, без която животът би бил непоносим. Тя не е нито хубава, нито вече толкова млада, когато се влюбва в двама мъже, които олицетворяват младостта и гения на романтизма: Алфред дьо Мюсе и Фредерик Шопен, поетът и композиторът. Венеция с Мюсе. Майорка с Шопен. Чаровният Алфред обаче е със слаб характер, а нежният Фредерик – с крехко здраве. Те не могат да устоят дълго на силната ѝ страст. Единият се отдалечава, другият умира... а тя ги обича неземно и невъзможно – любовница и майка едновременно. Заедно те влизат ... |
|
|
Орор Дюпен напуска съпруга, когото не обича, и имението във френската провинция, за да започне нов живот в Париж. Приема името Жорж Санд, започва да пише романи и се превръща в една от най-забележителните и скандални личности на своето време. Жорж Санд предизвиква установените норми и ограничения в обществото както с облеклото и поведението си, така и със своите книги. Сред безбройните ѝ приятели и любовници са Фредерик Шопен, Гюстав Флобер , Ференц Лист, Йожен Дьолакроа, Виктор Юго , Мари Дорвал и Алфред дьо Мюсе. Славата и успехът ѝ са съпроводени от непрекъсната битка с предразсъдъците, от разочарования ... |
|
|
Винаги съм си давал сметка за рисковете, които поема всеки автор, когато говори само или предимно за себе си, а по дефиниция това е предметът на самия жанр спомен, мемоар. Такъв автор неминуемо се изправя пред Сфинкса: "А откъде знаеш, че онова, което е било интересно за теб, ще е интересно и за хората, които са до теб или ще бъдат след теб? Откъде знаеш, че онова духовно, което е било достойно и значимо за теб, ще бъде такова и за другите?" и тъкмо тогава на автора на спомени остава може би илюзорната, може би и малко суетната, но все пак обнадеждаващата утеха, че онова, което той е преживял, сега го преживяват ... |
|
|
Минибиографиите, които придават човешки качества на легенди като Хемингуей и Пикасо , Агата Кристи и Уди Алън , и хвърлят светлина върху работния живот на популярни гении ни казват пределно ясно: Няма "единствен начин" да се създаде добра творба - всички велики личности имат свой собствен начин. И някои от тези начини са поразително странни. Франц Кафка , разочарован от условията, в които живее, и от дневната си работа, пише в писмо до Феличе Бауер през 1912 г.: "Времето е малко, силите ми са ограничени, в службата се чувствам ужасно, апартаментът е шумен и ако не е възможно животът на човек да бъде ... |
|
|
"Биография на бездната e книга на преосмисляне на ценностите чрез дисекция на корена, родовата памет, детството и двете му лица, травмите, самотата и нейния стоицизъм. Тук болката е празник, границите убиват, а войната е нематериално наследство." Аксиния Михайлова "Книга за неутешимостта на съвременния човек, за неговата ранимост и ступор пред грубостта и равнодушието на света, в който живеем, за пътя, който се превръща в лутане, за ранимостта да си различен." Силвия Чолева "В тази поезия забравата е родител, сред поляни от панелни блокове, под стерилното небе. Докато тишината заеква, ... |
|
|
Единственото, което може да надмине творчеството на художничката Фрида Кало, е нейният забележителен живот. Изпълнен с много страст, творчески възходи и непосилни физически страдания, той е увенчан и от необикновената ѝ жизнерадост. Още млада, Фрида претърпява катастрофа, с последиците от която се бори до края на дните си. Тя се посвещава на рисуването, прикована към леглото, а талантът и необикновеният ѝ стил я превръщат в един от най-разпознаваемите, влиятелни и скъпопродавани творци. Самата Фрида не се възприема за артист. По време на живота си тя е преди всичко посветена на брака си с Диего Ривера - ... |
|
|
По отношение на влиянието, което е оказал, Исус от Назарет е най-значимата фигура в човешката история. Неговата личност е и обект на най-много дискусии и описания. Най-ранният запазен документ, който се отнася до него (Първото Послание на Св. Павел до Коринтяните), е бил разпространен в писмена форма през петдесетте години от първия век след Христа, около двадесет години след смъртта на Исус. ... |
|
|
Тибетски будизъм, история и култура. ... Падмасамбхава (Роденият в Лотоса) е знаменит индийски будистки учител, пренесъл тантрическия будизъм Ваджраяна в Бутан, Тибет и съседните им страни през VІІІ век. В тези страни той е известен и като Гуру Римпоче ("Скъпоценният Учител"). В първата тибетска будистка традиция Нингма, чийто основател е Падмасамбхава, той се приема като втори Буда на нашето време. Падмасамбхава се ражда в Индия в страната Удияна, става известен учител, негова първа духовна съпруга е индийската принцеса Мандарава от царство Захор. По-късно бива поканен в Тибет от цар Трисон Децен (742-797), ... |
