Св. Авустин Блажени (354-430 г.) е един от първите християнски философи, като още преди близо две хиляди години е разсъждавал за проблеми, които ни вълнуват и днес като смисъла на живеенето, любовта, свободата, алкохола, страстите. Това че е минал лично по стъпките на греха и ниските вибрации му помагат по-късно да стигне до доста проникновени парадигми. Това се случва след като изключително образованият за времето си Св. Августин решава да се посвети на манихейството, да стане монах и да заживее според божите правила. Той пише редица трудове сред които е "Градът на Бога", повлиян от рухването на античния свят ... |
|
|
Изданието е съвместимо с настоящата учебна програма. ... "А сега накъде? Скъпи ученици, вече имаме две философски пътешествия зад гърба си: към себе си и в света на ценностите. Сега се отправяме на най-голямото: пътешествието в търсене на истините за света. Това е вашият личен пътеводител. Той съдържа карти, маршрути и специални места с описанията им. Тук са и философските игри, които провеждаме след оглед на всяка забележителност. Носете го в час, работете с него вкъщи, не го оставяйте, за да не се загубите по пътя и да участвате в игрите. Учебникът е построен като този от миналата година, лесен за ориентация. ... |
|
|
"Всъщност за какво наистина става дума в тази книга, позната и като „ГЕБ“? Много хора мислят, че заглавието обяснява всичко: книга за математик, художник и музикант. Но и най-беглият поглед показва, че точно тези трима души, колкото и неоспоримо велики да са, играят минимална роля в изложението. Няма начин книгата да е за тях тримата! Тогава не може ли да опишем ГЕБ като "книга, която показва, че математиката, изобразителното изкуство и музиката по същество са едно и също нещо"? Това също е неописуемо далеч от целта – и въпреки това съм го чувал отново и отново, при това не само от непрочели книгата, но и ... |
|
|
Каква мисъл, а? Вашето име на Божиите устни. Навярно вашето име не е било удостоявано с почести. Вие вероятно не можете да си спомните кога за последен път сте го чули изречено с обич. В такъв случай ще ви е по-трудно да повярвате, че Бог знае името ви. Но Той го знае. Затова слушайте, докато четете за: посветен апостол - самотен, изтощен, но все така слушащ; тих, скромен човек в църква без проповедник, без подготвена проповед, който обаче чува гласа, подбуждащ го да говори; отстранен от общение с вярващите брат, който познава благодатта да дава благодат. Слушайте, докато обръщате страниците. Може би ще чуете Отец ... |
|
|
"Написах тази книга такава, каквато е, защото нямам понятие как другояче следва да се подходи, ако човек все пак търси своите си стойностни отговори за нещата, които носят смисъла. Направих си словесно харакири, самоизкормих се доста болезнено, но искрено и простодушно, каквото бива да е - според мен - всяко изповедално самоизкормване. Така и ще си отида един ден - с убеждението, че ако отделяме повече внимание и харчим повече жизнена енергия за изповедалните ни равносметки, тогава реалната история на човеците би била съвсем различна. А не такава изкормена. И за жалост - не само словесно. Защо "Броеницата" ... |
|
|
Взиране Все по-зорко гледам и все така не знам кое е истина, един бог знае има ли такова нещо: да си сигурен въобще. Наталия Иванова "Деликатна, дълбока и детайлна поезия, която ти позволява да се докоснеш до човека, който я е написал - жена, сериозна и честна в колебанията си. Четеш и се преоткриваш в спомени и мълчание." Стефан Иванов "Поезията на Наталия Иванова настъпва естествено като живота, задава неговите въпроси, разкрива някои от тайните му, но винаги оставя у четящия вкуса на неуловимото. Без патетиката, без истерия и без натрапливи удивления, човекът с бинокъл там наблюдава света с ... |
|
|
"– Виж, Ина, краят не е край! Той е ново начало. Всички сме понесени в танцът на спиралата на живота. Сезоните се прегръщат едни-други, на небосклона слънцето се сменя с луната. Нещо идва на земята, после си отива след определен период от време. Баба ти изпълни дълга си тук и вече само Бог знае дали душата ѝ ще се върне на тази земя. Защо не плача ли? Да, тъжно ми е, че се разделихме с нея сега, но знам, че ще се срещнем на друго място и душите ни отново ще са заедно и ще продължим Пътя си - в друго място, в друга форма. Усещам, че баба ти е около нас постоянно. Тя казва да не тъжим, а да си вършим неотклонно ... |
|
|
Препис на съвременен български език: Д-р Николай Иванов Колев ."Празнуваме тази година-две велики исторически времена от изминалия 15-вековен път на българското племе. Това са 1000-годишнината от Симеоновия Златен век и 50-годишнината от Освободителната през 1877 - 1878 г. война и образуването на III-то Българско царство. С тези празненства съвпада и 10-годишнината от царуването на Негово Величество Цар Борис III. За голяма скръб обаче целокупният български народ в днешните празненства не може да участва. В поробените български земи: Източна и Западна Тракия, Македония, Добруджа, Царибродско и Моравско името ... |
|
|
Какво може да стори една жена, когато единственото, което ѝ е останало, е нейното минало? ... Всички тези години на лъжа, присмивайки се зад гърба ѝ, разменяйки си многозначителни погледи, измисляйки извинения, изговаряйки лъжи, търсейки скришни местенца да останат заедно, запълвайки времето в промеждутъците със сладострастие и копнеж... И всичко извършвано под носа ѝ, всеки ден, докато четиримата работят под един покрив, пият заедно кафе, понякога и по чашка вечер, преди да се приберат вкъщи, ходят за по седмица на ски през зимата, почиват във Франция, Италия, Испания, Ню Йорк - картата на света бе на ... |
|
|
Любовта премахва греха. ... "Кръстиня, Милена, Марица, Вера. Кои са те без мен? Коя съм аз без тях? - пита се авторката . - Може би те са живели само за да се родят моите книги? Може би аз съм родена само за да запазя техните истории? Единствен Бог знае какво си е наумил. Нашето е да живеем така, както трябва..." "Женско родословие" е като бисерен гердан, в който всяко бисерче има своята съдба и оставя своята житейска нишка за бъдните поколения. Една от героините в романа - баба Марица, подготвя жените в рода с истински, потресаващи, тревожни истории: Страшно е за жената да остане сама. Умре ли мъжът & ... |
|
|
"В дебютната стихосбирка на Мирослав Бърдаров (роден 1967 г.) се смесват и шумят най-различни почерци, реплики, малки и големи истории, цели писмености. Само по себе си това не е Бог знае какво, и най-романтически настроеният поет трябва да е разбрал, че светът е отдавна съчинен, измислен, че и описан отчайващо добре. Номерът е, как от вече зададеното, от реди-мейда на света, със същите до болка похабени знаци да опишеш собствените умори и екзалтации, щастия и пропадания. И те да звучат като казани за пръв път. Или поне малко по-встрани от вече видяното. В най-добрите стихотворения от тази стихосбирка Мирослав ... |
|
|
Истории от махала Небесна. ... Оригинален поглед към мирогледа и обредността на старите българи от най-продаваната съвременна българска авторка. Във връзка с изпълнение на проект, свързан с фолклора, главната героиня на романа попада в малка махала в Балкана. Там среща баба Жива и отношенията им стават близки, като между баба и внучка. Баба Жива не е много "учена", но притежава неподправена мъдрост. Нейните възгледи, разкази и спомени за миналото разкриват един различен свят, в който хората тачат народните традиции и обичаи и пазят българския дух. Младата жена става част от местната компания: зевзекът гъдулар ... |
