100 години от рождението на Петър Слабаков."Роден под щастлива звезда, той донесе на сцената присъствието на живот. Един живот, в който се смесваха, взаимно обогатявайки се, множество гласове. В него напираше буйният вятър, стремително литнал над браздите на обширното добруджанско поле, които самият беше изтеглял, като тракторист от Държавното земеделско стопанство в село Стефан Караджа, Балчишко през 1945 г. Затова целият го виждахме такъв неукротим и вътрешно устремен. В него бучеше яркостният вой на черноморските вълни, блъскащи се в скалистите брегове на северните носове. Затова гласът му звучеше пресипнало ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Между театъра и киното" представлява съвкупност от рецензии, интервюта и драматургични авторски текстове на театралния критик и режисьор Елица Матеева . Рецензиите проследяват театралния живот в България от края на 20. и началото на 21. век. В сборника са включени анализи на театрални спектакли, случили се от 2001 година до 2014 година, които са представлявали основа за дебат и дискурсивна театроведска практика. Рецензиите са свързани както със спектакли от сцената на столичния театрален живот, така и от сцената на театрите във Варна, Русе, Пловдив и др. Кино-рецензиите са посветени на филмови артефакти, ... |
|
|
Една уникална книга с истински истории от света на киното и театъра. А сред нейните автори са: Анастасия Савинова, Антон Тонев - Тони, Атанас Бояджиев, Божидара Цекова, Валентин Ганев, Вели Чаушев, Виолета Славова, Гергана Кофаржиева, Гинка Станчева, Димитър Стефанов, Емилия Ангелова, Емилия Радева, Емилия Цанкова, Жоржета Чакърова, Иван Налбантов, Ицхак Финци, Кирил Кавадарков, Корнелия Петкова, Красимира Казанджиева, Любомир Бъчваров, Мария Славчева, Мария Стефанова, Меглена Караламбова, Надя Топалова, Никола Петков, Никола Пашов, Стефан Германов, Стефан Илиев, Христо Домусчиев и др. "Театърът съществува ... |
|
|
Монографията е посветен на киното и на електронните медии като индустрии, с взаимно обвързани сегменти: производството, разпространението и показ и формите на организация и управлението им. Текстът е организиран в две части: първата изследва възникването, състоянието и структурата на филмовата индустрия втората анализира радиото и телевизията като организация, управление и програмиране Частта за киното проследява метаморфозата му от панаирджийско зрелище към мощна индустрия, възхода, упадъка и възраждането му в САЩ и Европа. В този аспект е разгледана политиката на Европейския съюз по отношение на аудиовизията и ... |
|
|
Автори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. ... Второто издание на “Енциклопедия на българския театър” е обогатено с нови статии, отразяващи пътя, успехите и заслуженото обществено признание на редица млади таланти, на държавни, общински и частни театри, учебни театрални заведения и театрални институции. Повечето статии са актуализирани и допълнени. Нанесени са поправки и са добавени нови факти от житейската и професионалната биография на личности от по-далечното и по-близкото минало на българския театър. В изданието са включени и библиографска ... |
|
|
"Книгата представя творчески портрети на изтъкнати български артисти, станали знакови фигури и обичани звезди на киното ни. Това са не просто известни, а любими имена от екрана, които не друг, а безпощадното време е оставило в сърцата на зрителите. Пенчо Ковачев се е постарал и палитрата е наистина пъстра: актьори, които умеят да разсмиват - Калоянчев, Парцалев, Н. Анастасов; да мълчат - Невена Коканова, Катя Паскалева ; да мислят - Апостол Карамитев, Георги Черкелов ; да действат - Георги Георгиев-Гец, Коста Цонев; да изразяват поколението си - Иван Иванов, Ваня Цветкова; да изгарят - Кирил Варийски , Чочо ... |
|
|
Българската социалистическа драматургия на сцената на Народния театър 1944 - 1989 г. ... В книгата е показано творческото израстване на националния ни театър едновременно със зараждането и утвърждаването на българската драматургия. Проследен е пътят от наивната незрялост през върхове на творческо вдъхновение до задушаващите окови на тоталитаризма. В съживения свят на театъра са отразени трудът и талантът на българските писатели, режисьори, актьори, сценографи, критици. И всичко това - на фона на живия отклик на българската публика, капризна и непостоянна, но неизменно влюбена и предана на своя театър. ... |
|
|
Резюме на една любовна история. ... "...Да, не вярвах и не вярвам на вечните вопли, че театърът е в криза. Гледах, разбира се, и много от слабите му спектакли по света. Но бързо му прощавах. Заради прелестта на другите, след които имах чувството, че ходя една педя над земята. И с течение на годините все повече ми се пишеше само за тях. Пишеше ми се за красотата, за екстаза, които бяхме изживели заедно. Макар че беше сто пъти по-трудно. Защото слабите, дори средните спектакли подлежат на рационален анализ. Те си остават там, на сцената, и ни позволяват да ги гледаме като през витрина, да ги описваме и съдим само с ... |
|
|
"Като единствено справедливо средство на творчество върху сцената Гьоте открива и прокламира само: способността на актьора да преобразява себе си; (а не да играе себе си). Това значи: актьорът, който иска да твори изкуство, трябва: не да влее себе си в ролята, а обратно - да влее ролята в себе си. Тогава той няма да играе себе си на сцената, а - ролята. Само тогава актьорът ще може, наистина, да обработи, да изработи художествено ролята си. Само тогава актьорът ще може да се откъсне от онази рутинарна натуралистическа примитивност на творчество, свойствена на стария театър, и да напъти своето творчество към един ... |
|
|
Спомени и анализи. ... Често се пита: Какво всъщност е оперетата? Оперета е малка опера. И още по-точно малка комична опера е оперетата. Но в този театрален жанр навлизат с времето и с развитието му все нови и нови елементи от драмата, операта, балета, водевила, и модерните за всяко време шлагерни теми и танцови ритми. Ето този сбор от много театрални и музикални жанрови съставки създава една еклектичност, която много интелигентни хора не приемат и отричат оперетата. Да, има опасност смесването на едно място на много жанрове да създаде безвкусна пъстрота и глуповато, повърхностно зрелище. Така става само когато тези ... |
|
|
В книгата се описва един от най-важните етапи от развитието на драматичния театър в България - неговото институционализиране и професионализация. Чрез изследването на богат изворов материал се представя идеята за съграждането на театъра като символ - презентация на националния идентитет в модерната държава. Проблематизира се отношението държавност - театър, като израз на далновидната културна политика в устройството на равняващото се по европейския цивилизационен модел българско общество. Чрез анализа на емблематични за времето художествени факти от областта на създаващата се национална драматургия и сценичната и ... |
|
|
"Последните мохикани на киното" е своеобразен сборник от творчески портрети-интервюта с най-видни представители на съвременното кино: Оливър Стоун, Вернер Херцог, Тонино Гуера, Жан-Клод Кариер , Клаудия Кардинале, Джон Малкович, Такеши Китано, Джулиано Монталдо, Никита Михалков, братя Дарден, Дейвид Линч, Клод Льолуш, Сергей Соловьов, Горан Паскалевич, Майкъл Пейлин, Роман Балаян, Бепе Чино, Тони Палмър, Пиер-Анри Дьоло, Милчо Манчевски, Беатрис Роман, Андрей Кончаловски. Те дават възможност да се надникне в творческата лаборатория на тези сценаристи, режисьори и актьори, в тайните на любимата им професия, в ... |
