Марек Биенчик (1956) е съвременен полски писател, литературен историк, есеист, преводач на Кундера, Барт и Чоран. Познат е на българския читател с есеистичните си творби "Меланхолия. За тез, които никога изгубеното няма да намерят" (бълг. изд. 2002) и "Книга на лицето" (бълг. изд. 2015), която му носи най-високата полска литературна награда "Нике". Биенчик пише "Психиатрична болница "Творки" през 1999 г. Действието в романа се развива в края на Втората световна война. И все пак той не прилича на никоя друга книга, писана за войната. В него този добре познат ни фрагмент от ... |
|
"Всичко това е любов" не предлага любовни истории, а истории за любов. Любовта не е само нежни чувства, покрити със захарна глазура и поднесени в розов целофан. В трагичните си измерения не води само до сърцераздирателни драми, обилно полети със сълзи. В тъмните кътчета на душата тя може да има най-разнообразни и изненадващи въплъщения. Майсторски подбраните и разказани тук истории ни грабват не с оди за страстта, а с разголването на различни, често груби и стъписващи, дори поразяващи образи на любовта, които се запечатват в съзнанието и остават дълго в нас. Авторката на "Моето опяване" затвърждава ... |
|
Романът Тихи години преплита две повествователни линии, които проследяват съдбите на двамата главни герои - баща и дъщеря. Богдана, чиято история е предадена чрез Аз-форма, е затворено и плахо момиче, което расте със студения си, вечно сърдит баща и любвеобилната, но слабохарактерна Бела. Любопитството ѝ, провокирано от някои трудно обясними обстоятелства, я подтиква да се гмурне в загадъчната история на семейството. Централен образ за втория времеви пласт е бащата на Богдана Сватоплук, чиято история е белязана от крушения и разочарования в обществен и личен план. Въпреки конкретиката на историческите събития на ... |
|
Роман за възрастни, на които им се иска да си останат деца. В последния си роман "Дечица божии" (2012) хърватската писателка Татяна Громача (1971) разглежда отношенията между обществото и индивида, но не както в "Негър" (бълг. изд. "Панорама", 2012), в тесния семейно-родов кръг на провинциалната паланка от 90-те години, а в непосредствената връзка между майка и дъщеря. Книгата представлява своеобразен доклад за душевната болест на майката, точен и изчерпателен. Съставена е от фрагменти, в които се оглежда разпадащият се свят на героинята. Това е искрена, отворена навътре творба, която не ... |
|
Книгата е част от поредицата "Женската памет" на издателство "Сонм". ... "Голямото меню" е книга за самотата на детството в огромния буржоазен дом, с подредения му живот, включващ неизменното храненето на общата трапеза, ритуала по лягането, капризите на майката, четивото на бащата преди сън, играта с куклите... Външно детето е безупречно, но вътрешно то се бунтува, вие от болка и мечтае да надмогне стените, които го отделят от непосредственото и живо човешко общуване. Романът е носител на наградата "Сороптимист" за творба на френскоезична романистка (2002) и финалист за престижната ... |
|
Книгата е част от поредицата "Разказът - един пренебрегнат жанр". ... Карол Фив (1971) е съвременна френска писателка и художничка. Бакалавър по философия и магистър по пластични изкуства, от 2012 г. тя се отдава изцяло на писането. Авторка е на три романа: "Живот като на кино" (бълг. изд. 2014), "Неделя е и нямам нищо общо" (2015) и "Камий Клодел" (2015), и на няколко детски книжки: "До полата на мама" (2012), "Спи ли учителката в училище" (2014) и др. "Когато станем щастливи" (2010) е сборник с тридесет и един кратки текста, в които тридесет и един ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Годината е 1866 г. и тримачтовият кораб Генерал Грант е на своя южен маршрут от Мелбърн за Лондон, със злато от разкопките, укрито в подгъвите и джобовете на завръщащите се миньори. В мъглата и тъмнината корабът се удря в скалите на Окландските острови, навлиза в пещера и се разбива. Само четиринайсет мъже успяват да стигнат до брега и една жена - госпожа Джуъл. Тя е бреме, от което те нямат нужда. Заклещени на замръзнал и открит остров, корабокрушенците трябва да полагат усилия заедно осемнайсет месеца, за да останат живи. Те обаче са разнородна група със собствени тайни, които трябва да пазят, а единственият им корабен ... |
|
В Норвежка къща Алма обича старата си дървена къща, чийто двор се простира нагоре към гората. Кварталът е заможен, а тя е разведена, с пораснали деца и работи като текстилен дизайнер. За да се издържа, изработва знамена и гоблени, дава под наем част от къщата. Тогава се нанася младо полско семейство, което не се подчинява на нейните правила. От една страна, Алма вижда самата себе си като либерална, от друга, схваща фриволното отношение на поляците към нейната собственост като посегателство върху идентичността и ценностите ѝ. Писателката не рисува красива картина на живота в норвежката къща. Вигдис Йорт пише книга ... |
|
В романа действието се развива между 1913 и 1928 г. на малкия остров Барьой на северното крайбрежие. Това е историята на семейството на норвежки рибар, принудено да се бори всеки ден със суровите условия на живот. Централната фигура в романа е малката Ингрид, чувствително и възприемчиво дете, което опознава природата и света на възрастните. Недоизказаното в прозата на Якобсен разкрива простотата, истинността и красотата в отношенията между хората. Стилът на автора, напомнящ на исландските саги, хармонира с историята на малката общност на север и превръща Невидимите в творба от най-висока класа."Рой Якобсен не просто ... |
|
Действието се развива в Абруцо, Италия. Едно тринайсетгодишно момиче губи всичко за една нощ - дом край морето, най-близките си приятели, безусловната обич на осиновителите си. То е върнато в многодетното семейство на родителите си, което никога не е виждало. Главната героиня губи комфортния си живот и влиза в свят на бедност, бори се да осмисли какво се е случило с нея и да открие себе си. Временно ли е това? Болна ли е нейната майка? Ще се върне ли за нея? Направила ли е нещо нередно? Докато скърби за предишния си живот, тя става близка със своята по-млада сестра Адриана, която ѝ помага да се ориентира в новия си ... |
|
Главният герой на романа Дъжд в Париж Андрей пристига в Париж за пет дни и мисли, че този град може да го извади от поредица неуспехи и лични сътресения. За негово съжаление, през цялото време навън вали дъжд, поради което се отдава на пиене и спомени в хотелската си стая: за младостта през 1990-те години, за първата си любов и като цяло - за всичко за първи път - в Къзъл, столицата на Тува. Родителите и приятелите му вече са напуснали града, но това е неговият дом, от който той не желае да си тръгне... Искреността и прецизността на автора, вниманието към детайла създават образа на четирийсетгодишен мъж и неговия живот в ... |
|
Джеврие е самотна млада жена, израснала по улиците на Истанбул и често задържана в полицейски участъци. Един ден тя се влюбва в непознат мъж, който се отнася с нея както никой досега, грижи се за нея докато е болна и с уважението си я кара да се чувства като жена за първи път. С опознаването на този чужд човек Джеврие се оказва в плен на чувства, които по-рано не е изпитвала, среща любовта. Нейните приключения продължават, докато тя се опитва да защити този мъж, който в действителност е осъден на смърт. В края на романа тя се жертва и предава тялото си на силните течения на Босфора. Романът Фосфорната Джеврие се ... |