"Тънък и блед месецът. В лед всичко сковано Бие камбана, вие се дим. Амин." ... |
|
|
Стихове. ... "После нощта ще губи достоверността си, сърцето ще се пълни със звезди, и музиката им ще ме избистря... Как да изчезне самотата? Просто я наречи свобода." Из "Употреба на свободата", Валентина Радинска ... |
|
|
Уроци по мълчание на Валентина Радинска е книга, която ще потопи читателите в мълчанието на скръбта, на просветленото себевглеждане, на равносметката на благородството, постоянно атакувано от тъмни изкушения. Изборът да си почтен е труден и страшен, обрича те на самота, лишения, страдания, загуби на идеали, каузи, приятелства, надежди, блянове... Поетесата постоянно изпълва бездните на душата си с плаващите пясъци на спомена. Тя чува как ятата на мечтите пищят сред мъгли непрогледни, тя е разтворила сърцето си и кани прииждащата самота. Мостове Малко мостове ми останаха към живота - все разбити, порутени, а водата - ... |
|
|
"Когато във теб руините на спомена се сгромолясат, и пепел, и дим се извият към студеното нощно небе, когато си опустошена и пътят ти е буренясал - спри, послушай - и чуй! - как дуата расте... Когато нагарчат ти думите и мълчанието те причаква, а твоето минало просто е разплакано малко дете, и да откъртиш от себе си любовта се опитваш във мрака, но си изгубила всичко... А душата расте. Свита в ъгъла на самотата - възпяваш свободата си жалка... А дъждът - в тишината на болката пак въжета плете. И сърцето умира... умира по малко... Но душата - расте..." Валентина Радинска ... |
|
|
Документален роман. Допълнено издание. ... "Защо написах тази книга? За мен нямаше нищо по-естествено от желанието да бъда още малко, макар и под друга форма, с любимия човек, когото загубих... Писах я бавно, с продължителни прекъсвания, с много колебания - исках да покажа оня Крикор Азарян, когото малцина познават; да оставя завинаги върху хартията прекрасните мигове и любовта, която Бог ни даде, както и изпитанията, през които преминахме... Исках да разкажа и за преживяванията от последните ни няколко години с Коко - времето на битката му с коварния противник, когото все пак в последна сметка той победи, както и ... |
|
|
И път, не казвам накъде... - том 2 на Валентина Радинска съдържа преводи от Инокентий Аненски , Марина Цветаева , Анна Ахматова, Белла Ахмадулина, Юнна Мориц, Силва Капутикян. Ноември Тъй мъртъв утринният пламък, с настъпващия ден - в раздор! И вятърът със клони вяли все същия извива хор... Утеха е, че във забрава, със смес от бяло и сребро, невидими черти смекчават рисунки с тъничко перо... И слънцето, като в неволя - в мъгла... По-скоро да измолим шейни, поле, и син покров, да тръгнем с облаци лъчисти след нежния и снежен зов - по тези линии вълнисти... Инокентий Аненски ... |
|
|
"Книгата на Валентина Радинска е дълбоко лична, почти изцяло "любовна", тя разкодира многозначния свят на чувствата, на изстрадването и преодоляването на човешките изпитания. При цялата съкровеност на тези страници, поетесата не крие тайната на тяхното появяване, доверява я храбро и талантливо... Впрочем, позната с дълбоката си, чувствена и изящна поетика, Валентина Радинска и тук продължава да я развива, не я оставя да "уляга" и безпроблемно да я експлоатира. Това в наши дни безспорно респектира... "Защото е студено" е книга за изпитанията на човешкото сърце в света на любовта. За ... |
|
|
"Двете статии-анализи на поемата „Легенда за разблудната царкиня" и стихотворението „Гора" на Димчо Дебелянов от поетесата Валентина Радинска бяха културно събитие в началото на 80-те години. Никой дотогава не беше толкова смело свързвал уж отвлечените чисто символистични произведения -на гениалния български лирик с неговия вътрешен свят, с биографичните мотиви в поезията му, с начина на преживяване на жизнените ситуации от поета, дори с предчувствията, със суеверията, изобщо с целия нравствен мир на Дебелянов. Сега за книгата си „Димчо Дебелянов и Повелителя на вълците" Радинска е добавила анализ на ... |
|
|
Новата книга на Валентина Радинска ще зарадва читателя, макар да е пропита с приглушения, но осезаем като подземен тътен, порой на болката. Една от най-големите съвременни поетеси с невероятния си талант превръща личната болка в общочовешка и общодостъпна, подарява ни я като дъжд, който измива прашните ни души с обещание за слънце. "Несбъднати души - ловци на дъждове! Прокрадват се през вятъра, и в облаци стаени тъй жадно се стремят към други светове - и пращат тънък лъх крилата им студени... За миг, за малък миг елате в моя мрак - във крехкостта на пламъка, във краткостта ми земна! Станете дъх и слово, станете ... |
|
|
Антология 10 български поетеси ... Не особено познато в Турция се оказва „явлението” жена-поет. Може би в това вижда едно допълнително предизвикателство и прекрасният преводач от български на турски Хюсеин Мевсим, за да представи в антологията „10 български поетеси ” няколко от съвременните женски имена в поезията - Божана Апостолова , Валентина Радинска , Екатерина Йосифова , Кристин Димитрова , Малина Томова, Миглена Николчина, Мирела Иванова, Надежда Радулова , Силвия Чолева и София Несторова. И нещо любопитно – когато приключва работата си, преводачът споделя в писмо до издателството: „Неописуема е болката ми ... |
|
|
Мемоари. Съставител: Валентина Радинска . ... "Аз не съм била студентка на Крикор Азарян . Но бях негова ученичка. Той беше моят Учител по Живот. Водеше ме през лабиринтите му и през трънливите му пътеки с лекотата и мъдростта на магьосник, който притежава вълшебна пръчица. А той имаше такава пръчица - това беше неговото сърце: най-доброто, най-щедрото и най-голямото сърце на света. Повече от всичко бих искала да посрещнем този негов 80-годишен юбилей заедно. Но съдбата реши друго. Господ го назначи в Небесния театър. Чрез този сборник, посветен на паметта на Азарян - Режисьора, и Азарян - Учителя, Коко по някакъв ... |
|
|
"Борислав Стоянов е човек, посветил се на едно пластично изкуство - керамиката. Но кой знае защо през последните години пътят му все по-често го води към думите... И е естествено, че стиховете в тази първа негова книга носят отпечатъка на художническия му поглед. Небе за разказване би могла да бъде наречена Книга за Копнежа - толкова очакване за любов и светлина, толкова нежност и надежда бликат от строфите на Борислав Стоянов. Те са безхитростни, чисти, непредвзети, и много, много искрени. Малко ли е това? Никак даже! Повярвайте - в небето на неговата поезия има много за разказване." Валентина Радинска & ... |
