"Боговете не пишат" е книга, изградена от божествено слово, където думите са забравили да умрат. Това е стилът на Величка Настрадинова . С трагична изящност тя поднася една симфония от девет смайващи истории за силата и слабостта на любовта, за злото и доброто, за смисъла или безсмислието на отмъщението, за силата на душата и силата на духа. За залеза на боговете и слънцестоенето на простосмъртните. Това са тъжни, весели, жестоки разкази за географията и историята на човешките страсти. Истории, споени от една наша съвременна реалност, поднесена като своеобразен антракт между действията на голямата пиеса. Като ... |
|
Величка Янкова Настрадинова е родена в Пловдив. Учи вилончело в Пловдивското музикално училище. Завършва Българската държавна консерватория в София. Работи като артист-оркестрант в Пловдвиската филхармония и като преподавател по камерна музика в Музикалното училище в Пловдив. Автор е на романи, сборници с разкази, фантастика и детски книги. ... |
|
Романът "Заради дякона Игнатия" представя интересен поглед върху нашето мислене за Левски: животът и делото му като мяра в ежедневието. Интересно е самото хрумване на авторката – героят на книгата пише сценарий за тържество, посветено на Левски. Това насочва мислите му и разговорите с околните към Апостола. Използвани са много документални текстове, умело вплетени в размислите на героя и в диалозите. Но това не превръща романа в трактат или литературщина. Не е без значение и добре премереното чувство за хумор. Всеки сам търси истината и всеки има своя Левски. За едни – юнак и певец, за други – революционер, ... |
|
Артур си няма кънки за ледената пързалка, Клоуи е вперила очи в червената тротинетка на витрината, за Уапи пък лъскавата звезда за елхата е най-съкровеното желание. Но как да ги получат, като мама и тати отказват да ги купят? Решението е едно, защото идва най-светлият празник и защото Дядо Коледа знае как да направи децата щастливи. Жулиета е решила да зарадва приятелите си с честитки за Коледа, които сама е нарисувала. Животните в гората са се събрали да празнуват заедно, защото вечерята сам не се услажда. Нестор преодолява притеснението си и показва красивия си глас на коледното тържество, защото Зоуи му е вдъхнала ... |
|
Автентични лекарски истории. Трийсет и три лекарски истории за съдби, герои, мечти, болки и надежди, автентични разкази за най-нежното и ранимо, за най-възвишеното и кристално чисто кътче в душата, което поддържа Човека жив в човека. Това е четвъртата книга на Златимир Коларов на тази тематика. ... |
|
Има много кукички в морето, но ние няма да се хванем. Басните на Стефан Стефанов са нови във всеки един смисъл - те са едновременно смешни и тъжни, игриви и проникновени. Този сборник е същинска палитра от вълнуващи сюжети, захранени с мъдростта на миналото и заредени с енергията на нашето съвремие, а главният импулс винаги е един и същ - истината да надникне иззад завесите, за да се спогледаме."Модерните басни на Стефан Стефанов няма да оставят никого безучастен, защото всички сме герои в тях по един или друг начин. В Нови басни Стефан Стефанов постига зрялост, която се изразява в добро фино калиброване, както на ... |
|
"Художественото изграждане на разказа при Деян Енев прилича на онзи вариант на скулптирането, при който скулпторът отделя ненужния материал, а не добавя, не лепи, не снажда. При него целият разказ се е превърнал в едно огромно "но", поставено насред изречението на живота. Деян Енев успява да постигне такава степен на епическа наситеност чрез разказите си, каквато принципно се изплъзва на съвременния български роман. Той е писателят, който с разказите си художествено не отрази, не изобрази, не копира, не имитира, а откри "една действителност като носителка на образи и идеи, характерни за определена ... |
|
"Сборникът с къси разкази "Гризли" е седемнадесетата ми поред книга. Той може да служи и като наръчник по творческо писане. След толкова книги разбрах - не можеш да направиш сборник само от разкази-шедьоври, както на всички нас, разказвачите, ни се иска. Затова аз избрах за пореден път по-реалистичния вариант. Вътре има осем много добри разказа и дванадесет и осем добри, половина от които, четиринадесет, са по-добри от останалите четиринадесет. Читателят, който успее правилно да ги разграничи, според мен заслужава атестат "много добър читател". Оттук-насетне всичко е в неговите ръце, включително и ... |
|
Книга от поредицата "Приказна съкровищница". ... Приказките са съкровищницата на народите и в тях мъдреците от всички краища на света са скътали най-интересните житейски съдби и безброй поучителни истории. Пъстри като цветовете на дъгата, приказките на Любомир Николов ни срещат със знайни и незнайни герои, принцеси и чудни зверове в далечни земи, а всяка от събраните в тази книга приказки е вдъхновена от фолклора на страната, от която идва, и ценностите на народа ѝ. Запознайте вашето дете с вълшебството на приказките от цял свят! Любомир Николов е даровит писател и култов преводач на произведенията на ... |
|
"Тези разкази, скитащи и хипарливи, нося със себе си почти през целия си живот. Нямаше как да протестирам срещу бетономорието, освен да пиша разкази. Някои от тях излязоха преди десетина години в сборника Стари хипари, към тях сега прибавям и нови. Нови въздишки... Защото още не мога да прежаля и забравя моето море, което остана цветно само в спомените, такова ми се иска да го видите и в тези разкази - и него, и къмпинга, и цветните хора от онова време. Не само морето днес е друго, и къмпингите, доколкото ги има, се промениха. Луксозни каравани с навеси, мека мебел и балдахини изместиха палатките, а децибелите на ... |
|
"Беше сутрин. До леглото ми стоеше моята баба с голяма бяла платнена шапка с къдрици по края и държеше нова сребърна рубла, която представляваше обичайният ѝ подарък за Рождество. Разбрах, че всичко видяно се беше случило насън, а не наяве и побързах да ѝ разкажа защо плача. Какво пък - каза баба, - сънят ти е хубав, особено ако поискаш да го разбереш правилно. В басните и приказките често има скрит нарочен, таен смисъл. Според мен завръщащата се рубла представлява таланта, който провидението дава на човека при негово раждане. Талантът се развива и укрепва, когато човек успява да запази своята бодрост и ... |
|
"Някога, много отдавна, в Аахен решили да построят църква. Събрали пари и я почнали. Прокопали основите, изградили стените, подготвили скелета ѝ, половин година се вдигал оглушителен шум от триони, чукове, и секири. Подир шест месеца парите свършили. Обърнали се към поклонниците, сложили калаена съдина пред вратата на църквата, ала в нея попаднали само дребни монети. Какво да правят? Градският съвет се събрал, умувал, водили се разговори, споделяли се мнения, имало консултации. Работниците отказвали да се трудят и тревата, трънаците, бръшлянът и всякакви безочливи растения по руините нападнали новите камъни на ... |