Всички мислят, че познават Либи Страут - "най-дебелата тийнейджърка в Америка". След смъртта на майка ѝ тя се затваря вкъщи, за да се справи с мъката от загубата. Няколко години по-късно Либи е много променена и готова да напусне пределите на дома си, да се върне в училище, да намери нови приятели, да се влюби... Готова е да се възползва от всяка възможност, която животът предлага. Всички мислят, че познават Джак Маслин. Той е наперен самохвалко, но също така владее до съвършенство умението да дава на хората онова, което искат. И да се вписва навсякъде. Никой обаче не знае, че Джак пази тайна: той страда ... |
|
Сутринта на 25 март 2021 година е преломен момент в живота на Езра Ахърн. По-голямата му сестра Беа е изчезнала. Няма оставено писмо или някакъв знак, само бележка с имейл адрес, скрита на място, на което единствено той би я открил. Езра никога не е очаквал, че ще бъде оставен сам с майка си и тираничния ѝ приятел. Как ще оцелее сега, когато Беа я няма? Беа Ахърн винаги е знаела, че трябва да избяга колкото се може по-далеч от дома си. Повод за нейното бягство става съобщение, получено в електронната ѝ поща. Сега тя е съвсем сама в чужд град - без Ез, без да има някакъв план - търсеща човек, който може би не ... |
|
Момичетата отвръщат на удара! На Вивиан Картър ѝ е писнало... от сексисткия дрескод в училище... от отвратителните и обидни подмятания на съучениците ѝ... от учителите, които позволяват всичко това да се случва! Но най-много ѝ е писнало да следва правила и да се примирява с традиции, които унижават момичетата и не им позволяват да изразяват свободно себе си. Майката на Вивиан е била пънк мацка в гимназията, една от последователките на движението Riot Grrrl. Миналото ѝ вдъхновява дъщеря ѝ да създаде Бунтарката - феминистки зин, който разпространява анонимно сред съучениците си. И докато тя ... |
|
"Виолета Кунева пише с хладна и меланхолна острота, зад която бушува енергия и страст. Още с първата си книга Почти всичко е наред тя стана разпознаваем глас сред съвременната ни поезия, защото я занимава смисълът, а не фалшивата ефектност. В новата ѝ стихосбирка Кучето на Персефона този глас звучи още по-уверено, зряло, твърдо, но умее и да обезоръжава, защото в себе си таи нежност и мекота. Животът в нейната поезия тупти в своята пълнота: с любовта и със страха, с копнежа и болката, с победите и провалите, с края на света и неговото ново раждане." Силвия Чолева "Светла поезия, родена от грижа, ... |
|
Красиво илюстрираната книга с твърди корици и гланцирани страници ще ви потопи във вълшебния свят на приказните герои на Шарл Перо . Тя ще зарадва всяко малко дете като направи четенето по-приятно. "Един мелничар имал трима сина, на които оставил в наследство своята мелница, магарето и котарака си. Големият взел мелницата, вторият - магарето, а най-малкият получил само котарака. – Братята ми могат да печелят честно хляба си, като обединят сили - не можел да се примири с мизерния си дял той. – А аз явно ще умра от глад. Котаракът, като чул тези думи, се обадил с важен глас: – Не скърбете, господарю май, трябва само ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
"Читавата поезия стреля право в сърцето и последното нещо е да останеш безразличен. Определено е качество, че авторката владее класическия стих така, че да не я ограничава. Но по-красивото ѝ качество е, че има очите и душата на поета. За да забележи чуждата болка и да я погали с метафорите си, за да получи хорски плесник (разбирай - неразбиране) и да отвърне с поетична прошка. Толкова е уютно и истинско между тези две корици!" Камелия Кондова Светлана Николова е филолог, журналист и PR, експерт по дипломация и международни отношения. От 2017 година е зам.-директор на професионалната гимназия Захари ... |
|
Сестра ѝ е мъртва. Тя ли е следващата?"B един момент човек може да си тананика коледни песни, да танцува в кухнята, да бъде изпълнен с милион надежди за бъдещето - а на следващия ден да гръмне новината, че се е самоубил. Така, както стана с Попи." Из книгата Всички казват, че Попи е скочила. Клементин Харис е съсипана след неочакваното самоубийство на сестра си Попи. Шест месеца след нещастното събитие тя се опитва да се върне обратно към нормалния си живот. Нейната красива, креативна сестра, със слънчева усмивка, е скочила от ръба на скала. Това е заключението на разследващите. Така мисли и Клементин. До ... |
|
Замалек е изискан квартал в Кайро. Там, в сърцето на египетската столица, от десетилетия съществува магазин за ценни антики. Той е управляван от антикваря Коста, известен египтолог, и от изкуствоведа Арна, разказвачката. Редом с близките, приятелите и клиентите на магазина, редом с колоритните местни жители, герои на романа са и вездесъщият пясък, неимоверната жега, странноцветните води на Нил и всеобщото убеждение, че нищо не става както е речено, а както е писано. И все пак животът в този арабски мегаполис тече безпроблемно... докато не се намесва съдбата. Още с появата си романът Замалек е обявен от критика и читатели ... |
|
Годината е 2001, а градът - Ню Йорк. Технологичният свят току-що е преживял най-големия си финансов срив и никой не подозира, че това, което звучи като тишината след спукването на дотком балона, всъщност е затишие пред една от най-големите бури, връхлитали човечеството в последните десетилетия. Животът на Максин Тарноу - експерт проверител на измами с отнет лиценз и собственичка на малка фирма на име "Проследи и залови" - тече по напълно обичайните канали: децата, съпруга (който май не е съвсем бивш), приятелките, работата. От време на време лодката на рутината бива разклатена от някой по-особен клиент, ... |
|
"Деликатна, но героична, за мен Всички същества на рамото ми е образец на дебютната книга. Тук поетичният език на Станимир Семерджиев е достатъчно хитър и дързък, за да окупира познатия ни свят и да го преобзаведе със съкровища, магьосници и гиганти, да заличи лекотата, с която се примиряваме, и да ни покаже, че това не е просто приказка, с която приспиваме действителността, а възможност за "бъдещ огън, който някога / децата ще прескачат." Анна Лазарова "дойде време да си поговоря с мелтемите, да стана едно с падините си, да кажа Здравейте! на всички същества, кацнали на рамото ми." Станимир ... |
|
"Първата дума от тази стихосбирка е "стаята". Последната е "обичам". Онова, което се случва между тях, може да се опише като изпадане от пространството, времето и логиката. То е шарено като в болезнен сън с треска и висока температура. То е кротко и буйно, като най-накрая изкрещяни дълго стаявани истини. Като да се въплътиш в картина и да се оставиш цветовете да те лашкат, където си поискат, а ти да се възхищаваш на въображението им. Музика има в тези стихове. Психеделичен рок, с малко Вагнер и нещо на флейта. Тишина със звън на дърпащи се плюшени завеси и надникнало слънце в отдавна неотваряна ... |
|
На 6. декември 1878 г. в забутаното грузинско село Гори се ражда Йосиф Джугашвили. Родителите му са бедни селяни. Бащата е обущар, пропива се и често бие жена си и сина си. Според слуховете истинският баща на момчето е неговият кръстник - кръчмар и борец-аматьор, или пък свещеникът на майката. Петгодишен, Йосиф се разболява сериозно от едра шарка, което трайно загрозява лицето му. Лявата му ръка пък е обездвижена, вероятно поради пътна злополука в детска възраст. Това обаче не му пречи да получи добра школовка в груби улични боеве. Майка му го записва в местното църковно училище с идеята някой ден да стане свещеник, но ... |