В книга 32 темата на броя е литература и театър."Списанието е единствено по рода си в България, което по конкретен проблем и тема събира литературоведски, културологични и езиковедски текстове в едно общо поле. За разлика от останалите български списания, които публикуват текстове, които техните автори по принцип работят, тук водеща е тематичността и текстовете се пишат специално за конкретния брой. Акцентираме на амалгамата от посоки - литературни, езиковедски, културологични, защото така списанието очертава широкия профил на филологическото днес и съхранява този позагубен негов статус. Затова и можем да кажем, че ... |
|
|
Една уникална книга с истински истории от света на киното и театъра. А сред нейните автори са: Анастасия Савинова, Антон Тонев - Тони, Атанас Бояджиев, Божидара Цекова, Валентин Ганев, Вели Чаушев, Виолета Славова, Гергана Кофаржиева, Гинка Станчева, Димитър Стефанов, Емилия Ангелова, Емилия Радева, Емилия Цанкова, Жоржета Чакърова, Иван Налбантов, Ицхак Финци, Кирил Кавадарков, Корнелия Петкова, Красимира Казанджиева, Любомир Бъчваров, Мария Славчева, Мария Стефанова, Меглена Караламбова, Надя Топалова, Никола Петков, Никола Пашов, Стефан Германов, Стефан Илиев, Христо Домусчиев и др. "Театърът съществува ... |
|
|
Представяме ви новото луксозно издание на "Бурни времена" - впечатляваща по обема си мемоарна книга, която издаваме по случай 77-годишнината от кончината на цар Борис III. Автор е кап. Коста Скутунов - адютант на Царя в продължение на осем години. В периода 1920 - 1928 г. морският офицер е част от близкото обкръжение на монарха и това му позволява да научи, а впоследствие и да разкаже, редица неизвестни на широката общественост истории. Като автор той си поставя за цел да разкрие истинската роля на държавния глава в обществения живот и да разсее някои от появилите се във времето неверни твърдения и митове. ... |
|
|
Роман от парчета живот. В Моят луд век читателят ще открие богатство от необичайно и дори ексцентрично свързани весели, чудновати, възхитителни истории. Ще попадне в свят, където се сблъскват абсурд с абсурда, овехтялото с бъдещото, отчаянието с тържеството на живота - завиден кураж да открехнеш страници, в които до днес никой не е надниквал! Лиляна Стефанова не се бои да признае: "Дори да ви кажа, че се отказвам от поривите на кръвта си и виното на любовта - не вярвайте". Тази книга е метафора на вечното надбягване с младостта. Антон Дончев я нарича амазонка във войната за душите на хората. А Павел Матев ... |
|
|
Константин Илиев определя новата си книга Проблясъци от прожектор като автобиографичен фрагмент, защото тя е само съставна част от неговото продължило повече от пет десетилетия житие на театрален драматург, чийто пролог е Благоевград, а епилог - Пазарджик. Описани са епизоди от историята през седмото, осмото и деветото десетилетия на миналия век на театри с многолетни традиции като Народния и Пловдивския, но и изявите на по-късно сформираната трупа на Драматичен театър София. Действащи лица в прозаичния този път опус на драматурга са режисьорите Леон Даниел, Любен Гройс, Крикор Азарян, Димитър Гочев, Маргарита Младенова, ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
В книгата се описва един от най-важните етапи от развитието на драматичния театър в България - неговото институционализиране и професионализация. Чрез изследването на богат изворов материал се представя идеята за съграждането на театъра като символ - презентация на националния идентитет в модерната държава. Проблематизира се отношението държавност - театър, като израз на далновидната културна политика в устройството на равняващото се по европейския цивилизационен модел българско общество. Чрез анализа на емблематични за времето художествени факти от областта на създаващата се национална драматургия и сценичната и ... |
|
|
Резюме на една любовна история. ... "...Да, не вярвах и не вярвам на вечните вопли, че театърът е в криза. Гледах, разбира се, и много от слабите му спектакли по света. Но бързо му прощавах. Заради прелестта на другите, след които имах чувството, че ходя една педя над земята. И с течение на годините все повече ми се пишеше само за тях. Пишеше ми се за красотата, за екстаза, които бяхме изживели заедно. Макар че беше сто пъти по-трудно. Защото слабите, дори средните спектакли подлежат на рационален анализ. Те си остават там, на сцената, и ни позволяват да ги гледаме като през витрина, да ги описваме и съдим само с ... |
|
|
В книгата се разглеждат формирането, теоретичните постулати и практическата реализация на натурализма, както и възникването и обособяването на режисурата като самостоятелна художествена институция. Натурализмът е, който обогатява театъра както със социални идеи, така и с нова структура, блестящо реализирана от Андре Антоан. В труда са представени литературната школа на натурализма и възгледите на Зола за театъра, които представляват своеобразен "манифест" на натуралистичния театър. Разгледана е драматургията на натурализма в литературен аспект, проследени са подробно тенденциите и развитието на самото ... |
|
|
Практическо ръководство за начално обучение и работа на театралния звукооператор ... "Идеята на този труд (оставяйки настрана познавателната му стойност, ако намерите в него такава за вас)е да получавате бързо конкретни отговори на възникнали конкретни въпроси от вашата конкретна професионална действителност. Е, на някои от тях няма да намерите такива, но затова сме хора...за да не сме съвършени. Създаденото от нас също не може да бъде такова. А пък и животът е безкрайно изобретателен, та не за всичко може да се сети човек. Всичко, казано по-горе, обяснява защо тази книга има подчертано утилитарен характер и ... |
|
|
Сюжети, типажи и случки, видени откъм опакото. ... Една национална литература, освен светлите си и прекрасни пориви, крие и множество тъмни и смешни течения. Както се казва, литература има и своето "опако", не по малко гръмогласно като език и претенция. "Отровата на изкуството" побира всички. Литературният театър е като житейския театър - можеш да погледнеш навсякъде и да видиш най-различни неща. Но както и в живота - как ще откроиш прекрасното, ако нямаш очи и за обратното? Та нали тъкмо то още повече извайва релефа на високите откровения на една идентичност. ... |
|
|
Петър Мутафчиев е един от най-значимите български историци от първата половина на XX век. Основните му изследователски интереси са в областта на медиевистиката и византологията. След участието си в Балканските и Първата световна война, за което е награден с няколко ордена за храброст и заслуги, преосмисля миналото на родината през един нов философски и културологичен поглед. Особено ценни и днес са неговите народопсихологични обобщения. Незавършената му История на българския народ е наречена един от шедьоврите на българската историография. Първият том е издаден през 1943 г., малко преди авторът да почине, а вторият - ... |
|
|
Берлин, 1917. Забранена в България от 1944 до 1990."Преди няколко месеца бях помолен от господа офицерите от щаба на Немската етапна инспекция 11 да изнеса един доклад за взаимоотношенията на народите в Македония и тяхното възникване. Само с един доклад обаче, без познаването на българската история, този объркан предмет не може нито да се разбере, нито коректно да се разясни. Затова господата ме окуражиха след това да напиша една кратка история, от която може същевременно да се види систематичното развитие на българския народ. След като обаче започнах с разработването на историята, разбрах, че един гладък разказ не ... |
