Младият римлянин Марк Валериян притежава всичко, което би пожелал един младеж - процъфтяващ бизнес, огромно наследство, уютен дом, грижовни родители, достъп до светските пиршества, приятели във властта, и разбира се - възхищението и любовта на жените. Изглежда е на път да осъществи мечтите си. Но точно тогава в дома на семейство Валериян се появява една скромна робиня, която смущава представите им за милосърдието, за смисъла на живота и за любовта. Коя е тя? Откъде идва? И какво я прави толкова различна от всички останали, които Марк познава, че той неусетно е запленен от нейната вътрешна красота? Книгата е част от ... |
|
|
В тази бяла книга има като че ли не 17 стихотворения, а едно-единствено, безкрайно дълго стихотворение, леко като сняг, почти без тяло. Тук Северът е очакване, северните хора се разхождат с лодки в зимно море и си махат с ръка за поздрав, Как е живота!, когато се разхождат в парка гледат пътищата в бяло на самолетите или дневната загадъчна луна, тук цветето говори на нас самите, кокичета, събрали главички, се смеят срамежливо, листенцата на чашките им имат формата на снежни кристали..., предметите пазят сънищата в ъглите си, а новините са само нотка страх от света на живота. Автопортрет с вятър необязден вятърът е ... |
|
|
Гроздана Олуич е една от най-изтъкнатите сръбски писателки днес. Тя е родена през 1934 г. в градчето Ердевик, Войводина. Още като гимназистка в гр. Бечей е започнала да публикува свои творби и през 1953 г. печели конкурс за най-хубав разказ на в. "Борба". Дипломира се и завършва магистърска степен по английска филология в Белградския университет. В 1957 г. още първият ѝ роман "Излет в небето" получава и първа награда всред 157 ръкописа и става много популярен: драматизиран е и представен в Белградския народен театър. Вторият ѝ роман "Гласувам за любовта" (1963) е спечелил конкурса ... |
|
|
"Когато във теб руините на спомена се сгромолясат, и пепел, и дим се извият към студеното нощно небе, когато си опустошена и пътят ти е буренясал - спри, послушай - и чуй! - как дуата расте... Когато нагарчат ти думите и мълчанието те причаква, а твоето минало просто е разплакано малко дете, и да откъртиш от себе си любовта се опитваш във мрака, но си изгубила всичко... А душата расте. Свита в ъгъла на самотата - възпяваш свободата си жалка... А дъждът - в тишината на болката пак въжета плете. И сърцето умира... умира по малко... Но душата - расте..." Валентина Радинска ... |
|
|
"С "Геон" Стефан Гончаров заявява категорично притежанието на мощен и различим глас, който се разгръща още повече във втората му поетична книга "Смъртта не се чака". Но стиховете на Гончаров не крещят, тяхната сила е в прецизната тишина, която капе от зъбите им. Или от клепачите. Смъртта не се чака, защото какво живеем, ако я чакаме? Но и - смъртта не се чака, тя отдавна е тук. "Като мръсна сълза в затворено око". Затова - отворете очи и прочетете тази книга." Георги Гаврилов ... |
|
|
"Паметта на мига няма нужда от много думи. Ако изкуството на поезията е и съпротива срещу тленното, тъкмо в танца на мига, във внезапните ветрове из паметта, тържествуват стиховете-листа от агаровото дърво на Славка Зашева. Тези стихове са с аромата на смолата на дървото, която остава след раняването му. Прочетете ги!" Антон Баев Славка Зашева е родена през 1972 г. в Пловдив. Нейни творби са публикувани във в. "АзБуки", в електронните списания "Литературен свят" и "PlovdivLit", във в. "Литературен глас" и в. "Словото днес", влизат в сборниците на Националния ... |
|
|
Пътешествие. Мечтание. Емилия Милушева е истински пътешественик! Тя ни води с душата и сърцето си на непознати места и ни оставя с усещането, че сме били там и искаме да се завърнем отново!"Тази книга е втората ми среща с вас. Преди две години се хванахме за ръце и заедно бродихме по ледените степи на Антарктида и Южна Джорджия, запознахме се с великолепието на малкото кралство Бутан, влязохме в домовете на изключително екзотичните племена в долината Омо в Етиопия, поживяхме като истински колонизатори сред чаените плантации в Шри Ланка, брулиха ни ураганни ветрове в Патагония, насладихме се на изяществото и ... |
|
|
Илюстрации: Дамян Дамянов. ... "Тук си признавам: армейски генерал не съм бил. В казармената йерархия тръгнах като школник и се издигнах до "фазан". Във войнишката си раница изобщо не носех маршалски жезъл, а само чифт бельо за смяна. Също и голямата досада, че ми губят времето в една безсмислена, дълга и смешна (понякога страшна игра на войници. Бих нарекъл тази книга "В търсене на изгубеното време", ако нямаше вече такова заглавие от много по-голям писател. Изгубено време, защото против волята си бях принуден да профукам в униформа две години и три месеца от моя живот, който както изглежда, ще ... |
|
|
Когато дойде поезията Вкуса на устните ѝ чувствам, внезапно блъсва се в косите ми, в очите ми - и ослепявам, на колене от много светлина. Безмилостно - по всички улици, пейзажи и пристанища - във къщата. До раклата. До стария прозорец със дърветата. Където вижда се полето. И цяла нощ на устни и на чам ухае. Тя идва - виждам я: обляга се, почива и задъхва се по стълбата. Във стаята. До раклата. Спасявай ме. И залеза - по дяволите залеза. Безпомощна - за да си тръгне пак, докоснала очите ми и думите. Всеопрощаваща измените и страшно истинска. Тъй истинска, че стиховете ми... по дяволите стиховете. Искам я. Тя ... |
|
|
Николай Ризов е роден през 1959 г. в с. Плоски, Благоевградска област. Преподавал е немски език - 15 години в ПМГ "Акад. С. П. Корольов" - Благоевград, и 2 години в Нюрнберг, Германия. Автор е на книгите: "В часа на кръглата луна" (2003) и "Административен акт за дребно хулиганство" (2004). Има публикации в немскоезични издания. "Възхвалното и хулителното, видимото и невидимото се смесват в една-единствена вибрираща повърхност: тази на самото стихотворение. Творбата зазвучава като отговор, като вектор на утвърждение на една екзистенциална позиция отвъд простите категоризации, като ... |
|
|
Изкуството да живееш е изкуството да запазиш сетивата си за тази неповторима красота" - отбелязва в краткия предговор на книгата си поетесата. Точно сетивността е отличителният белег на стиховете тук. Застинала в съзерцание сред реалностите на природата, Елени Ватилиду открива вечните човешки ценности, божественото единство на живота. "Дървото беше празнично зелено в онази призрачна градина, изправило короната си царствена, без края ѝ да мога да достигна - безкрайни клони право във небето! И както погледът ми възхитено литна, усетих аз да се повдигам и тялото ми бавно да изчезва като във приказна магия. И ... |
|
|
Историята на фамилия Флорио продължава... Съдбата на едно семейство, блестяло над света поколения наред - вълнуваща и ужасна, славна и трагична. Сицилианските лъвове успяха. Времето, когато Паоло и Иняцио пристигнаха в Палермо, за да избягат от бедността, нарамили само несломимия си дух, е вече отминало. Сега те имат дворци и фабрики, кораби и тонари, коприна и бижута. Сега целият град ги почита, възхищава им се и се страхува от тях. Дали младият Иняцио и неговият син ще продължат възхода на семейната империя и дали ще бъдат щастливи? Ще устои ли "Каза Флорио" на бързо променящия се свят? Продължението на ... |
