Реч на отец Винко Прибойевич, професор по свещено богословие, доминиканец, за произхода и славата на славяните в Млецим, 1532 година. С разрешението на най-ярките господа на предстоятеля на Съвета на десетте."Така пожарът на Троя бил началото на много известни градове и народи, защото троянците (както казва Плиний) получили нови имена според различните места, така че някои от тях (както заключава Сабелик) се наричат римляни, а други венети. Катон (според свидетелството на Плиний) твърди, че венецианците произхождат от троянския род. Така и тирите, които следвали честитата Дидона (както казва същият Сабелик), по-късно ... |
|
|
Лео и Алекс са щастлива семейна двойка, но в седмата година от връзката им се задълбочава един проблем, защото Алекс иска двамата да си осиновят дете, докато за Лео и едно кученце е достатъчно. Когато семейството на Лео е поканено за Бъдни вечер при двамата, броят на конфликтите нараства. Сестрата на Лео Никол ридае, защото е бременна, но не знае дали нейният италиански приятел Фабио ще приеме детето. Бащата на Лео Гюнтер вече не може да понася жена си Еда, която през дългите години семеен брак винаги се стреми да доминира. При това тя е доста резервирана и към Алекс, защото би предпочела да има снаха. Точно на Бъдни ... |
|
|
Той е тридесетгодишен, женен, баща на две деца, с добър бизнес, с любовница. И не може повече да продължава така. Една нощ чува как прозорецът се блъска от вятъра, става да го затвори и просто прекрачва перваза. Изхвърля кредитните карти, телефона, портфейла, оставя си само пари за билет до морето. Предстои му да вкуси от свободата. Свобода от отговорност, от сметки, от дневни, седмични и месечни задължения. Няма задръжки да спазва закона. Готов е на всичко, за да излезе от ролята на статист в сценария на собствения си живот. Но дали е готов да поеме главната роля? "Слънчев сутрешен плаж в Созопол. Седемнадесет сиви ... |
|
|
Трогателна история за втория шанс, разкаянието, прошката, изкуплението и една голяма любов. Не се предполагаше да стана рок звезда. Целият ми живот беше планиран - да играя футбол в колежа, да вляза в Националната футболна лига, да се оженя за ученическата ми любов и да живеем щастливо до края на дните си. Разбих сърцата и на двама ни в деня, в който ѝ казах, че я напускам. Бях млад и взех правилното решение за мен, но грешното за нас. Излях душата си в музиката, но никога не я забравих - усмивката ѝ, аромата ѝ... А сега се връщам. След десет години. Надявам се, че мога да обясня постъпката си след ... |
|
|
Книгата е част от колекция "Върхове" на издателство "Изток - Запад". ... "– Къде беше, малка маймуно? – каза мисис Джо, като тупна с крак. – Казвай направо къде беше, докато аз се измъчвах от страх и тревоги, инак ще те измъкна от ъгъла ти, ако ще да сте петдесет пиповци и петстотин гарджъровци! – Бях на гробищата – казах аз от мястото си, като плачех и се потривах. – На гробищата! – повтори сестра ми. – Ако не бях аз, отдавна щеше да бъдеш на гробищата. Кой те отгледа с двете си ръце? – Вие – казах аз. Но аз гледах унило огъня и не слушах вече думите ѝ. Защото в злобно святкащите въглени ... |
|
|
Да работиш за Селинджър е привилегия. Да го обикнеш е неизбежно. Казаха ѝ да не си въобразява, че някога ще разговаря със Селинджър. Казаха ѝ, че никога няма да се срещне с него. Казаха ѝ, че той се е оттеглил от света и повече няма да публикува. Но през 1996 година всички тези обичайни предупреждения губят основанията си. Младата Джоана Рейкоф никога не си е представяла, че ще работи в литературна агенция, още по-малко в тази, която представлява потайния Дж. Д. Селинджър. Като неопитна асистентка единственият ѝ досег до прословутия писател са писмата, които получава от почитателите му. Джоана ... |
|
|
Антология. ... "С Георги Братанов ни свързваше единствено литературата. Никога не сме си говорили за нещо друго, освен за поезия. Преди близо 50 години - някъде около 1970 - 1971 г., създадохме в Софийския университет литературен клуб между Юридическия факултет и Българска филология. Аз бях от Плевенския край - той от Ямболския. Сближихме се неусетно по диагонала на България. Мисля, че той беше от главните инициатори. Защото бързо доведе другите Ямболски звезди - Димитър Кралев, който пък водеше Яръмов и Димитър Вълев. Доведе и все още разумния, но обезумял от поезия Недялко Вълев. Около две години живяхме в този ... |
|
|
Легендата и нейните герои 36 емисии - полемики - скандали - интервюта - версии за печата - гореща линия - световни звезди 2004 ... През 2002 година бях изправен пред тежък избор. Но накрая все пак успяха да ме убедят. Пък си и казах: "Нали толкова често си повтарял, че е по-добре да се износиш от работа, отколкото да ръждясваш! Тогава започвай!". И започнах. Атаката срещу "Всяка неделя" изпревари дори и премиерата й. Квиченето продължава и досега с незначителен с незначителен успех. Нищожествата веднага се подразниха от девиза й: "Ние сме това, което сме били! Другите да се променят!". ... |
|
|
Разказ за дръзкия подвиг, освободил Пловдив. Двама приятели - англичанинът Фред Барнаби и американецът Франк Милет, отразяват Освободителната руско-турска война, но от различни страни. Милет съпровожда хората на генерал Гурко, а Барнаби се числи към войските на турския военачалник Сюлейман паша. Месеци след края на войната двамата си припомнят драматичните събития около освобождаването на Пловдив. На приятелска вечеринка те разказват за храбростта на капитан Бураго, който без кръвопролития и с помощта единствено на своя ескадрон от шейсет и трима драгуни превзема Града под тепетата и го обявява за свободен."Съвсем ... |
|
|
Дългоочакваното продължение на бестселъра Никога повече . ... След всеки край идва ново начало... Лили и бившият ѝ съпруг са се споразумели за родителските права и отглеждат дъщеря си във вече установен ритъм. Докато един ден Лили среща случайно на улицата първата си любов - Атлас. Двамата не са се виждали почти две години и тя е въодушевена, че този път времето е на тяхна страна. Затова младата жена незабавно приема поканата на Атлас за среща... Редувайки гледните точки на Лили и Атлас, Всичко започва с нас продължава точно оттам, където завършва Никога повече."Тази книга съдържа всичко, което превърна ... |
|
|
Две произведения на Светлана Алексиевич събрани в една книга. ... "Войната не е с лице на жена" На фронтовете на Великата отечествена война в съветската армия, в партизанските отряди и в нелегалната съпротива воюват повече от 1 милион жени. Те са на възраст между 15 и 30 години и са не само милосърдни сестри и лекари, както е било дотогава. Овладяват всички военни специалности - летци, танкисти, автоматчици, снайперисти, картечари... Жените вече не само спасяват - те убиват! В първата книга от цикъла за Великата утопия фронтовачките разказват за онази война, за която мъжете не са ни разказвали. Вместо за ... |
|
|
"Случвало ли ти се е, уважаеми читателю, да се приближиш толкова близо до някоя своя мечта, че да я чуваш как диша учестено от вълнение, засилвайки се да скочи колкото може по-далече и по-високо? Усещал ли си как ти самият сякаш вече си го направил преди нея, за да ѝ вдъхнеш кураж, че и тя го може? Защото какво е една мечта, ако никой не вярва в нея, още повече тя самата?! Зная, понякога това изглежда много трудно както за хората, така и за мечтите. Особено когато, изпаднали в отчаяние и страх, се ровим в папката Щастие на десктопа на живота си и файловете, които намираме там, ни се струват толкова малко на ... |
