По света има армии от хора, които работят с една единствена цел - да доведат до успешен край оздравителния процес на Заека. Психолози, психиатри, свещеници, проповедници, гуру, екзорсисти - всички заети с трудния казус - душата заек. Разместена, разкъсана, ранена, заразена, почернена - нашата човешка субстанция с Божествена принадлежност, всеки миг се нуждае от спасяване. И когато изглежда цялостна и уравновесена - тя има своите душеяди, дето я погубват бавно и невидимо. Няма душа без каверна. Няма каверна без причинител. Но защо армията от спасители не успява да излекува Заека? а самите спасители - кой ще излекува? ... |
|
|
Димитър Шумналиев , роден през 1947 г. в София, завършва българска филология в СУ, специализира френска култура в университета на гр. По, Южна Франция, печели диплом от писателската програма на университета в Айова, САЩ. За сборника „Влюбени разкази” получава международната писателска награда „Балканика”. ... Няма нищо по-обсебващо от собствената ни инфорамация, твърди един от героите на новия роман на Димитър Шумналиев. И от спомените за социализма, понеже младостта ни мина през него. Ние виновни ли сме, че се родихме в социализма и той ни направи свои герои. ... |
|
|
От уста на уста, от баща на син се разказвала легенда между хората. Че светът нявга бил не просто по-пъстър и по-мирен, а бил отреден за човека и неговата многолика любов. Любов, на която безсмъртните един ден завидели... И това било началото на края за мира по човешките земи. Надигнали се синовете на Първите срещу баща си, обвинили го, че обича творението си повече от тях. Потъпкали клетвите си и потъмняла от кръв земята, миналото пуснали по течението на дивите реки, древните си имена захвърлили на вятъра и дали дума, че всяка душа по таз земя, ще усети пожара на гнева им... Че ще страда човекът, ще узнае що е омраза. ... |
|
|
"Този мой живот си беше хубав" не е просто още един мемоар, а проекция на вътрешния дискурс на автора със своя свръх - аз, разигран в типичния за творчеството на Д'Ормесон стил - с малко тъга и меланхолия и непоколебима вяра в човешкото и доброто. В "Този мой живот си беше хубав" Жан Д'Ормесон е едновременно обвиняем в съда и прокурор на собствения си процес. В този сбит, налудничав и завладяващ диалог авторът проследява забележителните моменти от своя живот, започнал между края на Първата световна война и Голямата депресия. Притиснат от своя строг и милосърден, на моменти безпощадно ... |
|
|
"Беше мургав и колкото да бе отпаднал и нечист, личеше, че е хубав мъж. Къдравите му, отдавна неподстригани смолисточерни коси и неговите големи очи, които гладът бе направил блестящи, му придаваха вид на избягал каторжник. От своя страна, той гледаше Елисавета учудено, сякаш нямаше сили да отмести погледа си от нея. Все още изплашена, тя каза строго: – Как посмяхте да влезете тук? Знаете ли чие е това лозе? – Ради бога, госпожо... гладен бях. Гласът му беше спокоен, вежлив и малко насмешлив. Очевидно нямаше представа на каква опасност беше се изложил. Той дори се усмихна, макар и виновно. Тънките му устни откриха ... |
|
|
"Гарванът, който можеше да спира времето и други ненужни истории за митологични герои, обикновени хора, изкуствен интелект и кутийка червеи" е сборник с фантастични разкази на автора на "Не!Новини" Самуил Петканов . Всички са затаили дъх и стискат палци 2020 да свърши по-бързо. Да няма нови поводи за стрес, да няма нови неприятни изненади, да спре целият този кошмар. И в това време на депресия, параноя и гняв авторът на полусмешните и полуфалшиви "Не!Новини" Самуил Петканов ще публикува книга. С разкази, твърди той, нямащи (много) общо с актуалните събития и злободневия. Щял да ни пренесе ... |
|
|
Първата кръв, която ще се пролее, ще е в света на смъртните! Въстанието на Седемте града е потушено. Ша’ик е мъртва. Останала е една последна въстаническа сила, окопана в град Ю’Гатан и под фанатичното командване на Леоман от клана Флейлс (Вършачите). Възможната предстояща обсада на древната крепост безпокои изтощената от битки Четиринадесета армия на Малаз. Но другаде сили на много по-грандиозен конфликт правят началните си ходове. Сакатият бог е получил място в пантеона, назрява схизма и трябва да се изберат страни. Каквото и да реши всеки от боговете, основните правила са променени невъзвратимо и ужасяващо и първата ... |
|
|
"Само тя знае какво се е случило. Само аз мога да я накарам да говори." Алисия Беренсън е открита до простреляното тяло на съпруга си. Всички улики сочат, че го е застреляла. А тя потъва в мълчание. Отказва да говори дори когато я признават за виновна и я осъждат. Алисия никога повече не проговаря. Но не винаги мълчанието е пречка да разкриеш истината. Криминалният психотерапевт Тео Фейбър е убеден, че може да въздейства на Алисия и от години очаква това, което наистина се е случило през онази нощ, да излезе наяве. Воден от собствените си подбуди, той се впуска в търсене на истината, която заплашва да го ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Адаптирано ученическо издание ... Това издание е част от серията Книги за ученика на издателство Пан . Поредицата представя литературни произведения, включени в учебната програма за 4. - 11. клас . Текстовете са съобразени с възрастта на читателите. Придружени са с критически анализи и оценки от различни гледни точки, с проблемни въпроси, тематични разработки, животопис - съобразно съвременните методически изисквания. ... |
|
|
Сър Артър Конан Дойл , човекът, дал на Англия легендарния Шерлок Холмс , ирландецът, роден в Шотландия, е лекар, писател, историк, поет, романтик и апологет на спиритуализма. Конан Дойл е по-известен като автор на детективски истории за Шерлок Холмс, но той е известен и с активната си гражданска позиция като защитник на несправедливо осъдените. Намесата му помага да се смекчи присъдата на негов приятел, обвинен в държавна измяна, да се възстанови законността по нашумяло съдебно дело срещу англичанин с индийски произход, който става жертва на ксенофобия, и не на последно място да бъде оправдан Оскар Слейтър, ... |
|
|
"В тази книга Иван Гранитски се отправя по трудния път на сравнение между поетичната и пластичната метафора в българското изкуство от втората половина на ХХ век. Изкусителна и сложна задача. Няма съмнение, че нашата наука за изкуствата се нуждае от осмисляне и преоценка на този противоречив период. Това е време на формиране на нови оценки за идеалите, на разочарования и надежди, на освобождаване от догми, съпроводени с истински битки на поети, художници, артисти, музиканти с официалната идеология. Време на болка, но и на подем. Тази социално-психологическа атмосфера беше като кипящ котел, от който, като в мита, се ... |
|
|
В един зимен ден животът на Антон, журналист на свободна практика и любящ баща, е разбит с писъка на автомобилни гуми върху заледен асфалт. Три години по-късно той все още се лута из преизподнята на миналото, опитвайки се да намери изход към бъдещето. Докато една вечер не вижда онзи, който е виновен за всичко. Онзи, чието унищожение ще му даде причина да живее. И може би ще донесе изкуплението, от което има нужда. Черна светлина пленява и плаши с грубата си изящност, докато ни води из дебрите на човешката душа. Това е роман за бащинството, за провала и за загубата. За отмъщението и надеждата, че животът може да продължи ... |
