Настоящата книга обединява историко-философски и култур-философски есета, написани на общодостъпен език. Те гравитират около четирима ключови автори: двама от епохата на Романтизма - Новалис и Фридрих Шлегел и двама, оставили траен отпечатък върху световната философия - Мартин Хайдегер и Жак Дерида. ... |
|
Първото по рода си тематично изследване за появата и развитието на европейската философия на историята. ... В част втора продължава изследването на основните теми във философия на историята XVIII - XX век . Анализирани са темите на Карлайл, Чаадаев, Ортега и Гасет , Хайдегер, късния Шпенглер , Макс Вебер , Дилтай, Петър Бицилли (най-умният човек, живял някога в България, съгласно Вл. Свинтила). Нов дял е сбитата философия на историята на понятията съдба, държава, история, нация, изясняването на чието съдържание също е важна тема, тъй като това са понятия, с които постоянно работят множество различни автори от ... |
|
Първо по рода си тематично изследване за появата и развитието на европейската философия на историята. ... Проследяват се възгледите на Волтер, Изелин, Хердер, Кант , Монтескьо, Гобино, Чембърлейн, Шилер, Фихте, Шелинг, Хегел , Ницше , Шпенглер , Тойнби, Шмит и множество други автори... Особено внимание е обърнато на немската идеалистична философия на историята от XVIII - XIX век , опираща се на християнски теологични основи. Централна роля тук има Фихте с учението за идеите като саможертвен съзидателен живот, лумващ в богоизбрани индивиди, повеждащи останалите за сияйни и въздигащи исторически дела. Фихте пръв ... |
|
Модерният недовършен роман на Музил - Човекът без качества успешно съперничи с Одисей на Джойс , бидейки по-философски. Настоящата книга разбулва немалка част от философските "заигравания" на Музил с: Ницше , Новия завет, немската мистика, Дилтай, Шелер, Зимел, Макс Вебер , Киркегор , Достоевски , Шпенглер , Фройд , Алтенберг. Разтълкуван е и неговият умел анализ на психопатичното душевно разстройство на Мосбругер. Препоръчва се за широк кръг отбрани читатели. Проф. дфн Красимир Делчев е преподавател във Философския факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски. ... |
|
Още Августин, позовавайки се на Варон, споменава, че в древността били дадени 288 различни отговора (мнения) на въпроса: "Кое е върховното благо за човека?" Наличието на множество отговори сее суетна ерудиция, спъва креативността и обезкуражава ентусиазма да се направи нещо "ново". Необходимо е както съживяване и подновяване на старите питания, така и събуждане на интерес и усилия за поставяне на нови, актуални, почерпени от съвремеността. Философските питания от екзистенциално естество не са препитвания за даване на „правилния отговор” чрез папагалско повтаряне на заустени, механично научени чужди ... |
|
От 90-те години на миналия век българската философска мисъл се опитва да навакса - чрез преводи и коментари - пропуснатите етапи във философското развитие в Европа и останалия свят. Резултатът е увличане по чужди автори и идеи. Залиня критическото начало, допълнително обезсилено от възкръсналата християнска религия, потискана в епохата на тоталитаризма. Външни "културни програми", "проекти" и спонсори накланят везните към затихване на личните философски начинания. Противно на подобни тенденции тази книга предлага нови дръзки, но и добре обосновани, критически философски студии. Част от тях визира ... |
|
Книгата обхваща философски есета и студии, включително върху някои трудни философски и богословски проблеми като: Има ли невъзможни за Бог неща и ако "да" – кои са те? Хайдегер и християнството. Хуманизмът на Макиавели и Ницше . Символите при Дюрер в една гравюра. Емблема на Монтен . Защо красотата не може да спаси света? Може ли добротата да носи позор? Каква е връзката между свобода и нещастие? Това не е книга за всеки. Предназначена е само за свободомислещи и силни духове. ... |
|
"Тиберий и философията" съдържа философски есета и статии върху теми и автори от древността до наши дни: Анакреонт и музикално-святото, Климент Александрийски за музиката на траките, Макс Шелер, Николай Райнов , френските "нови реалисти", Тиберий, Бергсон, кубизма на Пикасо , Тагор, Хайдегер, д-р Кръстев, Леопарди, Волф и алетофилите. За специалисти и ценители на философията, както и за читатели с по-взискателни интереси. ... |
|
Предложениете философски есета гравитират около темата за духа и разбиранията за него в Европа от страна на: Ларошфуко, Хегел , Пол Валери , Макс Шелер. Едно е в жанра "философско писмо", друго касае казуистиката на Цицерон, трето - разбирането на Бицилли за ренесансовия театър в Италия, четвърто - художествения език на Бернини, пето - европейската философия на тялото, шесто - злоупотребите с човешките права. Есето на Валери за кризата на европейския дух датира от преди 100 години! Дали и днес тази криза продължава? Или е необходима "епикриза"? Отговор се намира в книгата. Проф. дфн Красимир Делчев ... |
|
Културфилософски стрелвания. ... Събраните в тази книга културфилософски стрелвания визират три философски области: философия на културата, философия на символите и философия на изкуството. Изключение правят няколко кратки текста, прицелени към философия на религията и философската антропология. Книгата е предназначена за читатели с разностранни интереси. ... |
|
Днешната съвременност е от типа на „делта-съвременност“. Налице е плурализъм и коекзистенция на множество направления, сред които т.нар. „модернизъм“, станал впрочем вече „класика“, а само едно, далеч не господстващо течение. Има също реализъм, фотореализъм и хиперреализъм, абстракционизъм, концептуално изкуство, инсталации, „изследвания на следите“, видеоарт, бодиарт, пърформънси. С една дума, множество „изкуства“ заменят и слагат край на „измите“ (кубизъм, футуризъм, сюрреализъм, соцреализъм, районизъм, супрематизъм; преди тях – експресионизъм, импресионизъм, романтизъм...) ... |
|
Сборникът включва доклади от конференция в чест на шестдесетгодишния юбилей на проф. Александър Андонов, проведена през май 2006 г. Темата на конференцията е подбрана като израз както на спецификата, с която онтологичната проблематика се разработва във Философския факултет на Софийския университет, така и на една отвореност на философската онтология, разбирана не непременно като подредба и йерархизация на съществуващото. ... |