Романът е преведен на над 40 езика. ... Франсис Мейс винаги е обичала къщите. "Под небето на Тоскана" описва приключенията на авторката, която решава да си купи къща в Тоскана. Свикнала с американския начин на живот, Франсис е удивена колко различен е живота в Италия, колко по-спокоен и пълноценен е той. Запленена от старата 200 годишна къща, авторката се заема да я реставрира, да възстанови отдавна запустелите лозя и маслинови градини. Тежкият труд не ѝ тежи, защото е заобиколена от невероятна красота, съседите ѝ са гостоприемни и дружелюбни, а животът в Тоскана е истинска идилия. Емоционално и ... |
|
Онно и Макс се радват на искрено приятелство, докато и двамата не се влюбват в Ада. Това, което никой от тях не предполага, е, че любовният им триъгълник е само част от предначертан свише план. Защото Господ иска да разтрогне договора си с провалилото се човечество. Дали обичащите се предугаждат божествените намерения и на кого е възложена най-важната мисия? 65-те глави на "Отриването на небето" Мулиш пише, когато е на 65-годишна възраст. Самият автор нарича романа "весела игра, сериозна шега", посредством която стъпка по стъпка се разгръща своеобразна теория за сътворението на света, чрез която се ... |
|
Незабравима и сърцераздирателна история за любов, предателство и семейни тайни. 1928. В Британска Индия своеволната Сита копнее да избере своя собствен път, но единствената ѝ съдба е добър брак. Среща с престолонаследника води до женитбата ѝ и семейството ѝ е доволно. Тя живее в дворец, където пауни пълнят градините. Но кралският живот далеч не е лесен и неспособността ѝ да осигури наследник застрашава позицията ѝ. Скоро Сита е на ръба да загуби всичко и единственият начин да се спаси е да предаде най-старата си приятелка... 2000. Когато бракът на Прия свършва с разбито сърце, тя се връща в ... |
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Една велика жена, може би най-великата измежду всички жени, живели някога на света" - така нарича Марина Цветаева в своето есе Евгений Евтушенко. Голямата поетеса е представена с лирически стихотворения и поемите ѝ "Поема за Планината", "Поема за края" и "Рейс". ... |
|
Романът е публикуван през октомври 1956 г. и получава престижната награда "Гонкур" същата година. Често е бил определян като "екологически", но при появата му огромната част от общественото мнение е нехаела на тема опазване на природата и единици са познавали смисъла на думата "екология". "Мисля, че беше човек, стигнал в самотата си още по-далече от останалите - същински подвиг, между другото, защото стане ли въпрос за чупене на рекорди по самота, се оказва, че всеки от нас носи сърце на шампион." Думите, изречени в романа по адрес на главния герой, Морел, обобщават съдбата на ... |
|
Лондон, 1898 г. Загадъчно зло се спотайва в подземията на Природонаучния музей в очакване да бъде разбудено. В Ню Йорк светският лъв Монтгомъри Гилмор ще спечели ръката на опърничавата Ема Харлоу, ако приеме необичайно предизвикателство. А самият Хърбърт Уелс е въвлечен в космическо нашествие, подозрително напомнящо романа му "Война на световете". Преди пришълците да завладеят Земята, популярният писател ще трябва да използва дарбите си, за да предотврати катастрофата, чиито кълнове се крият в злополучна антарктическа експедиция шестдесет години по-рано. Подпомаган от колоритни персонажи, той прекосява ... |
|
Удивителен епос за спасителната вяра в бурните години от първата половина на XX в., видени през очите на действителни личности. Съдбите на монахиня Касиния (Галина Везенкова), свети Серафим Чудотворец и неговите духовни чада са вплетени в майсторска сплав от реални факти и мощно писателско въображение."Войните свършват, защото са обичайни, беше казала майка ѝ, тази обаче се оказа толкова обичайна, че съвсем се сля с живота и отказа да свърши. Годините бяха изпълнили едната ръка на Галинка, пълзяха по пръстите на другата и тя вече едва си спомняше времето, когато сутрин седеше пред чугунената печка да гледа как ... |
|
"Азиз Таш отдавна е завоювал авторитетно присъствие в литературата с книгите си Повод за небе (1993), На 22. Апокриф за дъжд (2004, 2007), Adrianopol'dan Edirne'ye" / От Адрианопол до Одрин (2007). Не по-малко популярен е и като преводач на Кемал Йозер, на антологии от съвременната палестинска и кувейтска поезия, с преводите си на турски на Житие и страдание на грешния Софроний и Книга за Софроний на Вера Мутафчиева и Книга за българите на Петър Мутафчиев . Както и предишните книги на Азиз Таш, така и Небе на 33 не е просто сбор от писани в някакъв период стихотворения. Тази е пълна със стихотворения, ... |
|
"Отдавна подозирах, че Боряна Богданова умее да размества небето с думите си. Втората нейна книга, този път с кратки разкази, категорично ме убеди в това. Не е лесно най-напред да съзреш, а после и да разкажеш за малките детайли, които градят големия живот - подлез, изпитващ надежда, хризантема, от която боли, въже, на което виси надеждата, леха с ягоди, която лекува загуби... Боряна има очи и сърце за облаците, плаващи в бездънни локви, за любимия в отраженията, за възможното и реално бъдеще, за старците и децата, чиито души са най-близо до небето. Тя не измисля, тя сътворява. В това е и силата на изкуството - да ... |
|
Романът е базиран на истинската история на Антоан дьо Сент-Екзюпери , автор на "Малкият принц". 20 -те години на XX век, Франция. В авиокомпания "Латекоер" приемат само най-добрите пилоти. Сред избраните са Антоан дьо Сент-Екзюпери, Жан Мермоз и Анри Гийоме - трима героични летци, които ще отворят първите линии за доставка на поща по неизследвани маршрути. Никое разстояние не е твърде голямо за тях, никоя планина - твърде висока: писмата трябва да стигат до местоназначението си. В небето тримата пилоти се борят с природните стихии, а на земята посрещат сътресенията на белязаното от войни и ... |
|
"Земята и небето на Жак Дорм" е роман, замислен като своеобразно продължение и коментар на "Френското завещание". Макар и по-реалистичен и фактографичен, в продължението на тази псевдоавтобиография, напълно в духа на постмодернистката игра с читателя. Макин разрушава дистанцията между текста и автора, подчертавайки превъзходството на автобиографичния мит над реалността. ... |
|
"Както пламък облизва на дървото гордостта, тъй животът се изнизва. И то не едва, едва. А със крачки ускорени галопира всеки ден. Той, животът, няма време. Още стой така до мен." Тодор Билчев ... |