Мъж и жена в зряла възраст се заемат да образоват петнайсетгодишна девойка в плътската любов - и да ѝ внушат да им се посвещава без ограничения, предразсъдъци и морални задръжки. В обучението се включват още участници, за повече пълнота и разнообразност, а в добавка се изразяват възгледи за свободата, религията, политиката и обществения ред - изводът е, че единственото ръководно начало е Природата и тъй като всичко е нейно дело, нищо не е престъпно. Заради своята скандалност Донасиен Алфонс Франсоа, маркиз Дьо Сад (1740 - 1814), прекарва 30 години от живота си по затвори и умира в приют за душевноболни, а ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Най-зловещият роман излизал някога! ... Лятото на 1814 г. Маркиз Дьо Сад е затлъстял, болен и разплут старец, затворен в лудницата в Шарантон, където е осъден да дочака края на дните си. Дори и в това окаяно физическо състояние обаче, той остава верен на репутацията си – любовницата му живее през няколко стаи, възползва се от невръстната перачка на пансиона, която откликва на всичките му сексуални перверзии. Тук го посещават и свещеници, решени да го накарат да признае греховете си и да се обърне към Бог в последните си дни... Това е историята на една смърт. И на един череп. Четири години след погребението на стария ... |
|
Манифест на комунистическата партия, Принципи на социализма. Манифест на демокрацията в XIX век, Манифест за Европа."Богатството, което тече в изобилните и умножаващи се източници на производство, се разпределя редовно и йерархично в рамките на населението, поръсва и наторява всички части на националната почва. Трудът заема полагащото му се място до нарастващите богатства, пропорционално на своето участие; лишените и гладни класи се издигат с лекота; пролетариатите стават консуматори и отварят вратите на големите вътрешни пазари, водещи към безспирно нарастващо търсене." Виктор Консидеран, Принципи на социализма. ... |
|
Публикуването на книгата на Франсоа дьо Полиняк бележи важен обрат в анализа на произхода на гръцкия град: тази особена форма на обществена и политическа организация... Според Полиняк градът градът не трябва да се схваща като структурирана държавна форма, а по-скоро като "действащо лице, което организира различни начини за участие в ритуализираните обществени практики" ... |
|
Съдбата на Франсоа Вийон (1432 - 1463?) е бурна, престъпна и кратка. Той неведнъж попада в затвора, неведнъж се докосва до смъртта. Поет гениален и модерен, изпреварил времето си, той пише за земните удоволствия, за парижките кръчми, за леките момичета, за приятелите и съучастниците, за враговете и силните на деня, за целия тръпчив, сладостен и опасен живот. Стиховете му, шеговити или драматични, остроумни или покъртителни, са образец за виртуозна игра със словото. Франсоа Вийон остава почти непознат за своето време и е преоткрит през XVI век, когато произведенията му са публикувани от Клеман Маро. Роден през 1431 г. в ... |
|
През 1833 година двайсетина младежи се събират в бляскав парижки ресторант. Разговарят за политика, за светски събития, за изкуство и стигат до еротичната литература. Обсъждат античните образци, сладострастните и безумни видения на маркиз Дьо Сад, пикантните епиграми на Ювенал и Теренций и накрая заключават, че не е възможно да се напише подобно произведение без употребата на цинични изрази и думи. Тогава един от сътрапезниците, който дотогава си мълчал, се обръща към останалите: "Господа, нека след три дни отново се съберем тук - надявам се да успея да ви убедя, че не е трудно да бъде създадена еротична творба, без ... |
|
Пиер е театрален режисьор, призванието на Франсоаз е да пише. Двамата са заедно от десетина години, без обаче да узаконяват отношенията си, без дори да живеят заедно, в името на една "отворена" връзка, неопетнена от дребнавост, себичност и ревност. И появата на Ксавиера, осемнайсетгодишно момиче от провинцията, дошло в Париж да си търси късмета, наглед е удобен случай да приложат на дело идеите си за взаимната свобода. Франсоаз и Пиер я взимат под крилото си, привързват се към нея заедно и поотделно. Но начинанието да създадат хармонично трио, в което всеки от тримата обича останалите двама, без никой да бъде ... |
|
Настоящото издание на Лафонтеновите Басни е събитие в родната книжнина. За първи път българският читател има достъп до всички басни от великия баснописец в забележителния стихотворен превод на Атанас Сугарев и Паисий Христов. Творбите са придружени от рисунките на талантливия художник Франсоа Шово, съвременник на Лафонтен, илюстрирал оригиналния сборник с Басни. Книгата е част от поредицата "Върхове" на издателство "Изток - Запад". ... |
|
Най скандалната "авантюра" на маркиз Дьо Сад. Книгата е част от поредицата "Съвременна европейска проза" на издателство "Колибри". ... Великден, 1768 г. Маркиз Дьо Сад обещава да плати на просякинята Роз Келер, ако дойде с него в къщата му в Аркьой. Няколко часа по-късно Роз успява да избяга след един колкото екстравагантен, толкова и жесток сеанс. Но слухът за малката "авантюра" бързо се разпространява и историята се прочува като "аферата Аркьой" и във Франция, и извън нея. Скандална афера, която поражда всякакви тълкувания, шокира обществеността и обсебва задълго ... |
|
Със съдействието на д-р Франк Шофрю. ... Създадохме "Досиетата на експерта", за да предоставим адаптирани решения на професионалистите в областта на здравеопазването: фармацевтите, екипите в аптеките, общопрактикуващите лекари, специалистите. Травматологията има отношение към всяка възраст: деца, спортисти, хора в напреднала възраст; всеки може да се обърне към нас в случай на травма. Даването на съвет или предписването на подходящо хомеопатично лечение е истинско предимство за всеки специалист. В книгата ще откриете: Какви хомеопатични медикаменти за какви патологии? Какви хомеопатични медикаменти при ... |
|
"Почитам Луи XIV не само защото е сторил добрини на французите, а защото е сторил добрини на всички хора; пиша за него в качеството си на човек, а не на поданик; искам да обрисувам миналия век, а не просто един владетел. Омръзнали са ми истории, които разказват само за приключенията на някой крал, сякаш той е живял сам или сякаш нищо освен неговите дела не е съществувало: с една дума, аз пиша историята не на един велик крал, а по-скоро на един велик век. Пелисон би писал по-красноречиво от мен; той обаче е бил придворен и са му плащали. При мен не е налице нито едното, нито другото: подтикът да кажа истината е мой. ... |
|
"Луи XIV искал да добави към славата, към удоволствията и галантните задявки, белязали първите години на това управление, нежността на приятелството: трудно е обаче за един крал да направи добър избор. Доверил се най-много на двамина - единият безсрамно го предал, другият злоупотребил с благоволението му. Първият бил маркиз Дьо Вард, комуто кралят изповядал впечатлението си към госпожа Дьо Лавалиер. Знаем как дворцовите интриги го тласкат да се опита да погуби госпожа Дьо Лавалиер, на която покрай своя характер нямало причини да си създава врагове; знаем, че съвместно с граф Дьо Гиш и графиня Дьо Соасон той си ... |