"Братя хора, нека ви разкажа как се случи всичко" - така започват скандалните и смразяващи мемоари на Максимилиан Ауе, бивш нацистки офицер, възкръснал за нов живот във Франция като собственик на фабрика и порядъчен баща на семейство. Макс е интелектуалец, отдаден на философията, литературата и класическата музика. Но той е също така хладнокръвен убиец и завършен бюрократ. И през очите на едно културно чудовище ние съпреживяваме в разтърсващи подробности ужасите на Втората световна война и на нацисткия геноцид срещу евреите. Едно пътешествие из най-мрачните кътчета на човешката душа."Всъщност съвсем ... |
|
|
Френско-американският писател Джонатан Лител (р. 1967 г.) е автор на десетина романа, сборници с разкази и есета. В България е добре известен с първия си роман, написан на френски, Доброжелателните - издаден от ИК Колибри - който печели двете най-престижни литературни награди във Франция: Гонкур и Голямата награда за роман на Френската академия. Последният му роман Една стара история - нова версия излиза през 2018 г. и също е удостоен с две награди: Сад и Ренодо. Новата версия е разширен вариант на първата, издадена през 2012 г. В седем самостоятелни части, глава след глава, разказвачът излиза от басейн, тръгва по ... |
|
|
Любопитен и проникновен научен поглед към позитивната психология - популярна млада и нееднозначно възприемана дисциплина, наричана още наука за щастието с фокус върху силните страни на човека и неговия потенциал. Предлага съвременен прочит и доразвива идеите на основоположника ѝ Мартин Селигман, както и на редица авторитети в областта: Кристофър Питърсън, Джон Кабат-Зин, Михай Чиксентмихай, Барбара Фредриксън и други. Част от въпросите, разгледани в книгата, са: Интересувате ли се от дейности, изпитани и утвърдени от позитивната психология като потенциал за засилване на положителните и намаляване на ... |
|
|
Човекът е питащото същество. Въпросът е търсене на смисъл. Смисълът е скрит. Той се показва на светло благодарение на тълкуване (интерпретация) и разбиране. Тази книга е дълъг път, по който авторът върви, загрижен за съучастието на доброжелателния и питащ се читател. Предпоследната глава е посветена на това, което ни е най-близко, но и най-мъчно за разбиране - смисъла на човешкия живот. А биографията на човека е вписана в историята - затова и се обръщаме към въпроса за смисъла и края на историята. ... |
|
|
Книгата на Веселин Стоянов е посветена на пилотът Андрей Тимев. Тя съдържа снимки и интересни факти от живота на летеца. "Убеден съм, че заглавието на тази документална книга, посветена с професионално уважение и приятелска обич на Андрей Тимев - един от най-добрите пилоти на Българската гражданска авиация между 50-те и 80-те години на миналия век трябваше да бъде "ХАХО". Мой добър приятел, същи един от най-добрите граждански пилоти на времето, след като изреди цяла поредица от суперлативи за колегата си Тимев, с доброжелателна усмивка заключи: "А, бе, Андрей на никого не цепеше басма, с една дума - ... |
|
|
Истинска история за саможертва в името на книгите и любовта. Жослен и Антоан се запознават в книжарница - красивата им любов, започнала сред книгите, обаче е засенчена от наближаващата неумолимо нова война. Скоро след като се женят, Антоан е изпратен на фронта срещу немските нашественици, а Жослен остава в китното градче Сен Мало, за да защити толкова любимата си библиотека. След поражението на Франция градът е превърнат в силна крепост, нацистите правят списъци със забранени книги, а по-ценни творби, както безброй други културни съкровища, са под заплаха от кражба. Въпреки крехкото си здраве Жослен успява да укрие част ... |
|
|
Анна Саед-Шах е автор на текстове за песни по музика на Давид Тухманов: “В моя дом” (многогодишен хит на София Ротару) или “Балада за ледения дом”, “Посвещение на приятеля”. Някои познават Анна Саед-Шах като майка и съавтор на певицата Раиса Саед-Шах, други – като постоянен автор на “Новая газета”. И все пак главното в нея не са нито песните, нито журналистиката. Вече много години тя пише ярки, изключително оригинални стихове, които при появата им са благословени от поети като Игор Холин, Хенрих Сапгир, Давид Сомойлов. Печатали са ги най-авторитетните списания и винаги доброжелателно са ги приемали слушателите на ... |
|
|
Десетилетието 1970 - 1980 година бе богато на разнообразни и значими от художествена гледна точка събития, които определяха динамиката и своеобразието на кинематографичния живот. Най-запомнящи се бяха, разбира се, самите филми. По-сполучливите от тях се радваха на доброжелателно отношение от страна на публиката. С безпогрешен инстинкт зрителите припознаха онези произведения, които искрено и задълбочено изследваха конфликтите в реалността или търсеха личностните измерения на историческото време. Аудиторията вече бе съзряла да осмисля и насърчава оригиналното кинематографично мислене, да се радва на всеки по-талантлив опит ... |
|
|
"Тази книга носи името на първото есе в нея - "Мъхът на демокрацията". Избрах това заглавие, защото то покрива голяма територия от проблеми, дискутирани в следващите интервюта. От една страна, можем да забележим ярка близост между мъха и демокрацията, а от друга - драстично пренебрегване на тази близост. Например, мъхът не се сее. Той пониква сам, ако мястото е подходящо за него. При това има голямо разнообразие от мъхове. Всеки мъх вирее при специфични условия. В тази книга се застъпва тезата, че демокрацията е като мъха. Не е необходимо тя да се сее от доброжелателни сеячи, а трябва сама да поникне, ... |
|
|
Когато през 1936 г. Дейл Карнеги завладява ума и сърцата на мислещите хора по света с прозренията си, събрани в книгата "Как да печелим приятели и да влияем на другите", едва ли си е представял, че през 2020 г. останалите, опитващи се ведро и пълноценно да направляват и да преценяват битието си хуманоиди, ще ги оценят като... вечни. Защото той не само призовава, а настоява да не губим хуманоидността си - т.е. човечността, която е присъща само нам. Защото само ние - човеците, сме тези, които могат и да анализират, и да оценяват, и да мечтаят, и да съхраняват... и да добротворят. В бездиханното ежедневие на ... |
|
|
Четвъртата стихосбирка на Цвета Софрониева е покана да се превъплътим в пчели, колибри и бухали, да кацнем на пейките и в студията Парамаунт, и в село Парамун и да доловим как те пускат корени, които се преплитат под всевиждащия поглед на освободените ни криле някъде из тайнствените подземни палати на изворите на поезията. В многоликостта на световете, при пресичането на миналото и бъдещето им, в Несебър и Венеция, Калифорния и Париж, женското съзнание е индивидуално отговорно, творческо и самопроменящо се, посрещащо мъжа като старец и тригодишно момче, поет и наемодател, принц и лисица, копнеещ и копнеж, като Одисей и ... |
|
|
"Странни са капризите на съдбата. Към едни тя е благосклонна. За други вещае трудности и злощастия. Подобна е картината и в българската книжнина. И ако така нареченият "Именник на български ханове" още с появата си на бял свят попадна в полезрението на достойни, доброжелателни и добросъвестни изследвани, то сборникът песни на българите помаци "Веда Словена" предизвика невиждан международен скандал - бе заклеймен, отречен, забранен и захвърлен на бунището. А "Български апокрифен летопис" бе окичен с епитета "неблагонадежден". Но ето, че повече от сто години от първото му издание, ... |
