Сопоставителыное языкознание. Contrastive Linguistics. ... |
|
Проф. д-р Иван Георгов (1862 - 1936), един от създателите на Софийския университет, е между най-видните български учени хуманитаристи. Почти половин век той оглавява Катедрата по история на философията, но освен философ Георгов е и педагог, психолог, филолог и общественик. Приносите му в областта на историята на философията и етиката са относително познати на българската научна общност, докато ценните му проучвания, свързани с общата и детската лингвистика, са далеч по-малко популярни. Сборникът представя на съвременния читател три студии на проф. д-р Иван Георгов (Значение на детската лингвистика, Първите начала на ... |
|
Сборникът "Проблеми на граматичната система на българския език - глагол" е втора част от идейния проект на акад. Валентин Станков за проучване на недостатъчно изяснени или спорни проблеми от граматиката на българския език. Изследванията в настоящия сборник, представени като студии, разглеждат макар и стегнато по обем, но чрез задълбочен лингвистичен анализ значими въпроси от глаголната проблематика. В работите са използвани съвременни научни теории и актуална методология. ... |
|
Andrei Danchev (1933 - 1996) was a Bulgarian linguist, Anglicist and Americanist who worked for the Department of English and American Studies at Sofia University. Danchev was the author of a widely accepted system for the Bulgarian transcription of English names and, together with M. Holman, E. Dimova and M. Savova, also an English-oriented system for the Romanization of Bulgarian known as the Danchev System. ... |
|
Авторката ни разкрива неизследвани досега аспекти в поезията и в преводаческата дейност на Асен Разцветников в контекста на немско-българските литературни отношения и модерната европейска литература на ХХ в. Задълбоченото сравнителноисторическо проучване, откритите и публикувани за първи път факти, изведените от тях съпоставки ни представят един нов - познат и непознат Асен Разцветников, обогатяват знанията ни, като разчупват досегашната ни представа за него. ... |
|
Трудът на изтъкнатия филолог и обществен деятел в следосвобожденска България проф. д-р Любомир Милетич не е издаван на български език досега. Изданието "Родопските говори в българския език", изцяло за първи път през 1912 г. във Виена ("Die Rhodopemundarten der bulgarischen sprache"), е най-всеобхватният научен труд, разглеждащ тези говори и до днес. Преводът на изследването от немски на български език е направен от Енчо Тилев през 2012 г., сто години след излизането му в Австрия. "Любомир Милетич е един от най-изтъкнатите български учени филолози и обществени деятели след Освобождението. На ... |
|
В представения труд авторът изследва реализациите на фонемите, които изпълняват словообразувателни и формообразувателни функции в семитските езици, и изказва хипотези за тяхното първоначално значение. Виктор Тодоров завършва арабистика в СУ Св. Климент Охридски. Доктор по филология (арабско езикознание) и доцент по езикознание в катедра Арабистика и семитология на Софийския университет. Преподава теоретичните дисциплини Морфология на арабския език и Увод в семитохамитското езикознание. Автор е на редица публикации в областта на сравнителната семитология. През 2007 г. излиза от печат монографията му Словоизменението в ... |
|
Суми и имена с вторична семантична и морфологична мотивация. ... С термина народна етимология филолозите по принцип означават спонтанния опит на говорещия да осмисли някоя неясна чужда, но понякога и рядка или остаряла домашна дума, като я сближи формално и/или съдържателно с друга по-позната. Резултатите от този похват обикновено се илюстрират с изопачени думи като полуклиника, полюлей, стереопор, сушоар или с обяснения, че Коледа е, когато колят свинете, че полипът се нарича така, защото полепва, а пържола се казва така, понеже се пържи. Ето как Чудомир най-непринудено онагледява въпросния похват чрез опитите на Динко ... |
|
Издателство "Захарий Стоянов" предлага на читателите си книгата "Избрани студии" от акад. Михаил Виденов , изтъкнат езиковед, основоположник на българската школа в социолингвистиката. Книгата съдържа разработки, свързани с философията на езика. Авторът в първата студия разглежда българския книжовен език във връзка с пражката теория за книжовните езици. Тази чешка теория е едно от най-високите постижения на славистиката, а акад. Михаил Виденов я познава из основи, той е доктор по философия на Карловия университет и е бил преподавател в това най-авторитетно висше училище в Прага, участвал е в прочутия ... |
|
В настоящия лексикон, който в структурно отношение е първи по рода си сред нашите речникови пособия, са представени съществителни и прилагателни имена, както и незначителен брой глаголи в българския език като напр. ампер, бакелит, водевил, гоблен, далия, ердел, жакард, зегерка, иприт, каолин, легхорн, мансарда, мелба, никотин, опел, питон, ръгби, силует, тюл, уорчестър, фаянс, хулиган, цепелин, чиния, шрапел, юни, януари, бикфордов, бордолезов, бунзенов, валпургиев, карданов, галванизирам, пастьоризирам, херметизирам. Обединяващо при тях е обстоятелството, че са производни от собствени имена с основна цел създаването на ... |
|
Авторът на тази книга е роден на 5 юни 1934г. в с. Каменово, Разградско. Начално и средно образование завършва в гр. Тутракан, а висше филологическо - в Софийския университет "Св. Климент Охридски". 13 години е гимназиален учите в Тутракан. От есента на 1969г. работи в Института за българския език при Българската академия на науките като научен сътрудник в Секцията за общи, индоевропейско и балканско езикознание с класически и нови езици (преименувана по-късно в Секция за българска етимология, а в началото на 2001 г. в Секция за българска етимология и ономастика). Ръководител е на Секцията от 1 януари 1990г. ... |
|
В книгата се разглежда склонението на съществителните с показател *-nt-, засвидетелствано във всички славянски езици. Изследването протича в диахронен и в синхронен план. Специално внимание е отделено на индоевропейската перспектива на проблематиката, свързана с произхода на форманта *-nt- в праславянски, и настоящите научни дискусии в индоевропеистиката, свързани с морфологичния клас, образуван с него. Обстойно се анализират старобългарските и среднобългарските данни, които могат да се извлекат от достигналите до наши дни писмени паметници. Изследването стига до съвременното състояние и диалектите на българския език, ... |