"Забравените от небето" разказва за житейските неволи на столетниците от Родопите. Една съкровищница от мисли, чувства и тихи копнежи разкрива безценните си богатства. Тънката нишка между живота и смъртта се разплита пред морните очи на старците, но небето все така упорито не простира ръце, за да ги прибере. Различни са историите, на които се базират документалните разкази, но във всяка една от тях пулсира безсмъртното сърце на разказвача, носи неподражаемия му дух. С майсторско проникновение на народопсихолог, Екатерина Томова успява да навлезе в света на родопчани и да ги накара да разкажат за своя живот - на ... |
|
Незабравими герои, чудни приключения и дълбоки поуки. Това е само малка част от всичко, което ще откриете на страниците на тази книга. Подбрахме десет от най-харесваните български приказки, с които сме израснали, и сме сигурни, че и вашите деца ще ги обикнат. Вярваме, че тази специална селекция ще стопли дома ви и сърцата на любимите ви хора. ... |
|
Божидар Богданов е роден на 30 януари 1963 г. в с. Деков, обл. Плевен. Завършил е българска филология във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Печата предимно в "Литературен вестник" и "Литературен форум", но също и в сп. "Пламък", сп. "Летописи", сп. "Mope", алм. "Света гора" и др. Издал е 13 книги с поезия, по-важните от които са: "Българско народностно тяло", "Дим над библиотеката", "Хекзаметри", "Интериори", "Демиургически упражнения", "Метафизика на движенията" и & ... |
|
"Скандалните книги са забраненият плод, към който всеки посяга. Иска да вкуси нещо непознато, различно от ординарната литература. Те хрупкат между зъбите като ябълката от Адамово време. Скандалните книги са живецът на литературата. Без тях книжнината мирише на застояло. Наподобява добре сготвено, но постно ястие. Езикът изтръпва, докато ближеш пръстите и прелистваш страниците. Скандалните книги се спотайват в мазето на библиотеките. Преследвани, четени в тъмна доба, старателно крити под одъра. Изгаряни и спасявани, те дописват по свой начин развоя на свободното слово. Колко са ония, за които си спомняме? ... |
|
В едно книжно тяло са събрани шест части на Юлияда. ... "Този опит за портрет на Юлия Огнянова бе породен от идеята да се събере материал за историята на Бургаския театър 1957 - 1961 г. - онзи период, оплодил българския театър за години напред. Идеята за това бе на Вили Цанков , който, за голямо съжаление, не дочака финала на начинанието. Книгата може и да се казва и По пътеките на Юлия, защото аз отидох там, където тя е работила - Бургас, Смолян, Ловеч, Ямбол, Хасково, Пловдив, София... Навсякъде срещах нейни съмишленици - ученици, актьори, режисьори, художници. Те до един бяха "летели" и искаха този ... |
|
"Когато във теб руините на спомена се сгромолясат, и пепел, и дим се извият към студеното нощно небе, когато си опустошена и пътят ти е буренясал - спри, послушай - и чуй! - как дуата расте... Когато нагарчат ти думите и мълчанието те причаква, а твоето минало просто е разплакано малко дете, и да откъртиш от себе си любовта се опитваш във мрака, но си изгубила всичко... А душата расте. Свита в ъгъла на самотата - възпяваш свободата си жалка... А дъждът - в тишината на болката пак въжета плете. И сърцето умира... умира по малко... Но душата - расте..." Валентина Радинска ... |
|
"Евтим Евтимов (1933 - 2016) беше и си остава големият поет на България. Голям го направи не критиката, която често го пренебрегваше, голям е от обичта на поколения българи, които и днес се обясняват в любов с неговите стихове. Подобно на баща му, който откраднал майка му от родителите ѝ, и на Евтим, както разказваше самият той, било съдено да открадне големите си любови - но не от родния им дом, а от съпрузите им. Когато през 1964 г. среща поетесата Петя Йорданова, и двамата имат семейства, но любовта им е толкова силна, че ги кара да загърбят предразсъдъците на времето си. Тази непозволена и скандална любов, ... |
|
Едва ли има град в света, за който да се e говорило или даже пяло повече. Като че ли всички са виждали изображения на Статуята на Свободата, Бруклинския мост или „Таймс Скуеър”. И все пак, има ли своите тайни градът, който никога не спи? Пътеводителят на „Нешънъл Джеографик" – „Ню Йорк” има амбицията да разкрие всичко онова, което може би е останало встрани от бляскавите фасади, впечатляващите небостъргачи и артистичното очарование, но определено си струва да се види. Със своите 272 страници, изключителни ярки фотографии, цветни карти и интригуващи рубрики, „Ню Йорк” е точно книгата, от която се нуждаете, ако сте ... |
|
"Реката тук е ламя. Първо се спуска от Вежен черна и бяла - Черни Вит и Бели Вит. Черната е от земята, бялата е от небето. Черното е от усойните долове, бялото - от снежните хребети. С бялото на бързеите, зеленото на вировете и червеното на чукарите. Сила! И красота. И ако човек има воля да остави от него да се оттече омерзението на ежедневието и седне на върбовия бряг да погледа със сърцето си как струи животът, ще я види. Ламята. Очите и светят с мрачния блясък на предвечните вулкани, лапите ѝ дълбаят каньони и пещери, въртопи и подмоли, мускулите ѝ набъбват от дъждове и порои... Ту е бяла от облаци, ... |
|
Забравеното антично знание за свещеното единство между Небето и Земята. В тази книга е изложена напълно непозната астрологична концепция или реконструкция на едно забравено мистично знание зародило се по време на последната Златна епоха. То било достъпно за малцина просветени майстори на окултните науки, притежаващи тайното знание за свещеното единството между Небето и Земята. В първата част от книгата авторът разглежда в дълбочина основните понятия в античната астрология, както и причините поради, които тази наука функционира, базирайки се на оригинални астрологични трактати от най-изтъкнатите астролози на античността, ... |
|
"Вятърът - тоя нехранимайко - заради него обедняхме и ходехме боси и гладни. Защото искахме да го хванем, да го яхнем, да се вдигнем с него над земята. Да летим свободни, млади и да галим върховете на планините с петите си. Вятърът. Заради него остаряхме така неусетно. Той нахвърля сняг върху косите ни. Вятърът. Заради него изгубихме силите си, той ги взе и ги отнесе на небето, да ги даде на звездите, за да светят още по-ярко, а ние да мечтаем още по-силно да ги стигнем." Из книгата "Разказах тези спомени на дъщеря си - Мария, за да не забравим. Да не забравим всички онези, които направиха живота ни такъв, ... |
|
Слънцето блести в отражението на сапфирените вълни, небето е в цвят на метличина, а пухкавите като захарен памук облаци бавно се носят към плажа. Ария Филипс израства на райски остров и от малка помага в семейния хотел.След смъртта на баща си, тя прави всичко по силите си да го спаси. Но парите са малко, а гостите - още по-малко. Когато успешният хотелиер Ноа Кембъл пристига на острова и предлага помощта си, Ария знае, че той може да спаси хотела ѝ. Двамата си обещават, че отношенията им ще останат само професионални. Въпреки миналото, чувствата и онази целувка, която Ария не може да забрави. Рискът да загуби дома ... |