Книгата е от серията за детско-юношеска класика "Златно перо". ... Кри-кри... Приказките започват. Преди много години едно щурче ги разказва на писателя Константин Константинов . Той ги записа и ги подари на децата, за да ги отведе с чудна каляска от синьо стъкло в един вълшебен свят. Там има сребърни гори, седефени лодки и кристални дворци, но и захарни петлета, и палави котета. А щом хората заспят, играчките оживяват и се веселят до зори. Ето - синята каляска се задава. Качете се и вие в нея и на добър път към приказното царство! ... |
|
Изданието е съвместимо с настоящата учебна програма. ... Читанката за 4. клас: отговаря на програмата по български език за 4. клас на МОН; постигнат е изискваният баланс между уроците за нови знания и за упражнения; теоретичният материал е поднесен достъпно; илюстрациите са функционални и съобразени с възрастовите особености на учениците; включени са предвидените от програмата жанрове; предложени са текстове за уроците по извънкласно четене; упражненията и задачите насочват вниманието на учениците към по-задълбочено възприемане и осмисляне на текста. Учебната система по български език за 4. клас на ... |
|
|
|
Константин Константинов (1890 - 1970) е роден в Сливен. По майчина линия е потомък на Добри Чинтулов . През 1911 г. завършва юридическия факултет на Софийския университет. Дълги години работи като юрист. След 1944 г. е директор на радио "София" и представител на Съюза на българските писатели. От 1947 г. се отдава само на литературен труд. В този сборник на Константин Константинов са подбрани най-хубавите приказки и разкази за деца от книгите му: "Приказки за тебе" (1924), "Приказки на щурчето" (1927), "Отбор юнаци" (1933), "Ехо-о-о" (1938), "Приключенията на ... |
|
Второ допълнено и преработено издание. ... Приказки, песнички и стихчета от класиците на българската литература с оригиналните илюстрации от миналия век, отбрани от Румяна Пенчева и Мирела Костадинова. Тази книга разтваря пред малкия читател вратите на сияйните палати на българската мъдрост. Тя представя чрез перото на класиците ни добродетелния свят на детето. Втурва неговото въображение в простите-сложни неща, които правят живота. Всеки родител желае добро на децата си. Чрез тази книга доброто незабелязано прониква в детската душа, за да я озари с още светлина и за да ѝ пошепне: "Чист свят съществува!& ... |
|
В сборника Приказки за тебе (1924 г.) са събрани най-хубавите приказки и разкази за деца. Константин Илиев Константинов (1890 - 1970) е роден в Сливен. Завършва право и работи като адвокат, съдия и юрисконсулт. Директор на Радио София през 1944 г. Едва осемнайсетгодишен редовно сътрудничи на Българан, Българска сбирка, Наблюдател, Слънчоглед. Пише романи, мемоари, разкази за деца и възрастни и приказки. Превежда от руски и френски език. Книгата е част от серията Златни детски книги на издателство Труд ."– Умори ли се да слушаш?... Ха, стига вече! Ела да се поразходим малко, че после пак ще продължим. Я ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Книгата е част от поредицата "Библиотека на ученика. Българска класика за деца и юноши" на издателство "Скорпио". ... В този сборник на Константин Константинов са подбрани най-хубавите приказки и разкази за деца от книгите му: "Приказки за тебе" (1924), "Приказки на щурчето" (1927), "Отбор юнаци" (1933), "Ехо-о-о" (1938), "Приключенията на котарака Мър-Мър" (1945). ... |
|
Детската книжка Медената питка от Константин Константинов е с красивите илюстрации на Любен Зидаров."Кри-кри, кри-кри" - запя домашното щурче нейде под стария долап. В огнището играят сини пламъчета. Зад стените се разхожда нощта и тук всички заспаха. Само ние с тебе сме будни още и там - в тъмния ъгъл - куклите почват своя нощен живот. Ето пъстрият палячо пляска ръце и се кланя на голямата кукла, автомобилът навива пружината си, а малката латерничка тихо-тихо засвирва. Ела по-близо до мене, детко, погледни малките пламъци и затвори очи! Ето пристигна нашата синя каляска, теглена от две бели пеперуди, и чака. ... |
|
"Това е четвъртата ми книга и тези, които са чели някои от предишните, вече би трябвало да имат представа що за автор съм. Разбира се, този сборник с разкази и повести много ми харесва. Хареса се и на други, но имаше и такива, които хич не го одобриха. Забележките бяха по-скоро идеологически. Напоследък все по-често чувам мнението, че едва ли не литературата не трябвало да се занимава с действителността... Както знаете и в други времена се е очаквало писателите да са послушни. И колкото по-послушни са били те, толкова по-лоши са ставали нещата за обикновените хора. Историите, които съм разказвал започват във ... |
|
"Аллах е плюшено мече" е сборник с разкази и повести от Константин Г. Константинов . Тези истории са забавни и приятни за четене и макар, че понякога здраво разсмиват читателя, в тях има и много отчаяние от днешните времена. Въпреки, че са с много различни сюжети, тези текстове са композиционно свързани и изразяват една друга гледна точка за това, което става около всички нас. Както и предишната книга на автора - романа "Брегът", и тази е написана, за да доставя удоволствие на малко по-интелигентните читатели. Това не означава, че в нея ще намерите литературен снобизъм и елитаризъм, грубиянски хумор ... |
|
Книгата е част от поредицата "Българска класика" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Път през годините" разказва за обществения и културния живот в България от първата половина на ХХ век, когато в българската култура се включва ново поколение писатели, художници, музиканти, актьори, учени, интелектуалци. Константин Константинов пише духовна и социална биография на това поколение. Оживяват образите на Димчо Дебелянов , Николай Лилиев , Боян Пенев , Димитър Подвързачов, Сирак Скитник, Йордан Йовков , Георги Райчев , Никола Вапцаров , Владимир Василев, Елисавета Багряна и мнозина ... |
|
"Тази книга, като никоя друга, отразява безвремието, в което живяхме. Помня колко бях потресен, когато я четох за първи път, през 1997 г. Хората бързо забравиха правителствата, при които добре облечени бизнесмени се стреляха по заведения и инфлацията галопираше, а обикновеният човек изпадаше в отчаяние, в депресия. Чудеше се дали да остане в родината си, или с пламтящи от треска очи да търси начин как да се озове в бленувания Запад - тогава още не бяхме в Европа. Тази реалност сякаш плашеше българския писател. Но не и Деян Енев . Разказите в този сборник нагазваха смело в най-дълбокото на родното, придърпваха ... |