Какво бе имала предвид, когато го нарече Зеления рицар? Може би интуитивно е надникнала в бъдещето, видяла го е като инструмент на справедливостта, нещо като неопределено блуждаеща морална сила, като неофициален скитащ се ангел. Той би могъл да потърси справедливо възмездие като убие Лукас, или още по-добре, като го осакати. Това бе първоначалният му образ. По-късно обаче той му прости и го наказа само с това символично пускане на малко кръв. Щеше ли Лукас да цени този белег, чудеше се Клемънт, щеше ли да каже на някого, щеше ли да каже на Алеф? Разбира се, Зеления рицар от поемата подлага на изпитание своя опонент от ... |
|
|
Един от най-напрегнатите романи на Стивън Кинг, измъчващ читателя с лъжливи надежди, ужаси, чудеса... ... В клетките на затвора, издълбани в Студената планина по протежение на дълга редица, известна като "Зеленият път", изроди убийци, като психопата "Били хлапето" Уортън и налудничавия Едуард Делакроа, оковани очакват смъртта си. Охраняват ги надзиратели като добрия Пол Еджкоум и садисти като Пърси Уетмор. Но никой добър или лош, виновен или невинен не е виждал изрод като новия затворник Джон Кофи, осъден на смърт за изнасилване и убийство на две млади момичета. Дали Кофи е сатана в човешки образ? Или ... |
|
|
Жабки зелени е книга със стихотворения за деца на Анита Тарасевич . Авторката на приказката Коледата на майка Зайка, на веселите стихотворения в Петленце, момченце и забавната история в две книжки за мишлетата Миш и Маш отново ще изненада децата с много въображение и вълнуващи открития. А красивите черно-бели илюстрации на Матея Аркова допълват пътешествието в чудния детски свят. ... |
|
|
Документален роман от Ким Го. В тази книга са представени съвременни реални истории за духовните търсения и развитието на привидно обикновен човек по зеления път на познанието. Всяка написана дума е истина, но пък всеки разполага със свободата да я възприеме като художествена измислица."Когато човек загуби цялото си семейство, когато я изгледа тая мъка... се моли само да дойде неговият ред. Пет години се учдех какви наркотици и алкохол да използвам, за да мога да заспя. Наливах се до момента, в който започвах да се бутам в стените, за да мога да забравя, да се отърся. За да спра да си представям коя, кога и как ще ... |
|
|
Консервативно за екологията. ... Състоянието на околната среда изправя планетата пред все по-тежки проблеми. Нашето бъдеще изглежда под въпрос и това кара много природозащитници да настояват за крайни мерки. Има ли наистина място за паника, апокалиптични визии и налагат ли се тежки регулации, за да бъде спасена природата? В "Зелената философия" британският философ Роджър Скрутън предлага един различен, по-умерен, консервативен подход. Според него държавните институции и международните неправителствени организации не могат да решат проблемите с околната среда. Тяхната политика по-скоро ги задълбочава, защото се ... |
|
|
"Зеленото ухо" въвежда читателя в красивия фантастичен свят на Любен Дилов - авторът, който не само постави началото на българската научна фантастика, но и я изведе до международно признание. Както в популярните си произведения, така и в "Зеленото ухо", авторът намира подходящи ситуации, в които интригуващо преплита фантастика, философия и хумор. Пред героите е поставен въпросът за човечността във времето на техническия прогрес. ... |
|
|
"Жабчето Жечка се появи на бял свят в една малка селска рекичка. Нямаше я дори на картата! Рекичката течеше през равна равнина, в нея се оглеждаха зелени царевици и златоглави слънчогледи – защото тя си беше истинско огледало: течеше така бавно, че водата и изглеждаше неподвижна. На брега се препичаха на слънце трима батковци–жабоци. Жечка заплува радостно към тях – така и се искаше да побъбри с някого! — Я, нова реколта попови лъжички! – извика присмехулно единият от жабоците. – Дори крачета още си няма! Жечка не можеше да се види, но ужасно и домъчня. Толкова ли е грозна! Всъщност тя приличаше на рибка – с голяма ... |
|
|
"Слънцата се раждат чисти. Както и хората. И това слънце в началото, когато изгряваше, беше ослепително чисто и ярко. То пламтеше с неудържима сила и се издигаше все по-нагоре и по-нагоре. - Отдавна не сме имали подобно слънце! - Изключително слънце! - Ето, това е слънце! - казваха хората Така се говореше, така се пишеше. Но слънцето достигна зенита. Спря там, чисто и алено, а после започна да слиза полека надолу. Залязваше. - Това слънце още в самото начало беше съмнително! - казаха - Какво ти съмнително! Направо си беше... - И чие?!? ... И започнаха да разправят едни работи за слънцето... Най-различни работи, от ... |
|
|
Облагородяването на овощните дървета със зелени калеми през периода на вегетацията е нова дейност в овощарството. В настоящата книга авторът излага резултатите на 20-годишен труд. Над 10 интересни метода, които могат да заинтригуват любознателните читатели и да послужат за работа в градината. ... |
|
|
"Петдесет години живея този живот, от четиридесет и две се опитвам да разплета загадката му, а от трийсет и пет си водя дневници с подсказки за тази загадка. Бележки за успехи и провали, радости и мъки, неща, които ме карат да се дивя, и неща, които ме карат да се смея хищно. Трийсет и пет години на осъзнаване, спомняне, разпознаване, събиране и записване какво ме е развълнувало или движило по пътя. Как да бъда справедлив. Как да съм по-малко стресиран. Как да се забавлявам. Как да наранявам хората по-малко. Как да се наранявам по-малко. Как да бъда добър човек. Как да получа това, което искам. Как да имам смисъл в ... |
|
|
Илюстровано издание на една от най-обичаните детски класики. С послеслов от Маргарет Атууд . Матю Кътбърт и неговата сестра Марила искат да осиновят момче, което да им помага с ежедневните задачи в тяхната ферма Зелените стрехи. Вместо това обаче сиропиталището им изпраща луничавата Анн Шърли - червенокосо единайсетгодишно момиче, което има безгранично въображение и непокорен нрав. Но преди да успеят да го върнат, малкото момиче спечелва сърцата им. Тази щастлива грешка ще промени живота и на тримата и ще донесе нови емоции на малката общност на Авънлий."Ще си представям обаче, че съм вятърът, който повява във ... |
|
|
"Помниш ли как подтичвахме подир Елена, която се щураше по света - кой знае защо и накъде? Е, сега е спряла (само за малко) под старата маслина, надянала е розови очила и се взира право в теб. Или не - обхожда с поглед света, в търсене на Оня Костадин, с когото ще избяга. Не От, а Към. Към реката, към хлебарницата, към всеки бар, пълен с чужди хора, пробиващи с очи дупки в масите. Не се вижда накъде гледа, скрита зад тези смешни розови очила, само върти глава и слуша вятъра. Много вятър има в тази книга - фучи и блъска, докато изрови болката и я запокити насред забравата, откъдето тя няма да се върне. Никога. Чудиш ... |
