Заедно с появата на планетарните измерения на бизнеса, финансите, търговията и информацията, е задействан процесът на локализиране и фиксиране на мястото. Глобализацията за едни означава локализация на много други. В наши дни свободата на придвижване - неравномерно разпределено благо - бързо става важен действащ фактор. Тази книга е важен принос към развитието на социалната теория днес. Написана е не само с най-висока професионална вещина, а и с поемане на социален ангажимент от страна на автора. Начинът на мислене, както и проблемът, който поставя, са от интерес за специалисти по социология, философия, политически науки, ... |
|
Бежанци от войни и деспотични режими или от мизерно и безперспективно съществуване са чукали на чужди врати още от самото начало на съвременната епоха. За хората зад тези врати те винаги са били - и продължават да бъдат - пришълци. Пришълците обикновено пораждат страх, защото са "чужди" и следователно опасно непредвидими. Днес обаче сме свидетели на истинска "морална паника"; страх, че някакво непознато бедствие застрашава нашето общество. Тези номади - не по собствена воля, а по прищявка на безжалостна съдба - ни припомнят колко уязвимо е собственото ни социално положение и колко несигурно е ... |
|
Разговори с полски интелектуалци. ... "Интересът на българската интелигенция към полската култура е отдавнашен и като че винаги е бил свързан с желанието за разчупване на традиционните схеми и отваряне към съвременното европейско изкуство - за какъвто и период да се отнася определението "съвременно". Настоящата книга на Марин Бодаков е подбор от разговори с гостували у нас интелектуалци по покана на Полския институт в периода между 2011 и 2019 година, и то изключително прецизен подбор. Направен е, от една страна, от автора, който бе не само утвърден поет, но и преподавател по критика и критически практики ... |
|
Майк Федърстоун е световноизвестен британски социолог, професор в Голдсмитс, Лондонски университет; гост-професор в университети в Барселона, Женева, Киото, Ресифе, Сао Пауло, Токио, Сингапур, Ванкувър; почетен професор на Нов български университет, София. Той е основател и главен редактор на "Theory, Culture & Society" (1982) - най-влиятелното реферирано списание за културни изследвания в света; на списание "Body & Society" (1995), както и на поредицата от книги "Theory, Culture & Society". Основните му научни интереси са свързани с консумативната култура, социалната и културната теория, ... |
|
Разумът търси себе си в драматичната и нелинейна история на човечеството. В началото е логосът, който отрича мита. Във вековете възникват множество форми и перспективи на разума. Той е монологичен или диалогичен. Диалогът е фундаментален онтологичен акт на взаимно признаване между човешките същества. Полярната противоположност на диалогичния разум е радикалната негация и нищожност на Другия, смятан за не-човек и заслужаващ робство или смърт. Убиецът на разума е чудовището. Чудовището е обезобразен човек: няма лице. Неговата душа е непроницаем мрак. Лицето на разумния човек от плът и кръв е прозорец към безкрайността в ... |
|
"Всяка биография е вписана в историята. Значителна или незначителна, биографията говори за времето си, за обществото, доколкото можем да слушаме, да четем и да интерпретираме. Дали една автобиография или автопортрет заслужават внимание, не е работа да съди или няма значение това, което си мисли и си представя авторът. Всичко е между две абсолютни граници - раждането и смъртта. Раждането е чудо на чудесата. То е първа и винаги уникална среща между природното и свръхприродното. В това е чудото. Смъртта е радикалното предизвикателство да търсим цял живот смисъла на живота. Моите мемоари е разказ за моето търсене." ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
"Нашето общество е потребителско" Бауман, 1999 . Така най-синтезирано бихме могли да определим съвременния етап от човешкото развитие. И в случая не става дума толкова за придобиването и натрупването на материални блага, колкото за изживяванията и усещанията на потребителите в процеса на потребление. ... |
|
Виолета Цолова е автор на стихосбирките "Отлитащите думи" (1990), "C мълчанието разговарям" (1997), "Ha върха на погледа" (2009). Превела е от английски "Зима в утрото" на Янина Бауман (2003). Публикувала е стихове в литературни издания като "Пламък", "Литературен фронт", "Литературен форум" и др. ... |
|
Четири млади жени влизат в лондонското висше общество и се свързват в таен съюз, за да си намерят съпрузи. Трите постигнаха успех, сега е ред на последната, а може би по пътя ще намери не само съпруг, а и истинската любов и то на най-неочакваното място... След три сезона в Лондон, бащата на Дейзи Бауман и поставя ултиматум: да си намери съпруг. Веднага. И ако Дейзи и този път не впримчи подходящия ухажор, ще бъде омъжена за човека, който баща ѝ е избрал: безскрупулния и надменен Матю Суифт. Дейзи е в ужас. Една Бауман никога не приема поражението и тя е решена да направи каквото трябва, за да се омъжи за някого - ... |
|
"Автобиография за четири ръце" е пъстра картина на бурния живот на Гедройч на фона на най-важните събития в Европа през ХХ век. Написана увлекателно, но и премерено, тя съдържа същностни размисли за нашето време и любопитни факти и истории за личности и процеси, интересни за всеки европеец. Книгата несъмнено ще обогати и българските литератори, историци, всички, на които не е безразлично в какъв свят и как живеем. Йежи Гедройч (1906-2000), основателят и ръководителят, мозъкът и душата на легендарния Литературен институт и списание "Култура" в градчето Мезон-Лафит край Париж, е една от знаковите ... |
|
Поетът и художник Циприан Камил Норвид (1821 - 1883) е последната голяма фигура на Полския романтизъм. За разлика от по-възрастните Адам Мицкевич, Юлиуш Словацки и Зигмунт Красински, той трудно попада в канона на литературата. Голямото му преоткриване се случва едва в последните години на XIX век, а през 1907 година Норвид е вече наречен първият полски символист. Настоящото издание с творби на тъмния голям класик на полската литература предлага преводи, дело на големия полски българист Войчех Галонзка и на мъдрия български поет Петър Първанов . ... |
|
"Може да се каже, че на изкуствения интелект едновременно му проработи късметът и същевременно забележимо не му провървя. С разработването му се занимаваха изключителни мислители, учени, алгоритмисти, програмисти. Въпреки това, използването на термина изкуствен интелект през цялото време пораждаше надежди, които за пореден път се оказваха илюзорни. Книгата на Игор Шнуренко е може би първата книга на руски език, в която авторът успява да избегне възторжените очаквания и паническите страхове. Това е завладяващ разказ за историята и текущото състояние на изследванията и разработките в областта на изкуствения интелект.& ... |