Златомир Златанов е автор на повече от десет книги с поезия, проза и есеистика, между които "Входът на пустинята", "Нощни плажове", "Японецът и потокът", "Храмови сънища", "На острова на копрофилите", "Езикът на неговата сянка", "Протоколи за другия", "Пола", "Хетерографии", "Лаканиански мрежи". ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Лимитрофии. Стихотворения и поеми е непредсказуемото и смело завръщане на Златомир Златанов към началото на творческия му път, белязан от неговата поезия през 80-те години, донесла му ранна слава и признание. Книгата включва изцяло нови стихотворения и поеми, серия хайку, както и изцяло нова и преработена версия на поемата Ектения (2012), централна за развоя на Златанов в уникалния за него синтез между поезия, фикция и теория. В тази книга зрелият Златанов предлага път към себе си и вълнуващите го теми в поезията и отвъд нея - мистицизъм и технологии, бедност и неравенства, упадък и градскост, перверзия и норма, високо ... |
|
|
Златомир Златанов не е само едно от най-значимите имена в българската литература през последните две десетилетия на ХХ век, автор на емблематични за нейните развойни тенденции книги, той - и като поет, и като прозаик, и като есеист - изразява най-представително модерния обрат на нейното развитие. ... |
|
|
"Тази книга е съпротива. Значенията ѝ са придобити през собствената еволюция на многоръкия Златанов - еволюция, която не се интересува от начало и край, от контекст и време. Самотното му основание са фигури като Лакан, Бадиу, Фуко , Жижек. Сърцевината му е отвращението от капитализма. Това есе е за онези, които отчаяно търсят или биха били предизвикани да търсят в тази посока. Блестящо, филигранно, информирано, не-българско, високомерно, философско, без да бъде нито за миг (не)поетично, есето те всмуква в дълбините на логиката си. И превръща Златанов в един самотен автентичен жив български модерен мислител, ... |
|
|
Съставител: Станимир Панайотов. ... Събрани пиеси на Златормир Златанов."Драматургията на Златанов е завръщането на бъдещето в миналото на съвременната българска литература." Владимир Сабоурин "Златанов е усърдно и инатливо заседнал в една негативна аутопсия на заклещения между ченгеджийското минало и все така незапочващото настояще на свободата на уж новия човек, т.е. предприемача. Новият субект на прехода трябваше да е майстор-господар на самия себе си. Тези пиеси се ситуират и в хватката на застиналото настояще на скопения от автогосподарстването си човек. Ако има някакъв обобщим и колективен субект, ... |
|
|
Новата книга на Златомир Златанов е продължение на предишните две - "Лаканиански мрежи" (2005) и „Отвъд травма и революция" (2006) - в които по примера на психоанализата на Лакан и творчеството на актуални леви мислители като Джорджо Агамбен, Жак Рансиер, Славой Жижек, за да изброим само някои от тях, е направен опит да се очертае интелектуалната и политическата ситуация от началото на новия век. Сега акцентът е поставен върху сложната философия на един от най-значимите живи френски философи - Ален Бадиу (роден 1937), чието влияние в родината му и зад граница започва да проличава едва наскоро, което дава ... |
|
|
Откъси от две от най-завладяващите произведения на Бел "Картини от Персия" и "Сирия: пустинята и засетите земи". ... Историята на Гертруд Бел е една от най-вълнуващите истории за жените пътешественички през XIX век. Тя е личност, изпреварила времето си, пример за приключенски дух в свят, в който всички привилегии са достъпни за мъжете. Бел учи нова история в Оксфорд в епоха, когато за жените това е било невъзможно. Дипломира се с отличие и проявява жив интерес към политиката. Тя е запален пътешественик и изследовател и пътуванията ѝ я отвеждат в Персия, Сирия, Ирак и по-надалеч. Бел документира ... |
|
|
"Златомир Златанов не е само едно от най-значимите имена в българската литература през последните две десетилетия на ХХ и началото на ХХI век, автор на емблематични за нейните развойни тенденции книги, той - и като поет, и като прозаик, и като есеист - изразява най-представително модерния обрат на нейното развитие." Светлозар Игов ... |
|
|
Южна Америка - истории от земята на инките. ... Книгата открива истории, скрити между бреговете на Атлантическия и Тихия океан. Вълнуващи, сладкодумно разказани, истории за водопадите Игуасу и Рио де Жанейро, за древната столица на инките Куско, загадъчния Мачу Пикчу и плаващите острови Урос в Перу, за Ла Пас, Тиуанако и мистичното езеро Титикака в Боливия. В тях оживява съвременна Южна Америка с нейните природни забележителности, климат и минало, в което са се въздигали и падали могъщи древни цивилизации. ... |
|
|
Този път няма шега. Гората на призраците наистина е преживяла тежка катастрофа - толкова тежка, че вече прилича на пустиня. И дори намесата на Ане-Червенокоска едва ли ще може да промени нещо... Но дали наистина е така? Или смелостта на малката героиня отново ще преодолее всички препятствия, с които я посреща вълшебната гора? Без да се колебае особено много (както винаги), червенокосата палавница се впуска в главоломни приключения, за да разкрие поредната тайна на магическия свят-игра. ... |
|
|
„Реймон се изненада от жената, седнала срещу него в работническия трамвай. Той далеч не страдаше, че всяка вечер се слива с човешкия му товар - напротив, приятно му бе да си представя, че пътува сред множество преселници на борда на параход, който цепи мрака. Чувстваше се удобно сред тези хора и далеч не подозираше, че една думичка бе достатъчна, за да изникне изведнъж пустинята, която разделя класите, както разделя и отделните личности. Върховната възможна близост навярно беше в този досег, в това съвместно гмуркане в мрака с трамвая, който пореше вечерния град. Ала тази вечер той видя срещу себе си една жена - тази дама. ... |
|
|
"Нощни мелодии I и една богиня се изляга безмълвно Лицето, застинало в изгрева, се е взряло във мене, гледа ме втренчено и се изгубва в пътеките с безкраен бръшлян покрити с листа-зари целите бездънен ров с неразгадана тайна и оранжевата премяна на слънцето и Венера, в хладката гръд на нощта се явяваха зов се въздига из заревото на деня снежна тишина натежава о, панделката от косата ми е паднала взряно в мене, застинало е лицето съзерцава като сянка, осъзнава живота си с белотата и тежестта на снега върху пръстта с цвят на рози от земната твърд идещ отдъхва си лицето в синя делва сега и полека избледнява" ... |
