Ernst Ludwig Kirchner (1880 - 1938) is regarded as one of the key figures in 20th-century European art. A Modernist to his bones, he sent seismic waves through the art world with his hard-edged, intensely colored paintings and disseminated his ideas through Die Brücke art movement and the MUIM-Institut school of modernist painting, both of which he cofounded. Kirchner's work reconciled past and present through an Expressionist prism, reflecting the latest avant-garde ideas in art, while exploring traditional academic approaches and subjects. His works tackled social, moral, and emotional questions with a fierce ... |
|
|
"Един милион свещи горяха в него без той лично да си е дал труда да запали и една от тях. Вървеше като благороден елен без да има нужда да се замисля за походката си. Говореше с обичайния си глас, а ехото отекваше сякаш сребърен гонг. Затова и слуховете не спираха да кръжат около него. Много жени и неколцина мъже го обожаваха. Не беше нужно да говорят с него, нито дори да го виждат; те го извикваха в мислите си, особено когато пейзажът беше романтичен, когато слънцето залязваше - силует на благородник с копринени чорапи. Овчари, цигани и магаретари до ден-днешен пеят песни за английския лорд, който хвърли изумрудите ... |
|
|
"Никога не пускаха завесите преди да е станало толкова тъмно, че да не се вижда навън, нито затваряха прозорците, преди да е станало твърде студено. Защо да оставяш деня навън преди да е свършил? Цветята все още грееха; птичките чуруликаха. Често, така се случва, че вечер човек вижда повече, когато нищо не го разсейва, когато няма да се поръчва риба, когато не трябва да се вдига телефона. Там, в тази долчинка с изгорено от слънцето поле, вече се събираха щурецът, мравката и бръмбарът, който търкаляше камъчета от изгорената от слънцето земя през блесналите стърнища." Из книгата Немалко критици смятат, че ... |
|
|
"Ето я бялата къща между дърветата. Вижда се там долу, далеч под нас. Ние ще се гмурнем като плувци, едва докосвайки земята с върха на пръстите. Ще потънем в зеления въздух на листата, Сузан. Бягаме и потъваме. Вълните ни покриват, листата на буковете се събират над главите ни. Ето го големия часовник с позлатените стрелки, които блещукат. Ето ги върховете и плоскостите на покрива на голямата къща. Конярчето шляпа по двора с гумените си ботуши. Това е Елведон." Из книгата ... |
|
|
На работната маса на самоубилата се писателка остава ръкописът на последния й роман "Между действията". Съпругът й няма колебания, че творбата непременно трябва да излезе, защото чрез нея Вирджиния Улф изпраща важно послание. Най-характерната черта на романа е впечатляващата му всеобхватност. Действието се развива в един-единствен ден в малко селище до Лондон, но чрез множеството сценки, включени в колективното празненство, се разкрива богатството на английската литературна традиция. В книгата много се залага на активното съдействие и съпричастие на публиката, а също и на читателя, изправен пред голямо ... |
|
|
"Скоро ще се пречупя. Сякаш завършването на академия за свръхестествени същества не е достатъчно стресиращо, но и любовният ми статус рязко се смени от "сложен" на "пълна катастрофа". А, да, и Кръвопускателката е решила да ни създаде неприятности в огромни размери... Така че кога в академия "Катмиър" е било спокойно? Проблемите продължават да прииждат. Джаксън се отдръпна от мен и е по-студен от камък. Кръгът се разедини заради предстоящата ми коронация. Сякаш нещата не можеха да се влошат повече, а сега има заповед за арест на Хъдсън и на предполагаемите ми престъпления, което очевидно ... |
|
|
"Флъш" е книга с необикновена съдба! Вирджиния Улф започва работа по нея след продължителния творчески процес по шедьовъра си "Вълните" (1931) и я приема повече като литературен експеримент, отколкото като творба, с която да обогати биографията си. Но през 1933-та текстът се публикува в книга и резултатът изненадва всички - "Флъш" се радва на толкова голям успех сред читателите, че става един от най-харесваните романи на британската писателка. Флъш е кокер шпаньол от най-висок клас. Ушите му са красиви, краката му са изящни, а козината му блести като злато. През лятото на 1842 година той ... |
|
|
"Годините" е смела и експериментаторска творба, търсеща нови измерения на романа. Смята се за една от най-реалистичните творби на Улф, която не внушава абстрактни идеи за вселената, битието, а носи тежкия отпечатък на времето, в което е написана. Навярно именно поради това е най-търсена и предпочитана от читателите. Вирджиния Улф представя историята на семейство Парджитър - типични представители на средната класа в периода 1880 - 1937 г. и проследява три поколения от английското семейство като прескача волно във времето. И макар романът да не е семеен портрет, нито семейна сага, той разказва историята и ... |
|
|
Всепризнат шедьовър, роман образец на метода поток на съзнанието, Мисис Далауей (1925) е книгата, която открива пътя на Вирджиния Улф (1882 - 1941) като един от най-големите писатели модернисти на XX век. Стремежът и в крайна сметка постижението на Улф е проникването, по думите на Е. М. Форстър, "навътре в душата" на персонажите, чиито негласно изказани мисли представят по прекрасен начин техния вътрешен свят, често много по-сложен, отколкото бихме могли да предположим, съдейки по външните им изяви."Същинско откровение... Забележително пространна, небивала творба благодарение на множествата, които съдържа. ... |
|
|
В първия си роман, написан с преклонение към английската литература, Вирджиния Улф изцяло е съсредоточена в темата и сюжета. "Далечно плаване" излиза през април 1915 г. и проследява група англичани, които плават към Южна Америка. Сред тях е и Рейчъл Винрейс – невинно момиче, потопено изцяло във въображаемия свят на книгите и музиката, но съвсем незапознато с реалния свят на любовта, брака и секса. Скоро свободният ѝ дух е впримчен от страстта ѝ към Терънс Хюет. Голямата им любов ги подтиква към годеж, след който се намесват други сили на съдбата."Далечно плаване" е плод на големи ... |
|
|
Почукването се повторило три пъти. Госпожа Гейдж скокнала от леглото колкото могла по-бързо и се приближила до прозореца. Там, за нейна най-голяма изненада, кацнал на перваза, стоял един огромен папагал. Дъждът бил спрял, нощта била ясна и лунна. Отначало тя много се изплашила, но скоро разпознала сивия папагал Джеймс и страшно се зарадвала, че е успял да се спаси от огъня. ... |
|
|
Книгата Мигове от живота на Вирджиния Улф излиза на български за първи път и е точно това, което заглавието обещава. Писана в продължение на четири десетилетия, но публикувана години след смъртта на авторката, тази единствена мемоарна творба на британската модернистка предлага избрани мигове от живота ѝ и остава в историята като достоверен и откровен прочит на брилянтния ѝ ум. Събрани в сборник, записките на Улф започват с текстовете Спомени и Щрихи от миналото, посветени на ранните ѝ години. Следващите есета, Хайд парк Гейт 22, Старият Блумсбъри и Сноб ли съм?, са създадени в литературния Клуб на ... |
