В книгата се описва един от най-важните етапи от развитието на драматичния театър в България - неговото институционализиране и професионализация. Чрез изследването на богат изворов материал се представя идеята за съграждането на театъра като символ - презентация на националния идентитет в модерната държава. Проблематизира се отношението държавност - театър, като израз на далновидната културна политика в устройството на равняващото се по европейския цивилизационен модел българско общество. Чрез анализа на емблематични за времето художествени факти от областта на създаващата се национална драматургия и сценичната и ... |
|
Герой на монодрамата е монахът Ивац, придворен хронист, който след краха на Самуилова България се уединява в един манастир в Беласица планина. Свидетел на безброй победи и поражения, той е решил да разкаже в книга истината за това трагично, но велико време. Летописецът чувства за свой дълг да защити владетеля Самуил, когото в онова време се опитват да винят, че не е могъл да спаси България. През 1985 г. пиесата бе поставена от Иван Кондов в Драматичния театър в Благоевград. Ролята на летописеца Ивац изпълняваше актьорът Гавраил Цонков. ... |
|
Едно от най-престижните издания на Института за изкуствознание е Енциклопедия на изобразителните изкуства в България. През 1981 година от печат излиза първият том (А — М), а през 1987 година — вторият (М — Р). С третия том (С — Я) се затваря цикълът на този капитален труд. Текстовете, намерили място в Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, са научно изследване на факти и събития, свързани с историческото развитие на пластическите изкуства по българските земи — от праисторическата епоха до наши дни. Засегнати са всички видове и жанрове на пластическото изкуство — живопис, графика, скулптура, монументални и ... |
|
Аудио книга № 13 от поредицата "Български народни приказки" на издателство "Театър "Пан" съдържа: "Историите на Хитър Петър". ... |
|
Съставители: Георги Каприев , Юрий Дачев . ... "Присъствието на Милен Миланов в българската култура може да се обобщи с две думи: работа и отговорност. Методичната му съпротива срещу посредствеността, най-вече в перспективата на новия български театър и неговата история, въведе корекция в структурата на тази перспектива и формата на театралната история. Акцентът пада върху създаването на памет - при неутрализиране на натиска, упражняван от злободневното и конюнктурното. Влизането в историята, както го изповядва и практикува Милен Миланов, се основава върху безостатъчно дискредитиране на херостратовския комплекс. ... |
|
През периода 1944 - 1989 г. цензурата не съществува като законна отговорна институция, а самото ѝ наличие се отрича от комунистическата власт. По този начин тя става двойна, защото дори нейното съществуване е цензурирано. Творческото изразяване е оковано с верига от звена, процедури и похвати на забраняване и позволяване. Със забраната творбата бива унищожена. Най-често и като позволена тя вече не е същата. Изследването се спира на забранени или трудно и за кратко допуснати до театралната сцена текстове на известни автори от периода, който някои наричат "социализъм", а други - "комунизъм". ... |
|
Книгата се опитва да прочете българската комедия между двете световни войни наново, адекватно на сегашното време, на неговите интереси и език. Търси се подход, в който прагматично - така да се каже, напълно в "духа на комедията" - да се обсъждат авторитетните изказвания по отношение на теоретичните проблеми за комичното и комедията, да се отчитат тяхната свобода, вечно "преобличане" и оцеляване. Безспорно комедиите на Ст. Л. Костов са най-интересният и значим обект на изследване в този исторически период, но не са пропуснати и текстовете на много други негови съвременници, някои от които повече или по- ... |
|
В малък български провинциален театър актьорите репетират "Ромео и Жулиета". Внезапно се появява духът на Шекспир и се намесва в играта. Невероятна история, в която съвременни българи се сблъскват с исторически личности като Адолф Хитлер , Че Гевара, Никола Тесла и Зигмунд Фройд . ... |
|
Свитък втори. ... "Български театър 1900-1917" е втори том от поредицата с извористични материали за миналото на българския драматически театър. И тук, както и в първия том, материалите са подбрани с цел да създадат по-вярна представа за развитието на театралния процес, ситуиран в общокултурния контекст от началото на века до Първата световна война. В този времеви отрязък българския театър навлиза в нов етап от своето развитие - етап на същинско професионализиране на актьорското изкуство, на европеизиране облика на спектакъла и трайно утвърждаване на Народния театър като национално представителна културна ... |
|
Мнозина гледат, но не виждат. ... Книгата "Без маски" включва интервюта с над 20 именити театрали. Това са записи, които Йордан Георгиев е правил от 2008 г. до 2013 г. с Крикор Азарян , Наум Шопов, Велко Кънев , Асен Шопов, Юлия Огнянова, Валери Петров , Васил Михайлов, Валентин Ганев, Александър Морфов, Валентин Танев. Интервюирал е и Мариус Куркински, Маргарита Младенова , Мая Новоселска, Пламен Марков, Стефан Москов, Стефан Цанев , Явор Гърдев, Галин Стоев, Деян Донков, Иван Добчев, Кирил Дончев, Леонид Йовчев. Книгата е жива история на днешния български театър. "За мен беше изненада да науча, че ... |
|
"Най-добрият съвременен български режисьор ни въвежда в своя съзнателен живот като в пиеса - с неподражаем език, непринуденост, пределна откровеност, завидно чувство за хумор, съчетаващо оздравителната самоирония с надделяна, но видима тъга. Тази книга е не просто мемоарна - споделеното е положено върху различни наративни равнища и може да се чете също така като своеобразна история на българския театър от 70-те години на XX век до днес. Иван Добчев не просто проследява, а търси основанията, вниква в логиката на алтернативните процеси и разкрива скрити и забулени страни от случилото се в културния ни живот в едно ... |
|
Ханс-Тийс Леман - професор от университет "Й. В. фон Гьоте" във Франкфурт на Майн, един от основателите на "Институт за приложно театрознание в Гисен, гостуващ професор в редица европейски и световни университети - задачата на теорията е да дава понятията за явленията. През 1999 г. излизат 500-те страници на панорамното му изследване "Постдраматичният театър". На него веднага се възлагат надеждите да даде отговори на потребността за нова теория на съвременния театър и книгата му се превръща във все по-малко оспорвано и все по-утвърдително приемано събитие в световната театрална наука и практика. ... |