Съставител: Пламен Тотев . ... Шедьоври на Евтим Евтимов , Маргарита Петкова , Добромир Банев , Романьола Мирославова и най-хубавите любовни стихове от последните 10 години са събрани в книгата Горчиво вино. Сред тях са наградените творби в Националния конкурс за любовна лирика, селектирани сред стотиците стихотворения, участващи всяка година в конкурса. Заредете се с любов или изразете чувствата си към човека, когото обичате, с тези красиви любовни стихове. Любовта. Невидима за очите, но разпознаваема за сърцето. Защото то бие пълноценно, когато до теб е човекът, който те зарежда с емоция, нежност и сила. Любовта ... |
|
|
"Аз съм поет без име. Написала съм много стихове, за да чуя гласа на душата си, за да чуя гласа на душите ви. Познала съм любовта и смъртта едновременно и затова ги докосвам внимателно. Страхувам се да не изчезнат. Защото любовта е в началото, а смъртта в края на пътя и всички вървим по него, кой както може. Аз съм излязла от земята и ще се превърна на шепа пръст. Затова стиховете ми са здраво свързани с нея. Когато ми е студено, когато ви е студено, вземете късче красота и го сложете между дланите си. То ще ви дари с обич и светлина, която вдига щорите на мъртвия живот. Моята поезия е едно малко камъче в обувката, ... |
|
|
"Снежана Изворска... Едно често споменавано име на млада поетеса от нашите студентски събирания. Бях започнал да си мисля, че онези нейни талантливи изблици са останали там, в онова младо време. Особено, когато ни стана известно, че Снежана е отлетяла и свила семейно гнездо някъде далече, в слънчевата Галилея... И сега, след толкова десетилетия, пред мен е нейната, все тъй неподправено поетична, нова стихосбирка "Между нищото и сбогом". Бих оставил настрани възможността си за лична преценка и бих цитирал напосоки куп бисерни находки в тази книга: "Когато лястовиците напускаха гнездата, / видях как ... |
|
|
"Евтим Евтимов (1933 - 2016) беше и си остава големият поет на България. Голям го направи не критиката, която често го пренебрегваше, голям е от обичта на поколения българи, които и днес се обясняват в любов с неговите стихове. Подобно на баща му, който откраднал майка му от родителите ѝ, и на Евтим, както разказваше самият той, било съдено да открадне големите си любови - но не от родния им дом, а от съпрузите им. Когато през 1964 г. среща поетесата Петя Йорданова, и двамата имат семейства, но любовта им е толкова силна, че ги кара да загърбят предразсъдъците на времето си. Тази непозволена и скандална любов, ... |
|
|
333 известни коктейла от цял свят. Ще откриете всичко за: историята и произхода на алкохолните коктейли; специални препоръки за тяхното приготвяне; невероятен избор на коктейли за всеки вкус. Класически и най-новите рецепти за приготвяне на коктейли със: водка; уиски; текила; бренди; коняк; вино; вермут; ром; джин. ... |
|
|
"Борислав Стоянов е човек, посветил се на едно пластично изкуство - керамиката. Но кой знае защо през последните години пътят му все по-често го води към думите... И е естествено, че стиховете в тази първа негова книга носят отпечатъка на художническия му поглед. Небе за разказване би могла да бъде наречена Книга за Копнежа - толкова очакване за любов и светлина, толкова нежност и надежда бликат от строфите на Борислав Стоянов. Те са безхитростни, чисти, непредвзети, и много, много искрени. Малко ли е това? Никак даже! Повярвайте - в небето на неговата поезия има много за разказване." Валентина Радинска & ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Дария Манева е родена в Нова Загора. Средното си образование получава в СУ "Пейо Кр. Яворов", Пловдив. Завършва Българска филология и Философия в СУ "Св. Климент Охридски". Преподавател по Български език и литература в Пловдив. Автор на литературнокритически статии. Издава стихосбирките: "Дали ще има" (2009), "Равновесие" (2012), "По следите на времето" (2014), "Пътеки" (2016), "Пулс" (2017), "Накъде" (2018), "Възможното" (2019). В новата книга на Дария Манева, "На разсъмване", се откроява темата за светлината като ... |
|
|
Той много би искал да я забрави... Кев Мерипен копнее за красивата благовъзпитана Уинифред Хатауей още от времето, когато той е момче, а нейното семейство го спасява. Но симпатичният мургав младеж е човек с мистериозен произход - и се бои, че мракът на неговото минало би съкрушил деликатната, блестяща Уин. Така че Кев отказва да се предаде на съблазънта... и не след дълго Уин се оказва наранена и изтерзана от него при един изненадващ, опустошителен обрат на съдбата... Може ли тя да го запомни такъв, какъвто е бил преди? Тогава Уин се завръща в Англия... само за да открие, че Кев се е превърнал в коравосърдечен човек, ... |
|
|
Те ще жертват всичко в името на любовта. Джека Лейтън е художничка и мечтае творбите ѝ да станат световноизвестни. Работата в художествената галерия не я удовлетворява, тя чувства, че пропилява артистичната се дарба. По настояване на най-близката си приятелка Ким, дизайнерка на бижута, Джека временно загърбва безмилостния нюйоркски свят на изкуството и се завръща в Едилин. Ще рисува, а и ще види отново чаровния Рийд. Но съдбата понякога има други планове. Доктор Тристан Олдридж не може да забрави Джека. Макар срещата им да е била мимолетна, той още пази снимката ѝ. И щом научава за завръщането ѝ в ... |
|
|
"От години са ми сложили етикета "писател-хуморист". Винаги двете думи заедно, винаги с тиренце... Почти като Римски-Корсаков. Или като дама, приела и фамилията на мъжа си. Разказите в тази книга се получиха някак по-сериозни и по-тъжни от предварителните ми намерения. И ме обхвана страх за етикета: дали това "хуморист" няма да отпадне? Ами, ако отпадне и "писател"... и остане само (-) тирето?" Михаил Вешим "Бе спокойна сутрин, свежа и леко хладна – есента още стъпваше на пръсти, плахо, та да не уплаши лятото. В този град лятото най-късно си отива – понякога се заседява до ... |
|
|
Роденият във Вишеград босненец Станишич (1978) разказва весело-тъжно и сладко-горчиво многовековната история на едно германско село. Преживяло средновековни епидемии и войни, то гледа право в очите на глобализацията и духовния смут на обединена Германия. В него епохите сякаш са пресовани, случките се редуват свободно, смесват се и преминават неусетно през пластовете на времето и материята. Една пленителна смесица от поезия, магия и мит, която отвежда читателя на невъзможно място - в един роман със заразителен балкански хумор и жизнерадост. Станишич, чието семейство емигрира в Германия заради войната, се превръща в ... |
|
|
В романа M-р Гуин в един момент се споменава за малка книга, написана от англо-индиец, Акаш Нараян, и озаглавена Три пъти на разсъмване. Става дума, разбира се, за въображаема книга, но във въображаемите случки тя е и далечно продължение на M-р Гуин отчасти заради удоволствието, споделено от автора, да последвам една определена идея, която имах в главата си. Може да бъде прочетена от всекиго, дори от онези, които никога не са взимали в ръка M-р Гуин, защото става дума за самостоятелна и завършена история. Това не пречи все пак и първата ѝ част да бъде спазено онова, което M-р Гуин обещава - допълнителен поглед върху ... |
