Класическите приключения на мечето от Тъмно Перу. ... Вече 50 години подвизите на Мечето Падингтън радват децата от цял свят. Семейство Браун заминават в чужбина и добре познатото ни мече организира пътуването. Ала госпожа Браун има защо да се притеснява. Защото участва ли Падингтън... - Кой знае къде ще му излезе краят! "Винаги безкрайно съм уважавал Падингтън. Той е истинска британска институция." Стивън Фрай Автор на повече от сто книги, Майкъл Бонд е роден в Нюбъри, Бъркшир, през 1926 г. и отраства в Рединг. На четиринайсет години завършва училище и през следващата година работи в адвокатска кантора, ... |
|
Съставител: Огняна Иванова. ... Легендарният Настрадин Ходжа е живял през XIII век. Роден е в Турция или според други в провинция на Персия. Неговите истории са част от фолклорната традиция не само на турци и перси, а и на азери, кюрди, бенгалци, гуджаратци, пакистанци, казахи, таджики, тюркмени, башкирци, узбеки, уйгури, кримски татари, босненци, румънци, македонци, гърци, албанци, арменци, сефаради, сърби и българи. ... |
|
Вторият том включва стихотворения и поеми."Аз не познавам друг български поет, който тъй отблизо да е сроден с цялостната народна душа и тъй дълбоко да е почувствал нейната мощ. Той а обичаше той живееше с нея - за него възпроизвеждането на тая душа се налагаше не от литературни съображения, не от изискванията на някоя школа, а от една дълбока вътрешна потребност. Когато изобразява нея, той изобразява в същото време и себе си, слива се всецяло с нейната стихия, без да се обезличава, без да жертва своята индивидуалност. Не трябва да се забравя, че Слвейкова големият художник се обуславя от една мощна индивидуална ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
"Чудя се къде ли ходи всеки ден?"Това е история за едно малко мече, което се чуди защо татко му всеки ден отива някъде, вместо да си играят заедно. Къде ли ходи и кое е по-важно от малкото мече? Вижте как Малко Мече ще последва татко си един цял ден и накрая ще разбере, че родителите трябва да ходят на работа. Но това не означава, че не обичат децата си. Точно обратното - именно любовта към децата им дава сили да се справят с работата."Татко Мечо стигна до един голям хълм, който беше толкова висок, че сякаш докосваше небето. Малко Мече едва не падна по гръб, докато се опитваше да види върха. Татко Мечо не ... |
|
В трите тома на Изминат път Данаил Крапчев сам събира и издава стотици свои статии и есета, част от неговото над 40-годишно творчество. Освен на страниците на Зора, те са били публикувани и в другите вестници, в които Крапчев е бил редактор и журналист - Пряпорец, Илинден, Българин, Родина, Отечество и Вардар. Сега, за първи път след 1944 година, те отново са достъпни за българския читател в пълния им обем чрез това издание. Статиите в Изминат път обхващат много широк кръг от теми, по които Даниал Крапчев е писал - демокрацията, парламентаризма, националната ни съдба, българската държавна идея, балканските дилеми, ... |
|
Какво е да разкажеш живота си количествено? Това е въпросът, който разнищва тази книга. Шарли Делуар - едновременно автор и главен герой - винаги е питал за всичко. Когато открил, докато чел една статистика, че на земята има 200 000 диви вълци срещу 400 милиона домашни кучета, той си задал нов въпрос: дали простите цифри дават ясна представа за това, какво става с нашия свят, дали статистиките биха могли да осветлят и собственото му съществуване? Да кажат кой е бил и какъв е в момента на своите 44 години? Като се опитва да представи графично вътрешния и социалния си живот, Шарли Делуар създава нов вид биография: тази, ... |
|
Драматично и амбициозно пътешествие от един от най-добрите автори на пътеписи на нашето време. В сърцето на Азия при древния сблъсък между степта и гората тревистите равнини на Монголия настъпват към Сибир като сиво-зелено море. Някъде дълбоко в тези затворени земи се заражда една от най-страховитите реки на Земята и в продължение на над 1600 километра служи като граница между Русия и Китай. Бодливата тел и наблюдателните кули опасват от край до край руската страна, превръщайки я в най-плътно охраняваната граница на света. На 80-годишна възраст Колин Таброн поема на едно от най-драматичните и амбициозни пътешествия ... |
|
"След лепкавата жега на Буенос Айрес тук всичко е чисто, свежо и хрупкаво като прясно изпрани чаршафи, уютно като планинско селце, пролетно като лютиче, цветно като шепа бонбони, усмихнато като слънчев лъч, синенебо като детски сън. Добродушно и смайващо самотно. Далече, далече от глъчката и шумотевицата, от тълпите и цивилизацията, от бързането и стреса, чак най-отдолу, най-на юг, най-накрая на земята. Fin del Mundo. Краят на света." Така Изабела Шопова описва Ушуая, градчето в най-южната част на Земята, краят на света, който със сигурност няма да сложи край на пътешествията ѝ. След На изток - в рая, ... |
|
Истинската история за мечето Падингтън . ... "- Мече? На гара "Падингтън"? - и госпожа Браун удивено погледна съпруга си. - Не ставай смешен, Хенри. Не може да бъде!" Когато семейство Браун за пръв път виждат мечето Падингтън на гарата, то току-що е прекосило половината свят от далечната си родина - Тъмно Перу. След което животът им никога няма да бъде същият, защото и най-обикновените неща стават ужасно необикновени, когато наблизо е мечето Падингтън! "Винаги безкрайно съм уважавал Падингтън . Той е истинска британска институция." Стивън Фрай Автор на повече от сто книги, Майкъл Бонд ... |
|
Тяхното приятелство ще промени всичко. На Мечия остров вече няма бели мечки. Поне така казва бащата на Ейприл, когато двамата се отправят на научна експедиция в Арктика. Една вечер обаче Ейприл зърва на хоризонта силуета на мечка. Мечка, която не трябва да е там. Мечка, която е гладна, самотна и далеч от дома си. Как се е озовала на Мечия остров и колко буркана с фъстъчено масло ще са нужни на Ейприл, за да спечели доверието ѝ? Последната мечка е пленителна история за красотата на планетата, за разрушителните последици от климатичните промени и за едно невероятно и незабравимо приятелство. Като дете Хана Голд е ... |
|
Лъвът, който си изгубил рева. Мечето Тобиас, което се казвало Тобиас Абвгдежз...я, но една акула му отхапала фамилията. Гутенберг и свраката. Кучето и котката от две купи в центъра на Рига. Това са част от героите на един от най-обичаните латвийски детски писатели, Юрис Звиргздинш, и те го представят по-добре от езиците, на които е получавал (още по-много, включително наградата за най-красива детска книга в Латвия). Имало едно време един град, в който се разхождали мечки. Понякога те водели със себе си хора, за да им свирят, ако им се дотанцува. Защото мечките много обичали да танцуват. Тези мечки не били много и не били ... |
|
Едно малко бяло мече, което повече от всичко обича да вика бау, но невинаги усеща кога да спре. Малко мече, което копнее да бъде голямо и страшно, но не ще и да чуе да не вика бау! Мече, което извиква дори подводно бау! Но идва време, когато над мечето проехтява дружно бау!!! Време, в което мечето научава важен урок и само си обещава да не вика никога, ама никога повече бау! Е, може би само веднъж, за последен път... Мечето, което викаше бау! Да викаш бау или не? Това е въпросът."Привет от Северния полюс, от място, сковано в лед и тишина, тишина по-бяла, по-смълчана и притихнала... Докато не проехтява едно гръмко: – ... |