Признатите от ЮНЕСКО педагози, които определят начина на педагогическото мислене през ХХ век и внасят коренни промени в тази наука, са четирима - Джон Дюи, Георг Кершенщайнер, Мария Монтесори и Антон Макаренко. Украинец по произход, педагог по образование, хуманист по призвание и писател по вътрешно убеждение и желание, Антон Макаренко е първият, който разработва и прилага теория и методика за възпитание в колектив чрез съчетаване на трудова и учебна дейност. Той развива и теорията за семейното възпитание, на което замисля да посвети серия от четири тома "Книга за родителите". В настоящата книга авторът живо ... |
|
В книгата "Най-важното за възпитанието според Монтесори, Корчак, Макаренко, Ериксон, Виготски" са засегнати основни теми и въпроси свързани със специфичните моменти от развитието на детската психика. Кратко, достъпно и ясно са описани методите, които ще улеснят и подпомогнат всеки родител да премине този дълъг, но и сладък път на общуване с детето. За описание и характеризиране на тези моменти ще се обърнем към теориите и опита на едни от най-ярките личности в сферата на педагогиката и психологията - Мария Монтесори , Януш Корчак, Антон Макаренко, Ерик Ериксон, Лев Виготски. Всички те са светила в световен ... |
|
Този учебен труд под заглавието "Класици за социалната педагогика", е съобразен както със съдържанието на програмата за учебната дисциплина "История на социалната педагогика" (ІІІ курс, V семестър) на специалността "Социална педагогика" от педагогическите факултети, така и с вече усвоените знания (още в І курс) по история на педагогиката (І семестър) и история на българското образование (ІІ семестър). Съответно неговото съдържание е съчетано И с изучаването на по-рано издадената в екип с Н. Кръстева учебна книга "История на социалната педагогика" (2008) - двете помагала са общ ... |
|
42 шанса за Нея и Него. Думите, които е забранено да казваме на жените, за да не навличаме неприятности на себе си и главоболие на тях. Книгата по духовит начин описва типичните недоразумения в отношенията между мъжа и жената, породени от различията между тях. Да познаваш същността на другия често е пътят да установиш хармония във всекидневното общуване. Ето защо всяка глава се спира на отделен животрептящ проблем, разкривайки на всеки от двамата това, което не знае за другия. Опитът мъжът да вмени на жената собствената си същност като предполагаемо присъща и за нея, или пък обратното, често води до обърквания и във ... |