В прочутата си поредица История на сексуалността, която може да бъде мислена като обширно изследване върху генеалогията на желаещия човек, Фуко предлага етически и политически тези, които са вдъхновяващи (и вълнуващи) и в полето на историята, и в полето на настоящето. Но пределното предизвикателство на поредицата е именно неотдавнашната сензация: публикуването, 34 години след смъртта на автора, на четвъртия и последен том от поредицата, Признанията на плътта, изваден от архивите на автора след дълго и вече почти изгубило надежда чакане. Ето че томът се появява и на български език. Известно е, че първоначалното намерение ... |
|
|
Книгата е втори том от поредицата "История на сексуалността" на издателство "Критика и Хуманизъм". ... С публикуването на "Волята за знание" преди няколко месеца започна новият живот на български език на легендарната поредица на Фуко "История на сексуалността". Замислена от него първоначално като шесттомник, тя всъщност бе живяла десетилетия като трилогия, докато през февруари 2018 г., десетилетия след смъртта на автора си, не стана публично тетралогия с изданието на извадения от архивите на Фуко четвърти том: "Признанията на плътта". Поглед към работата над ... |
|
|
Днес вече е ясно, че Мишел Фуко (1926 - 1984) е сред най-важните мислители на нашето време. В настоящото издание са представени повечето от значимите кратки текстове на Фуко. Писани и изричани в продължение на двайсет години, те засягат около основните теми на неговото творчество - езика, властта, субекта, пределите на философията, измеренията на свободата. Те задават неочаквани въпроси, проблематизират очевидности, разкриват изненадващи перспективи. Те са като кутия с инструменти за всеки, който я отвори и пожелае да си послужи с каквото намери в нея в стремежа да мисли действително по друг начин и да работи за ... |
|
|
Книгата е първи том от поредицата "История на сексуалността" на издателство "Критика и хуманизъм". ... През февруари 2018 г. се случи онова, което всички смятахме за невероятно: на оригиналния му френски език бе публикуван, след като бе изваден от архивите на Фуко, пряко завещанието му за "Никакви посмъртни публикации", четвъртият том от легендарната поредица "История на сексуалността". Той носи великолепното заглавие "Признанията на плътта" и ръкописът е оставен да спи в кутията на банков сейф десетилетия - време, през което изследователите говорят за него като за & ... |
|
|
Курс лекции, проведени в Колеж дьо Франс 1982 - 1983. ... Лекциите са въведение в изследването на понятието parresia. Фуко оригинално чете образци от античното наследство, но в регистъра на смелостта да се говори истината, и то с поемане на риск, който може да стигне до риска за собствения живот. Това се оказва забравеното етическо основание на демокрацията, постепенно преобразувало се в обръщане към душата на владетеля и набелязало пътищата на духовното наставляване. През кристално разпоредените отношения между философия, политика, реторика, истина, демокрация, общ интерес Фуко предлага една нова модалност за правене ... |
|
|
Курс лекции в Колеж дьо Франс 1983 - 1984. ... "Смелостта за истината" е последният курс лекции, които Фуко чете в Колеж дьо Франс от февруари до март 1984г. Умира няколко месеца по-късно. Това неизбежно ни подтиква да четем текстовете като завещание. Те радикализират анализите от "Управляването на себе си и на другите". Ако там казването на истината се изследва като политическо понятие, то тук се преминава в измеренията на етиката. В какво се състоят рисковете на казването на истината? А ползите му? Защо киниците толкова помагат в отговора на този въпрос? И как се стига оттук до "истинския ... |
|
|
С текста си "Сън и екзистенция" Лудвиг Бинсвангер поставя началото на екзистенциалната психоанализа. Потомствен швейцарски психиатър, приятел на Фройд и последовател на Хайдегер, с това легендарно есе той основополага направление, което днес печели все повече внимание сред привържениците на историзирането и контекстуализирането на рефлексията над човека и на работата с него. "Въведението" на Мишел Фуко към текста на Бинсвангер, трикратно по-обемисто от коментирания текст, е първият влиятелен теоретичен текст на човека, извоювал си авторитета на един от най-големите провокатори към съвременното ... |
|
|
Обградени от дискусии за метамодернизъм, космодернизъм, трансхуманизъм и всевъзможни други -изми, си даваме сметка как неусетно литературознанието е отвоювало територии, които му дават право да се назове актуална и модерна наука. И действително - то вече се пита как климатичните промени отекват в художественото писане, какво ще се случва с телата ни в бъдеще, как социалните медии преструктурират обществото и какви са новите етични залози на времето. Това са само част от темите, с които се занимава вторият том на "Теория на литературата", този път посветен на новия век. Книгата е предназначена за студенти, но ... |
|
|
Немският философ Фридрих Ницше 1844 - 1900 е навярно най-четеният философ на света днес, но той също така е и най-малко разбраният. Приносът му във философията включва декларацията, че Бог е мъртъв, и следствията, което има това моралната философия. Тук Ницше атакува религиозната вяра, както и убедеността в обективните ценности или истини. Ние трябва да изберем основните си ценности. Смъртта на Бог оставя човека свободен да се превърне в човек според своите разбирания, да стане свръхчовек. Свръхчовекът е човек, който реализира потенциала на човешкото същество и не се възпира от вярата в отвъден живот. За Ницше ... |
|
|
"Загубите, които може да преживее отделният човек, са свързани със стабилността на успехите му в социалния живот. В никое общество няма универсален стандарт за успех и неуспех, както и строга дефиниция за личностна загуба. В определени, по-мащабни епизоди от общественото развитие се формира относително устойчива система от ценности, които в различна степен доминират в живота на хората. Въпреки масовата употреба на понятието ценност, то продължава да бъде интуитивно разбирано и доста свободно тълкувано във всекидневния език на общуването. В психологията в понятието за ценност се влага разбирането, че то означава: ... |
|
|
"Тази книга се казва "Умопомрачения". Умопомрачения в множествено число. В това множествено число няма нищо недопустимо. В него няма нищо тревожно. Особено ако става дума за любовни умопомрачения. Мъжът и жената достигат сякаш до някакви умопомрачения; умопомрачения в множествено число като че ли са по-подходящи от едно-единствено умопомрачение. Но в следващите два разказа става дума за действително умопомрачение - от тези, които сериозните речници определят с израза "загуба на здрав разум." Из предговора на автора "Умопомрачения" (1925) са считани за ключово произведение от така ... |
|
|
Клод Проспер Жолио дьо Кребийон (1707-1777) е сред най-прочутите френски романисти от края на епохата на Просвещението, личност-легенда в напарфюмираните парижки салони от първата половина на XVIII Век. Романът Заблудите (1736-8) е емблема на литературата от епохата, бляскав сблъсък - но в танц! - на ерудираното либертинство и стандартните нагласи на времето си. Чрез прочутата техника - имитация на мемоари се представя навлизането в светското общество на млад благородник. Онези, които го посвещават, са, разбира се, жени... И постепенно, водени от думите - ах, тези главни герои в заблудите на ума и сърцето! - разбираме, че ... |
