Равенството между мъжа и жената е стародавна тема, която разбунва духовете в течение на столетия. Мнозина интелектуалци са издигали глас за еманципация на жените, малки и големи битки са водени в нейно име, но не всички са спечелени. МАЧИЗМЪТ ВСЕ ОЩЕ СЪЩЕСТВУВА. Как обществото да се избави от наслоените стереотипи? Какви форми приема мъжкото господство? Нормално ли е предимно жените да поемат тежестта на грижите за дома и семейното огнище? Защо техните възнаграждения са по-ниски от тези на мъжете? Въпросите следват един подир друг и неусетно пред очите на младия читател изплува неравната картина на взаимоотношенията между ... |
|
|
Вълнуваща и завладяваща като романите на неподражаемия Спаркс , "Три седмици с брат ми" е искрена и топла история за семейството, любовта и надеждата. Никълъс и неговият брат Мика поемат на триседмично пътешествие в тежък и за двамата житейски момент. През Мачу Пикчу, Великденските острови, необятната пустош на Австралия до Етиопия, Индия и Камбоджа, двамата си спомнят бурното детство, драматичните моменти, както и щастливите развръзки. Братята откриват пътя един към друг, но и всеки за себе си намира вдъхновение и мотивация да следва мечтите си. Те ни припомнят да приемем това, което ни предлага животът, да ... |
|
|
Редакция и съставителство: Невена Дишлиева-Кръстева. ... Двайсет и две истории, посветени на миграцията, дома, корените и чувството за принадлежност. Двайсет и два разказа от първо лице, които дават различни, но допълващи се отговори на цял куп въпроси: Как се живее на място, където не си роден? На какъв език се карат децата ти? Къде се "връщаш" и къде се "прибираш"? Променя ли се смисълът на думата "емиграция"? Какво ти е струвало да тръгнеш и какво е щяло да ти струва да останеш? ... |
|
|
Не е лесно да си сестрата на Раф Качадорян.. ... Раф превърна нарушаването на училищни правила в спорт. Бележникът на Раф никога не е виждал шестица. Раф си създаде един милион неприятели в училище. И сега всички си мислят, че и аз, Джорджия Качадорян, съм като него. Решила съм да им докажа, че грешат. ... |
|
|
I could have been one too, except i needed a wee.... Winner of the Waterstones Children's Book Prize. ... Luke is a comic-mad eleven-year old who shares a treehouse with his geeky older brother, Zack. Luke' s only mistake is to go for a wee right at the wrong time. While he' s gone, an alien gives his undeserving, never-read-a-comic-in-his-life brother superpowers and then tells him to save the universe. Luke is massively annoyed about this, but when Zack is kidnapped by his arch-nemesis, Luke and his friends have only five days to find him and save the world... "You'll laugh until you fall out of ... |
|
|
This is a book that traces the boundaries of home. Twenty-two stories dedicated to the road. Twenty-two essays about life on the verge of languages and worlds. "My Brother's Suitcase" is an anthology of twenty-two stories about the evasive nature of the modern concept of ‘e/im/migration.’ A book about the language we feel at home with. About the suitcases that we carry around the world-suitcases full of memories, old photos, and dreams of home."The reflective, funny and bittersweet stories in My Brother's Suitcase made me rummage through my own baggage, accumulated over twenty years of expat life ... |
|
|
"Една жена имала трима сина. В двора им растяло ябълково дърво, което в годината раждало по една златна ябълка. Но всеки път страшна хала идвала нощно време и открадвала ябълката. Една година най-старият син решил да пази ябълката. За да не заспи, той взел една торба орехи да троши цяла нощ. Ала се залисал, халата дошла и открадната ябълката." Из книгата Книжка от поредицата Моята първа приказка на издателство Пан . ... |
|
|
Настоящият сборник е посветен на живота, творчеството и съдбата на изтъкнатия български творец, деец на културата, Веселин Андреев. В различни негови творби - поезия, разкази, спомен, читателите ще се запознаят с рода и семейството му, с идейното му израстване, участието му в антифашистката борба - партизанин, възторжен певец на тази борба, възпял подвига на героите ѝ в безсмъртни стихове. Представена е художествената му публицистика на писател - летописец на антифашистката съпротива в страната, в частност на партизанската бригада "Чавдар", на която е бил политкомисар. Поместени са негови изповеди за ... |
|
|
Страхът те възбужда, нали? Ерика Казваха ми, че сънуваш това, за което сърцето ти мечтае. Но кошмарите са моята истинска страст. Неговото име е Майкъл Крис. По-големият брат на моя приятел е красив, силен и абсолютно ужасяващ. Звездата на колежанския отбор по баскетбол сега е станал професионалист... и изобщо не му пука за мен. Но аз го виждам. Чувам го. Нещата, които прави, тайните, които крие. Години наред не мога да откъсна поглед от него. Сега и аз отивам в колеж - в неговия град. Три години не сме говорили за онази бурна вечер в Нощта на Дявола, когато се случиха страховити събития. Време е той да ме забележи. ... |
|
|
И синът ми Андрей, и брат ми Митко бяха далеч от артистичната суета и показната популярност. Техните душевни страдания – емоционални и искрени, оставаха почти недоловими за публиката, зрителите и слушателите. Непрактични, мечтатели и бохеми, двамата ще бъдат винаги с мен, винаги с приятелите, на които щедро се раздаваха. Николай Константинов ... |
|
|
Как да водим добрата битка у дома! ... Братята и сестрите са сред най-важните хора в живота, но често между тях възникват проблеми. Моят брат, моята сестра и аз се притесняваме, като ставаме свидетели на спорове и битки между братя и сестри в едно семейство. Всъщност проблемът не са видимите пререкания, а скритите отношения, неправилните схващания и оскърбленията. Много разбити взаимоотношения в детството никога не биват поправяни. Малцина се наслаждават на съкровището в семейните взаимоотношения, което Бог ни дарява за цял живот. Нашето ударение в тази книга не е просто "да се разбирате" с вашите братя и ... |
|
|
"...Вече отдавна не говоря. Всички са свикнали. Майка ми, брат ми. Татко е мъртъв, така че не знам той какво би казал. Може би че ми е по наследство. В нашия род много неща се предават по наследство. Няма измъкване. Поколение след поколение, по права линия. Може би винаги съм носела мълчанието вътре в себе си. Преди казвах неща, които не бяха верни. Казвах, че грее слънце, когато валеше дъжд. Че овесената каша е зелена като поляна и има вкус на пръст. Казвах, че училището е все едно всеки ден да пристъпваш в непрогледен мрак. Все едно цял ден да се държиш за парапета. Спрях да говоря, когато растежът вътре в мен ... |
