"Какво усърдие полага сърцето, за да заработи. На два недостижими бряга са щастието и животът. Осведомени сме за всичко, ала в невежество се губим. Научи ли се да си ничий сред тишината многолюдна. Не е въпрос. Недей се вкопчва ти в думите ми като в притча. След похотта е непорочност. След края силно се обича. А краят никога не идва. Не идваш ти. Не идва никой. Злокачествено си обиден. Ти никого и не повика." Мартин Спасов "Поезията на Мартин Спасов влиза в сърцата като троянски кон и остава там завинаги. Няма крепости, които да ѝ устоят, няма сигурна защита срещу нея, тя завладява всеки до когото ... |
|
|
"Хайде, момчета, стройте се, без да се строявате!". Такива са разказите на Богомил Боев - най-обикновените невероятни приключения на един българин, които могат да съществуват. В епизодите от двете години наборна служба в първа минохвъргачна батарея можете да намерите всичко, което знаете и не знаете за родната армия - и геният, и безумието. Ситуациите, в които попадат Божидар Бодев и другарите му от "Мехето" притежават уникалния аромат на стари кубинки, безвкусен порцион и барут. Идва ти да козируваш, независимо, че не си виждал казарма досега. Из главите на книгата ще станете свидетели на това как ... |
|
|
"Безпокои ме светлината. И мракът ме безпокои." Да се чете наум и на глас, шепнешком и с гороломен патос. "И пак се чува как земята зрее...". Да се чете в морен полумрак, в светлините на рампата, под пръските на борда, под одеяло с фенерче, на одеяло сред поляна, на опашка за нещо скучно, иззад рамо в метрото, в предлюбовна нега или следлюбовна меланхолия, в книжарница, в сладкарница, през входове и сводове, в кънтящи коридори. "Само се пусни от всичко. Отпусни се. Остави имената за наричане, името си забрави...". Да се чете на болен, на заспиващ, на внезапно събуден, на весела или тъжна ... |
|
|
До Коледа остава само една седмица, а някой злосторник е откраднал всички приказки. Изкушен от кесия домашни коледни бисквитки, най-смотаният детектив тръгва по следите им и... попада в Долната земя. Там се забърква в смешни и страховити приключения със странни долноземски създания."Вървях по една от централните улици на града и дъвчех последната курабийка (наистина бяха домашни). От време на време пусках трошички в джоба - за мишката. По витрините на книжарниците нямаше нито една детска книжка, а кукленият театър беше затворен. Както се бях зазяпал, настъпих нещо. Погледнах обувката си. Беше омазана с прясна следа ... |
|
|
Неотразимите Грейвс е самостоятелна история за любов, загуба и преодоляването на болката от обичаната Л. Дж. Шен . Краят на невинността ти идва с първото влюбване. Това е проклятието, което връхлита Евърлин Лоусън - нейната първа любов завършва с трагедия. А смъртта сякаш е призрак, който винаги витае около нея. Къде може да се скрие една жена, която се е превърнала в сянка на самата себе си? В Салем, разбира се - град, обсебен от миналото, чиято готическа атмосфера чудесно подхожда на безрадостното ѝ, бездушно съществуване. Ала дори Евър, пречупена от тежката си загуба, не може да устои на чара на Доминик. ... |
|
|
"Свободата на всеки народ не зависи дотолкова от политическото му положение, колкото от неговия нравствен характер." Джон Стюарт Мил Или по-скоро - тежината, с нравствения отенък на тази дума. Следва градежът... Щастливият случай ми даде възможност преди тридесет години да се запозная с леля Захаринка З. Стоянова-Громбах и да общувам с нея при всичките ѝ по-сетнешни идвания в България. От там тръгнаха и моите занимания с личния архив и домашната библиотека на нейния баща. Няма по-голяма радост от тази, свиквайки с нечетливия, но много обработен почерк на Захари Стоянов (къде ти неграмотният овчар!), пръв ... |
|
|
"Устоят е Живият Диамант в нас. Ако устояваш в Бога, не е ли това най-великият Дар от Бога? Ако имаш Устой, Бог е заживял в тебе и ти си заживял в Неговата Милост. Ако Бог ни е дал Себе Си, ще устоим на всичко. Що е Устоят? Това е да си чул Гласа Му. Човекът на Устоя има Сърце от Древност. Устоят означава, че нашият Път е осветен от Бога. Устоят е Неземен Храм. Който има Устоя, е пресътворил себе си в Сърцето на Бога. Устоят е Живот в Дълбините. Външните нямат Устой, защото не са в Дълбините си. Чрез Устоя Бог ни е скрил в Себе Си. Човекът на Устоя е мълчалив Храм. Човекът на Устоя е осветил своя мрак. Устоят ... |
|
|
Адът не е еднакво лош за всички. На някои хора не им пречи горещината. Романът Запалка на младата македонска писателка Натали Спасова (р. 1989 г.) разказва за това как животът променя хората и как хората могат да променят живота. Така за едни щастието е в скитническия живот, за други - в самотата, а за някои дори и в смъртта. "Но адът не е еднакво лош за всички. На някои хора не им пречи горещината." - казва авторката. Главният герой е една метална запалка, която е предавана от човек на човек, чула и видяла много неща, свидетел на много събития, на много споделени мисли и дела. Но това, което я различава от ... |
|
|
В "Мистерията на живота" писателят Ян Пол Схютен и илюстраторката Флор Ридер отприщват чувството си за хумор и развихрят въображението си, и всичко това - в служба на науката. Ян Пол Схютен разказва за чудото на живота и еволюцията. Какво точно представлява животът? Как е възникнал той? Как се размножават живите същества и защо всички те ще умрат някой ден? Какво общо има Йос де Бур от Гронинген с акулите? Ами с бактериите по чорапите си? Това са само малка част от въпросите, на които дава отговор авторът. Илюстрациите на Флор Ридер пък допълват текста по закачлив и остроумен начин, така че младият читател да ... |
|
|
"Когато във теб руините на спомена се сгромолясат, и пепел, и дим се извият към студеното нощно небе, когато си опустошена и пътят ти е буренясал - спри, послушай - и чуй! - как дуата расте... Когато нагарчат ти думите и мълчанието те причаква, а твоето минало просто е разплакано малко дете, и да откъртиш от себе си любовта се опитваш във мрака, но си изгубила всичко... А душата расте. Свита в ъгъла на самотата - възпяваш свободата си жалка... А дъждът - в тишината на болката пак въжета плете. И сърцето умира... умира по малко... Но душата - расте..." Валентина Радинска ... |
|
|
Дебютният роман на Константин Трендафилов . ... "Само не ме пускай" казва онова необикновено момиче в ухото на героя, след като се любят за пръв път. Този роман прави това с читателите си. Подвеждащо лесен. Подозрително дълбок. Константин Трендафилов идва." Захари Карабашлиев "Ти не можеш да спасиш никого - нито себе си, нито другите. Любовта обаче винаги ще те връща към мястото на престъплението... Към отказа да осмислиш собствената си вина. Или към способността да живееш предимно чрез вината. Константин Трендафилов ни предлага честен и изящен, направо стремителен роман, с много входове към ... |
|
|
"В тази книга са представени двама велики персийски поети: Саади и Хафез. Първият от тях, живял през XIII век, е написал в последните години на живота си две знаменити поетически произведения: "Гюлестан" и "Бустан", а вторият, живял през XIV век, е прочут с безсмъртните си газели и рубаи за любовта, виното, свободомислието и човешките наслади като път от мигновеното към вечността." Йордан Милев "За какво ти е букет набран, по-добре вземи ти Гюлестан. Розата живее в срок уречен - моят Гюлестан ще бъде вечен." Из "Гюлестан" "С песен и сърдечно слово - пак, и пак, и пак ... |
