"Ръцете ми във твоите се губят, ах, малка, нежна самота... копнежни изворни вълни!" Ивайло Костов Ивайло Милев Костов е роден на 13.04.1976 град в София. След завършване на средното си образование следва Актьорско майсторство в класа на професор Елена Баева, както и логопедия, и журналистика в Софийски университет Свети Климент Охридски. Израснал е в семейство на юристка и художник, от които наследява любовта си към книгите и изкуствата. Пише от 18 годишна възраст и досега са издадени стихосбирките му Под звездите озарен (2004), Целувката (2012), Изворът на любовта (2016), Целувките ще бъдат две (2017), ... |
|
|
Влюбване Едно дете си люлее краката седнало зад очите ти като на стола на порасналия си брат и очаква да го поемат двете ръце на мама двете ръце на татко да го подхвърлят към небето и там някъде по средата малко преди да се приземи стомахът му се е свил на топка и предчувства ... |
|
|
Стихосбирката Бяла светлина е дебютна за двете сестри - Светлана Стоянова и Албена Стоянова. Сън Сънувах, немного години... Връщам се до дъба с форма на сърце и до другото дърво с най-странната кора. Очи на жълти кръгове, кънти шумът на хиляди човешки небеса. Трудът все пак ще ни помогне да оцелеем. Говорят насън възклицанията на топлината. Светлана Стоянова Вълк През дългите самотни зимни вечери аз чувам твоя глас, пронизващ тишината и знам, че с избора си сме обречени - да бъдем с теб пазители на Свободата. Проблясват две очи във мрака и някъде отвъд небето и земята аз знам - отдавна ти ме чакаш да бъдем с ... |
|
|
Избрани стихове и поеми. ... Превъртане на световете Тя продължава до ръба на огледалото и там се отразява и изчезва. Из стаята той често ще е обикалял и е разтребвал безполезно, въртял се е на празни обороти грамофона му, светът се е въртял като изтъркана мелодия, стопанинът понякога излизал на балкона и гледал от дванайсетия етаж надолу, тиктакал у будилникът, кафето е възвирало и вятърът е ровел в разтворените страници, небето сменяло боите си, а той е сменял ризите, играел с котарака, в съня си се е стряскал. И тази вечер сигурно той дълго ще е пушил, седейки във креслото си,е слушал радио и гледал как мъглата от ... |
|
|
Ивайло Милев Костов е роден на 13.04.1976 г. в София. След завършване на средното си образование следва Актьорско майсторство в класа на професор Елена Баева, както и логопедия, и журналистика в СУ Св. Климент Охридски. Израснал е в семейство на юристка и художник, от които наследява любовта си към книгите и изкуствата. Пише от 18 годишна възраст и досега са издадени стихосбирките му Под звездите озарен (2004), Целувката (2012), Изворът на любовта (2016), Целувките ще бъдат две (2017), Животът ми е нежна болка (2020), И някъде расте небето (2022) и Време е да те целуна (2023)."Слушам звука на реката, и ... |
|
|
Роман на авторката на сборника с разкази "Нулева година" Цветина Цолова . Лятото на Ермена е протяжно и скучно, но когато започва да сънува отново и отново един и същ сън, тя изведнъж се озовава насред вълнуващо приключение. В повтарящия се сън Ермена попада в къща с безкрайна градина, която има стопанин с амнезия. Кой е той и сън ли е наистина? Двамата започват да разследват, като ключовете за разкриването на мистерията се оказват на най-неочакваните места. Машина за облаци, чудовища, китара - и някъде в небето един процеп, който бавно се затваря. Цветина Цолова е родена 1995 г., като още от дете е запленена ... |
|
|
"Просто ще разцъфна пролетно... някак си фантазно истинска, в някаква измислица за цветове... ... време е да те целуна..." Ивайло Костов Ивайло Милев Костов е роден на 13.04.1976 град в София. След завършване на средното си образование следва Актьорско майсторство в класа на професор Елена Баева, както и логопедия, и журналистика в Софийски университет Свети Климент Охридски. Израснал е в семейство на юристка и художник, от които наследява любовта си към книгите и изкуствата. Пише от 18 годишна възраст и досега са издадени стихосбирките му Под звездите озарен (2004), Целувката (2012), Изворът на любовта ( ... |
|
|
"Писателят е нещо като момиче на 17, което си е купило нова рокля. И се разхожда за първи път с нея из града. И е на седмото небе или там някъде. Трепти от суетно вълнение. Възбуда. И изведнъж вижда, че някакво друго (съвсем обикновено, ха-ха) момиче, "някаква тъпа кифла" се носи напред-назад по улицата... със съвсем същата рокля! О, Боже! А съвсем същата ли е? О, Боже! Май, да! О, ужас - съвсем същата е! Но колко грозна изглежда... е, не е чак грозна, даже си е много хубава... но пък как изпъкват всичките ѝ недостатъци, като я носи тая! О, Боже! Вече не я искам тая гадна рокля! Всички носят същата! ... |
|
|
"В съвременната българска поезия са единици авторите, чиито души са разкъсвани от толкова жестоки противоречия, от такъв страшен сблъсък между мечтата, бляна, илюзията и грубата действителност, както е при Пеньо Пенев . Творчеството на този поет става средоточие на конфликтите и обществените протуберанси на епохата. Краят на 40-те и началото на 50-те години на миналия век е време на големи и разтърсващи социални разломи и трансформации. Сменя се не само социалната парадигма, обществената и политическата система в България, но протичат противоречиви и драматични процеси в индивидуалното и общественото съзнание. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Съвременна българска поезия" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Помниш ли, тогава бяхме в планината, ти си бе закичила със цветя косата, Слънцето към залеза вече се отправяше и звезда-вечерница нежно ни задяваше... Нейде над върхарите на тъмните дървета сърпа на Луната светна на небето... Бухал във гората някъде забуха, стреснал тишината, поначало глуха... Още се страхувах аз да те целуна, всеки бор вибрираше нежно като струна, вечерният вятър в стволовете стройни свиреше мелодии от горските усойни... След това в оная запустяла хижа огънят разпален сенките ... |
|
|
Когато среща Елена, Антон преживява тежка духовна криза. Личният му живот е преобърнат и съсипан. не вярва на народа си, че е способен да създаде нормална държавност. Не вярва вече и в смисъла на самото съществуване на човечеството. Ала вълшебницата Елена твърди, че те двамата имат стара недовършена работа, запечатана там някъде в архиварницата на небето. И Антон поема поневедомите пътища на упованието, където го очакват изпитания, в чиято реалност и светоуханна благодат той самият понякога се съмнява. За да чуе в един благословен за него час сакралните слова: "Никога повече не бива да губиш упованието си в смисъла ... |
|
|
"Ето, че тук, при Добрич, перла на Добруджа, настъпи критичният момент на истеричната "страшна легенда": ще се бие ли българина срещу някогашния си освободител русин и може ли със скромната си световна бойна известност български воин да победи руския солдат, който се ползваше със славно световно име, за когото Фридрих Велики бе казал "Не е достатъчно само да убиеш руския войник, но трябва още и да го блъснеш да падне"! Настанал бе решителният момент в който "страшната легенда" щеше, пакостно за независимостта и свободата на родината, да възтържествува за всякога или да бъде провалена на ... |
