"Колко трябва да е дълга една фантазия? И в какъв жанр се вмества най-добре? В новата си книга Петър Чухов дава различни отговори. Тук има съвсем кратки винетки; има стихотворения в проза; има остроумни и абсурдистки истории; има "пиесказ" и "разказеса"; тук е и един от най-дългите текстове на този автор, наречен "Лисица и лилав телефон", който заслужава специално внимание. Колкото и да са различни събраните в книгата текстове, обединява ги стремежът да се даде свободен излаз на фантазията, да се разкажат прямо и пестеливо сънят, припознаването, неочакваният полет на асоциациите. И по ... |
|
Огледай се - някой в тълпата може би те наблюдава... Когато Езра, приятелят на Ребека, изчезва безследно, полицията е странно незаинтересована от случая. Допускат, че се е включил в играта на непознати = новият хит сред скучаещите хора в големия град. Всеки от тях си избира случайна жертва и започва непрестанно да я следи, става част от живота ѝ, нейна неизменна сянка и невидимо присъствие във всеки миг от ежедневието ѝ. Отначало в играта има строги правила – без пряк контакт, без саморазкриване, когато те усетят, изгаряш. После обаче всичко се обърква, участниците все по-често и нагло прекрачват границите, ... |
|
"Един ден има живот... и тогава изведнъж се случва смърт." Така започва "Изобретяване на самотата" - книга събрала най-личните прозрения на Пол Остър върху отношенията баща - син. Първата част на книгата "Портрет на един невидим човек" разкрива чувствата и спомените на Остър след смъртта на баща му, един саможив, откъснат от семейството, резервиран, студен човек. "Като всичко останало в живота му, той виждаше и мен единствено през мъглата на собствената си самота". Но когато получава съобщение за смъртта му, той си казва: "Знаех, че трябва да напиша нещо за баща ми и че ако ... |
|
Фентъзи за малки читатели. ... "...Началото ще бъде краят, а краят ще е новото начало. Дали пътищата се пресичат отново и отново, съдбата винаги тайна е опасна..."С уменията си да съвместява реално и нереално Лида ви пренася в една друга вселена, в която дори нощта сънува. Книгата "Сънищата на нощта" е прекрасен подарък от авторката за малки, големи и още по-големи деца или всъщност за всеки, който е съхранил най-ценното в себе си - детето! Тази книга е четиво, което развива въображението и ни кара да се замислим за всичко онова, което (не) правим! "...Там, където аз съм, там бъди и ти. Ако те ... |
|
Повече от 20 години международно известната специалистка по енергийна медицина Каролайн Мис изучава начините, по които хората използват личната си сила. Чрез специалните си дарби и интуиция, чрез популярните си семинари и книги, Каролайн е помогнала на хиляди хора да приемат житейските си предизвикателства, като се научат как да управляват духовната си енергия и да подобрят живота си. В тази вдъхновяваща книга авторката разглежда въпроса за духовната сила и как да се превърнем в канали за Божията благодат и проводници за чудесата в живота чрез прояви на доброта, състрадание и щедрост, т.е. да изявим даровете на своята ... |
|
"През първата половина на 90-те Ирина Баткова се появи сред кипящата от експериментаторска енергия, но кажи-речи езотерична млада поетическа съобщност с две книги ("Обърнатите катедрали", 1993 и "Рунически знаци", 1996), които поразиха читателите си със съвършената си графична прецизност, с преднамерената йероглифна застиналост на едно писане, което се доближава в процедурите си до рисуването – до онова рисуване обаче, в което магическото и ритуалното е същественото и с което пещерните хора са хвърляли мрежите си върху душите на издебваните с други мрежи тела на животните. Отправяйки това иронично ... |
|
Окса Полок е най-обикновено тринайсетгодишно момиче, както всички тринайсетгодишни момичета по света. Обича карате, нинджи, джинси и големи маратонки, обича приятелите си, свободата, обича да хвърчи на ролерите си... А, и има великолепно чувство за хумор... Освен това често действа без да се замисли за последствията... Един ден разбира, че притежава фантастични дарби, а любимата ѝ баба Драгомира разкрива тайната на предците им и на изгубената родина Едефия, на трагичната съдба на Спасените, прогонени от родните им места. В следващия миг върху крехките плещи на момичето се стоварва тежката отговорност да сбъдне ... |
|
Малки тайни, за да живеем всеки ден по-добре. ... Кой не иска да бъде щастлив? И кой не желае същото за хората, които обича? Кой от нас поне веднъж в живота си не е преживял макар и един-едничък миг щастие, може би прекарвайки остатъка от живота си в опит да съхрани спомена и носталгията по него? Защото щастието се появява, съблазнява ни, стъписва ни и после си отива. По тази причина се опитваме да го уловим, като правим снимки и селфита и заснемаме филмчета по всеки празничен повод, за да споделим всичко в социалните мрежи с приятели, роднини и близки. Това, разбира се, е преходно щастие, върху което нямаме особена ... |
|
Ако властва лудостта, кого тогава наричаме Безумец? ... Тя е доброто момиче. Той е лошото момче. Те не се познават, защото се движат по различни маршрути и в различни часове. Нейният и неговият живот нямат пресечна точка. Той влиза в съдебната зала, той е свикнал да се движи по ръба на закона. Тя е в тога, тя е законът. Погледите им се срещат и в този миг тя е само жената, а той е просто мъжът. Съдия Надя Черняк е красива и успешна. Уважавана е от общността в града, има отдаден съпруг и две обичани деца. Животът ѝ е уреден. Образцов. И задушаващ. Доминик е баск, който търси бягство в България от потайно и вероятно ... |
|
"За него никой не знае нищо. Той предпочита да остане такъв - невидим, незабележим, встрани от комплиментите и бурните реакции, на разстояние от суетата, която е сграбчила ежедневието ни. Защото знае кое е по-важно за него - да бъде съпруг, баща, приятел. А поет в света на другите. А как бих искал всъщност да го видим повече хора, за да му се усмихнем, за да му благодарим. За да поздравим автора, а да не притесняваме човека. За да поговорим за езика на философията, която той смело демонстрира в книгата си "Три стръкчета нежност". Притеглящо и запомнящо се заглавие, зад което като нанизи се движат думите, с ... |
|
"B новата си книга Николай Терзийски върви уверено по невидимите с просто око следи на кръвта. Поколения наред ярки човешки индивидуалности от средата на 18 век до наши дни се потапят в мощните потоци на неведомото: изгубват се в тях, но в същия миг проглеждат за своето предначертание, придобиват дълбока мъдрост, с която приемат всичко. Те помнят, но прощават, изтърпяват своите изпратени сякаш от самата съдба наказания, но не са в състояние да спрат движението си нататък. Персонажите на тези хроники обхождат света като на сън, но винаги се завръщат към мястото на началото. И в същото време независимо от ... |
|
"Тя е от онези жени, които Господ е дарил с всичко. И още - сякаш ѝ е вдъхнал онова светличе на духа, което невидимо играе в нея, излиза от нея и броди някъде край нея като ореол от очарование и свобода..." Орисана да бъде свръхземна, свръхестествена и нереална, орисана да бъде светлина, да носи радост и изцеление, тя е заплаха за ограничените духовно хора от "затънтеното из джендема село", които са лишени от вътрешни сили, за да надскочат "вехтите повели", които ги "дърпат и спират, и натискат". Лошотията на хората, породена от "дивота и простотия селска", от ... |