"Език свещен на нашите деди език на мъки, стонове вековни, език на тая дето ни роди за радост не - за ядове вековни." Иван Вазов ... Пролетен вятър Скърцат тъмни скали, скърцат мрачни и зли лесове, и на черните кладенци скърцат зловещо синджирите, гневна буря шуми и Балканът огромен расте в небесата, разбутал небесните облачни вирове. Той расте и шуми, ветровете по него плющят като бичове зли по снагата му яка и каменна, и разбит, и строшен лей небесния черен съсед черни маси вода посред гръм и светкавици пламнали. Тая нощ той ще пей, тая нощ той гигантски люлей нашта черна земя, наште черни души, и, ... |
|
Проф. д-р Хюсеин Мевсим е литературен историк, поет и преводач. Роден е през 1964 г. в с. Козлево, област Кърджали. Завършва гимназия в Момчилград и българска филология в Пловдивския университет. В момента преподава български език и литература в "Ankara University". Текстовете на този изследовател са подстъп към бъдеща литературна история на Балканите, а когато тя се случи, вероятно ще може да се напише и така необходимата ни обща история, за която мечтаеше и проф. Вера Мутафчиева . Това сизифовско усилие, да спасиш за историята трудносъхранимото и да откриваш в нея затрупани културни знаци с перфекционизма ... |
|
Срещи и разговори на Димитър Талев , Христо Радевски, Георги Караславов, Никола Фурнаджиев , Камен Калчев, Емилиян Станев (1958–1962) ... Сборникът представя беседи на Димитър Талев, Георги Караславов, Христо Радевски, Никола Фурнаджиев, Камен Калчев и Емилиян Станев, като към тях са добавени и стенограми от два разговора на ръководството на СБП с млади български писатели в годините 1958–1962. Текстовете в книгата демонстрират как чрез модела „беседа с младите“ се упражнява специфична административно-педагогическа власт, чрез която се търси ефект на дисциплиниране и пропагандно форматиране на младите литератори под ... |
|
Двуезично издание на български и немски език. ... Пенчо Георгиев е живописец, график и сценограф, роден 1900 г. в град Враца. Завършва Държавната художествена академия през 1925 г., като от 1925 до 1929 г. живее в Париж. Загива 1940 г. при трагична злополука в Народния театър. ... |
|
Българският литературен авангард е фокусирана върху модерните литературни явления в България в началото на 20 век. Експресионизъм, диаболизъм, футуризъм, имажинизъм... Знакови имена от българската литературна история творят на това поприще - Гео Милев , Антон Страшимиров , Никола Фурнаджиев, Светослав Минков , Владимир Полянов, Георги Райчев , Атанас Далчев ... За пръв път националната ни литература се родее с най-добрите образци в европейската литература. Проф. д-р Иван Сарандев (1934 - 2020) е един от най-добрите познавачи и тълкуватели на българската литературна класика. Автор е на повече от 20 книги, между ... |
|
Книжка със стихчета за Коледа от серията "Стихчета за най-малките" от издателство "Театър "Пан". ... |
|
"Стихотворения" е третата стихосбирка на Йордан Фурнаджиев, чрез която той утвърждава отново своята физиономичност и автентичност. Несъмнено той е сред така наречените "мъдри" поети. При него няма да срещнем ярки и ослепителни поетични изригвания, той разчита на духовната дълбочина, на собствените си разпятия, които терзаят душата му. Забележителен е усетът му към природата. Очевидно тая дарба е наследена от баща му. Лириката на Йордан Фурнаджиев е топла, сърдечна, в неговите стихове усещаме неподправена ласка. Той търси да проправи пъртина към другия човек. Йордан Фурнаджиев е странстващ духовен ... |
|
Съставител - Пламен Дойнов ... Сборникът включва текстове, участващи в споровете за съвестта, мисията и свободата на писателя, водени в българската преса през 1945 - 1947 г., когато в условията на ограничен плурализъм все още могат да се поставят ключови за автономията на литературата въпроси. Акцентът е поставен върху днес почти неизвестни статии и есета, отпечатани в опозиционните вестници "Свободен народ", "Народно земеделско знаме", "Знаме", както и в изданията в. "Изгрев" и сп. "Балкански преглед", литературните седмичници "Лост" и "Стожер". В ... |
|
Изданието е съвместимо с настоящата учебна програма. Одобрен със заповед № РД 09-1695/25.06.2019 г. Учебникът е част от системата "Голямото приключение" на издателство "Просвета Плюс". ... Читанката за 4. клас на "Просвета Плюс" предлага разнообразни по жанр текстове: приказки, разкази, стихотворения, басни, легенди, народни песни, гатанки, пословици, кратки нехудожествени текстове. Те са подбрани съобразно своята четивност, съдържателна достъпност и възможностите, които предоставят за овладяване на новите литературни понятия олицетворение, диалог и монолог. Текстовете запознават учениците с ... |
|
"Историята на Жеравна е като сладка напитка. Това е книга, обикната от читателите на краезнанието. Истинските познавачи на българската култура и на българските обществени съдби я имат в библиотеката си. Тя не липсваше в библиотеките на проф. Бурмов, на Константин Петканов , на Трайчо Костов, на проф. Мавродинов , на Николай Хайтов . Тя е на масата на всеки, който търси път към българското в неговия неподправен, генуиден вид. Тя е една напитка, казахме: но не само опияняваща, а също и тъй даряваща прозрение и познание. Една макар и от не големите, но все пак класическа българска творба." Владимир Свинтила & ... |
|
"Навремето, когато около 25-годишни ни приемаха в Съюза на българските писатели с първи ръкописи и първи книжки, почнахме да се срещаме със старите писатели, с батковците в литературата, с познатите и непознатите ни връстници и Камен Калчев ни казваше: - И знайте, че така ще мине животът ви - сред тези хора, при техните книги, при техните съдби. Имахме респект, почит, уважение към всяко талантливо творчество. Шанс бе за нас да срещаме и сваляме шапка на Елин Пелин , на Людмил Стоянов, на Дора Габе , да се докосваме, да общуваме дори с Николай Лилиев, с Панчо Владигеров, с Илия Бешков , да гледаме на отсрещния ... |
|
Самокритика на български писатели (1946 - 1962) ... Сборникът събира „принудени“ или по-скоро изискани от комунистическата власт „самокритики” на български писатели, сред които личат имената на Димитър Талев , Димитър Димов , Владимир Василев, Фани Попова–Мутафова, Пеньо Пенев, Валери Петров , Никола Фурнаджиев , Богомил Райнов и др. Част от тях са заставени от репресивната машина да произведат или просто да подпишат такива текстове. Други – убедено се включват в кампаниите за разгръщане на „критиката и самокритиката“ в НРБ. Книгата не само разкрива драмата на опитващите се да съхранят своята автономност и ... |